Всяко едно ново назначение изисква време за опознаване на ресора и изграждане на ефективни взаимоотношения във ведомството. Честите смени на хора, заемащи ръководни постове, пораждат временно напрежение и парализа в цели ресори.

Смяната на министри, без каквото и да било основание, често дори без елементарна човешка логика, създава чувство на несигурност сред останалите членове на Министерски съвет, тъй като въпросните уволнения не са в резултат на несправяне с работата, а от случайни инциденти, маргинални режисирани протести или недоказани обвинения.

Как можем да очакваме, че изградени с десетилетия професионални специалисти ще изпълняват съвестно служебните си задължения, когато са поставени под ежедневен страх да бъдат уволнени, без основание и без причина, унизени пред обществото и принудени да представят въпросните уволнения като свои лични решения за оставка.

За какви политическа отговорност можем да говорим, когато нито един от тримата министри – Николай Нанков, Валентин Радев и Ивайло Московски, няма пряка вина за катастрофата в Своге, отнела 17 човешки живота. В същия ден през този участък са преминали безпроблемно над 4000 МПС при доста по-тежки условия – проливен дъжд, засилен трафик и др., но катастрофирал е само въпросният автобус, което навежда към основна причина – грешка на водача.

Каква е „политическата” вина на поелите „политическа” отговорност министри, след като уволнението им не е извършено с политическо решение на коалицията. Нещо повече, часове след уволнението на тримата министри, членове и симпатизанти на ГЕРБ формираха групи във фейсбук в тяхна подкрепа, включително с участие на депутати от ГЕРБ.

За всеки нормално мислещ човек е съмнително дали причината за трагичния инцидент в Своге е некачествена асфалтова настилка, при условие че буквално вчера бяха взети проби за изследвания, а резултатите ще бъдат готови след време. Тази версия беше пробутана в първите часове след трагедията от некомпетентни журналисти и удобно бе поета от опозицията и от част от управляващите.

На кой нормален човек не му е ясно, че с въпросните уволнения министър-председателят цели бързо погасяване на общественото недоволство и опазване на личният рейтинг.

Принудителните оставки на министрите Нанков, Радев и Московски са последния срамен случай от поредицата оставки под външен натиск, а не по причина несправяне със служебните задължения.

Генерал Николай Петров беше уволнен поради отправени неоснователни обвинения към приятеля на дъщеря му. По тази логика можеше да бъде уволнен, например, заради това, че братовчед му е минал на червен светофар.

В разрез с Конституционното разделение на властите министър-председателят се намеси грубо в работата на НС и уволни председателя Димитър Главчев заради това, че приложи правилника на НС спрямо нарушаваща го депутатка от БСП. За пореден път върху репутацията на почтен човек беше лепнато петно.
Бившият министър на енергетиката, настоящ народен представител и председател комисията по енергетиката в 43 и 44 НС Делян Добрев бе посъветван да си подаде оставка поради безпочвени обвинения на опозицията. Това беше първият от цяла поредица щедри реверанси на ГЕРБ към неособено смислената опозиция в лицето на БСП. Благодарение на тази поредица от жестове БСП втвърди редиците си, преодолявайки вътрешните борби за власт. През последните месеци, напипваща уязвимостта на ръководството на ГЕРБ, БСП определя политическия дневен ред на държавата, провокирайки скандал след скандал.

Заради познанството си с управителка на частна фирма, в процес на извършване на частна сделка, Теменужка Петкова бе принудена „доброзорно” да подаде оставка, която обаче не бе приета.
Изграденият в системата на труда и социалната политика кадър Бисер Петков бе следващият „оставчен” от министър-председателя в стремежа му да потуши поредния агресивен протест пред НС.
Земестник-социалният министър Росица Димитрова, също доказан професионалист, бе „доброзорно” отстранена заради „престъпление”, че е пътувала със самолетен билет за бизнес класа, закупен в последния момент от протокола на МТСП. Едва ли има наивник, на когото да не му е ясно, че в самолета, на стадиона и в театъра последните билети се продават най-скъпо. Димитрова бе уволнена не заради несправяне със задълженията си, а заради участие във важен международен форум, на който е представила страната.

В същото време една друга министърка си направи селфита с известни хора в Холивуд по време на церемонията на връчване на Оскарите. На нея не й бе потърсена сметка с какви средства е летяла до САЩ и обществеността в крайна сметка не разбра, коя е благотворителната фирма, поела разноските за това удоволствие.
С един замах бе обезглавено ръководството на МЗХГ. Този път бяха „оставчени” Цветан Димитров, Георги Праматаров и Златка Възелова. Уволненията бяха заради режисиран протест пред МС на псевдоживотновъди, умело намърдали се в скандала с чумата по дребния рогат добитък в Странджа.

Естествен би бил въпросът защо ПП НФСБ поставя темата за оставките на кадри на ГЕРБ. Отговорът е елементарен –ние сме притеснени от този модел на управление, който поставя под риск изпълнението на коалиционната програма на правителството.

Трупащият разочарования от близо 30 години български народ очаква от управлението решаване на тежките проблеми, а това може да стане само с предприемане на смели и решителни действия от смели и решителни професионалисти-управленци. Еднолично провежданата кадрова политика на отстраняване на отговорни професионалисти без аргументи и по причини, несвързани с тяхната работа, създават чувството на несигурност и страх сред техните колеги в МС и в държавната администрация като цяло. Това предопределя назначаване на страхливи и изпълнителни „калинки”.

България се намира в период на тежка демографска криза, която в най-голяма степен засяга образованите, интелегентни и кадърни хора. Вярна е приказката, че за министри винаги ще се намерят желаещи, но НФСБ със загриженост поставя въпроса за кадровия потенциал на управлението. Оставките на доказани професионалисти не могат да бъдат противоотрова за всяко инсценирано недоволство, клевети и компромати, раздухвани от желаещи провала на коалиционното правителство медии.

Държавното управление неизбежно носи негативи и вземането на бързи популистски пожарогасящи решения е мехлем само за онези десетина процента, не особено интелегентни и мразещи всичко, сънародници. Този модел на управление отблъсква както симпатизантите на управляващите партии, така и онези 40-50% негласуващи, за които е обидно профанизирането на политиката. Всички те имат очаквания, но не виждат сериозни промени.

Ние от НФСБ още веднъж подчертаваме, че тежките реформи трябва да бъдат проведени и отговорността за това трябва да бъде неизбежно понесена. Искаме да припомним на коалиционните ни партньори, че девизът на партията ни, приет и за девиз на коалицията, е БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО, а не РЕЙТИНГЪТ НАД ВСИЧКО!

Политическото споразумение между нас и партньорите ни не беше с цел да избутаме някак си европредседателството, да понаместим партийните централи в квотните министерства, да се правим, че не забелязваме ширещата се корупция, лобизъм и беззаконие.