През март премиерът Бойко Борисов успешно се завръща в образа на първия си мандат – с пряка намеса в различни сектори и все по-чести публични прояви, сочи анализ на института "Иван Хаджийски“.

Според анализаторите изминалият месец беше тежък и за управляващи, и за опозиция.

Тръгнаха масови обвинения срещу ГЕРБ в задкулисие, и особено в разбирателство с ДПС. Бедствията със снеговалежите подкопаха в голяма степен рекламната теза за "стабилизираната държава“. Казусът "Сърница" провокира коментари, че коалицията с РБ далеч не е толкова твърда, колкото се обясняваше досега.

През март се създаде впечатление за динамика на отношенията по върховете на управляващата коалиция. Балансите на премиера Бойко Борисов в собствената му партия и в управленската коалиция ще стават все по-сложни. Според анализаторите оставката на вътрешния министър Веселин Вучков представляваше пряк натиск върху премиера, който той успешно отби. Изборът на Бъчварова е показателен за намерението му лично да поеме контрол върху сектора за сигурност. 
 
Вече имахме много примери за бавните, но последователни опити на премиера за отдалечаване на Цветанов от властта. Тези примери се умножават, дори до признанието на Цветанов, че кандидатурата на Бъчварова не е съгласувана с него. На събранието на актива на ГЕРБ в Пловдив Борисов изрично подчерта, че Цветанов е „човекът след мен“ и напомни никой да не го „прескача“. А това е друг тип реторика в сравнение с неотдавнашното време, когато Борисов обясняваше, че "партията е на Цветанов“. Делото срещу Цветанов е казус, който тепърва ще има развитие. 

Според анализа президентът Плевнелиев също даде заявка за ключово участие в българската политика с предложението си за изборните правила. Референдумът е казус с висок залог – при успех отваря пътя към кандидатура за втори мандат, при неуспех – за търсене на отговорност.

Март бе тежък месец и за РБ. Атакувани са самите основания за възникване и съществуване на РБ: моралният кредит и реформаторският потенциал. Появи се метафора за модела "свой" (вместо модела "кой“). На този фон като че ли РБ не демонстрира единна воля. Отделните министри сякаш "тичат" в различни коридори. Наново избиват вътрешни противоречия.
 
Конгресът на БСП не доведе до пряк сблъсък Миков-Станишев. Въпреки съпротивата на голяма част от местните структури, повечето от уставните предложения за централизация на партията бяха приети. Утвърден е "ляв курс", със силен проруски акцент. "Брюкселският" дневен ред на левицата, защитаван от Станишев, остава на заден план - поне засега.
 
АБВ навлезе в тежка криза след историята с новия заем. Ако Първанов е предполагал, че с Борисов ще имат постоянен контакт и съгласуване на политиката "на високо равнище", е сгрешил. Затова и настоява за лидерска среща, която трябва да покаже еднаквия статут на двамата. Ако АБВ в крайна сметка спре да подкрепя Борисов, ще признае провала на идеята за "социален коректив". Ако продължи - все повече ще започне да изглежда в масовото съзнание като "патерица" на Борисов.
 
Планираните от ДПС кандидатури във всичките 265 общини означават разширяване на електоралната география - процес, станал особено видим на парламентарните избори през 2014 г. ДПС атакува мнозинството и призовава за преформатирането му, но няма интерес от предсрочни парламентарни избори заедно с местните, защото това би създало допълнителни проблеми в структурите му.
 
ПФ сякаш влиза в дрехите на старата "Атака" и предизборно усвоява изоставени политически територии, но разикализацията е главно при НФСБ, а не при ВМРО. По всичко личи пък, че новопоявяващата се партия на Велизар Енчев ще се позиционира по-скоро в социалната, а не толкова в националната ниша. 

Според анализа на института през март се наблюдава изостряне на напрежението в международен план. Последният месец донесе усещане за едновременна активизация на Русия и на САЩ. Международното напрежение доведе до нежелан, но реално увеличен военен риск, въпреки че споразуменията от Минск "замразиха" конфликта. Тезата за хибридна война все повече се налага като водеща интерпретация на отношенията Русия-Запад.
 
САЩ търсят мост към Иран, но срещат категоричното несъгласие на Израел, а и на собствената си опозиция. Готови са на диалог с Асад, но предизвикват Турция. Подкрепят логистично операцията в Йемен, но рискът е конфликт да се проточи и разпространи.
 
Русия пък провежда най-мащабните военни маневри за последните 40 години. Договорът за защита на Южна Осетия и преговорите с Киргизия за присъединяване към Евразийския съюз са стъпка към консолидиране на постсъветското пространство. Путин предложи и валутен съюз с Беларус и Казахстан. Русия изрази и интерес да се присъедини и към инициираната от Китай и посрещната със скептицизъм от САЩ Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции.
 
Напрежението Запад – Русия провокира съществено разделение в Европейския съюз и допринася за усилваща се турбулентност в глобалния свят. Седем страни – Испания, Италия, Австрия, Гърция, Унгария, Словакия и Кипър, се обявиха против удължаване на досегашните санкции срещу Русия. Две страни се колебаят близо до тях (Малта и Люксембург). Други страни, като Великобритания и Полша, са готови да допълнят санкциите с нови. Центристка позиция заемат Франция и Германия. Русия се опитва да елиминира и възможността за общ антируски фронт в Европа.
 
Международното напрежение все по-сериозно поляризира и българския политически процес. От едната страна е говоренето за хибридна война и тезата на външния министър Митов, че трябва да се обмисля разширяване на санкциите и че е възможен и „по-лош сценарий“, както и позицията на президента Плевнелиев. На другата страна е посещението на вицепремиера Калфин в Москва (първа визита на официално българско лице в Русия от началото на мандата), все по-настъпателната линия на БСП и „Атака“, които се произнасят против санкциите изобщо.
 
Премиерът Борисов за пореден път полага усилия да балансира. Той хем твърдо подкрепя курса на Брюксел спрямо Русия, хем е скептично настроен към санкциите, хем договаря с Илхам Алиев заобикалящ Русия газопровод, хем изпраща вицепремиера си в Москва. Мотото му е пряко формулирано: „САЩ и Русия да се разберат, за да паднат санкциите“.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase