"Следствието може и да не се събуди", коментира "Сега". От години следствието не работи. Това е така по волята на законодателя, тъй като бездействието им е регламентирано в НПК. Или по-вярно казано - работи само когато трябва. А именно, когато конюнктурата го налага. Според разпоредбите на НПК следователите работят по "престъпления, извършени от лица с имунитет, членове на Министерския съвет, съдии, прокурори и следователи или от държавни служители в МВР или в ДАНС, както и от служители на агенция "Митници" в качеството им на разследващи органи". Извън това обаче на тях им е вменено да разследват престъпления, които със сигурност не се вършат всеки ден.

Подобни ограничения в никой случай не спомагат техният потенциал да се използва, а водят до тъкмо обратното. Какво ще представлява следствието, ако бъде върнато към живот. Дали разследваща тежки престъпления служба, разполагаща с достатъчно експертиза и човешки потенциал, каквато би трябвало да бъде, или средство за жестоки удари по противниците, лични или политически. Досегашната практика сочи, че има опасност да се превърне във второто.

"Четвърт полицай за цяло село не стига", е анализът в "24 часа" за кражбите като ежедневие и поминък. Как се стигна дотук? Бедността може да е първопричина, но големият проблем е  безнаказаността. А и дори някого да накажат, пускат го скоро и  той започва наново. Изход от тази ситуация има. Вариантите са няколко, но не всечки са за препоръчване. Единият е хората да тръгнат сами да се въоръжават и да се бранят. Другият, за който  вече хората по места се самоорганизират, е законът да им го разреши. Да си правят нощни патрули и сами да се пазят. Третият е изпитана практика и се прави в немалко страни. Със сигурност ще проработи и у нас, стига да има полицаи по селата - но не веднъж седмично, а всеки ден. И местните да ги виждат, и крадците да им имат страха. Обещават ни го от доста години, но дали ще се случи и кога?

Най-значимият факт, който регистрира проучване на агенция "Сова Харис", по поръчка на "Преса", е относителният паритет между БСП и ГЕРБ. Ако сега имаше извънредни парламентарни избори за БСП биха гласували 19,5%, а за ГЕРБ 18,4%, а в парламента  щяха да влязат още ДПС, Реформаторския блок (РБ), "Атака" и  "България без цензура" (ББЦ). Анкетираните определят и разпределението на българските места в ЕП: БСП - 7, ГЕРБ - 6,  ДПС - 2, РБ - 1 и ББЦ - 1. Рейтингът на политическите личности оглавява Кристалина Георгиева, следвана от Йорданка Фандъкова и Росен Плевнелиев.

"Трябва ли президентът да е обединител", коментира "Труд". Президентът Росен Плевнелиев се видя като обединител на нацията при отчета на първите две години от мандата си. По конституция обаче президентът не е обединител на нацията, а "олицетворява единството на нацията". Проблемът е, че президентът Плевнелиев за две години не успя да открие ролята си на национален лидер. Президентът лидер не може да застава от едната страна, а после да отстъпва и да се опитва да посредничи - така той става безтегловен и ненужен. Лидерът може да е само победител. Или като е подкрепил една кауза и решително подпомогнал и да надделее. Или като самостоятелен играч, който балансира в противопоставянето, не за да удържи кризата, а за да акушира разрешението й с позитивен резултат. Президентът лидер може да се окаже и обединител, но това ще бъде награда за неговото лидерство.

Проектът на нов Наказателен кодекс предвижда тежки наказания - затвор за работодателите, ако не внасят осигуровки. Няма да навлизаме в детайлите на наказанието като размер на укритите плащания и брой години лишаване от свобода, тъй като те са нищожни спрямо самата идея - затвор за укриване на осигуровки, коментира в "Стандарт нюз" Петър Ганев, Институт за пазарна икономика. През годините имаме няколко решения на Конституционния съд, които до голяма степен изчистват този въпрос. Този съд вече се е произнасял, че правото на труд стои по-високо от правото/задължението на обществено осигуряване.

Корекцията на текстове в Наказателния кодекс (НК) продължава и в момента, каза преди дни вицепремиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова и изрази учудване от липсата на позиция на правозащитните организации по предложението да отпадне доживотният затвор без право на замяна. "Монитор" публикува три мнения - на Ангел Джамбазки, общински съветник - ВМРО, адвокат Людмил Рангелов, член на работната група за промените в НК, Диана Вакарелска, шеф на Дирекция "Правосъдие".

"Всички искат здравна реформа, но тя ще боли", е озаглавено интервюто в "Стандарт" с д-р Нигяр Джафер, депутат от ДПС и председател на парламентарната комисия по здравеопазване. Тя апелира към пациентските и съсловните организации и част от институциите, които трябва да предприемат промени в здравеопазването, да се обединят около това, че те са нужни.
През миналата година беше направен опит да се променят нещата с два важни документа - Националната здравна стратегия и Концепцията за спешна помощ. Все още липсват промени в  здравноосигурителния модел, но в здравната стратегия ясно е казано, че ще се върви към корекцията му. Много важно е въвеждането и на нова Национална здравна карта, посочва д-р Джафер.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase