Лидерите на НАТО поканиха официално Финландия и Швеция да се присъединят към алианса вчера, след като Турция вдигна ветото си върху членството им, разчиствайки пътя за едно от най-значителните разширявания на алианса от десетилетия, пише в. "Ню Йорк таймс".

Историческото споразумение, последвало постигането на съгласие между Турция и двете скандинавски страни за подписване на меморандум, подчертава как войната в Украйна се отразява на президента на Русия Владимир Путин, подкопавайки руските усилия за отслабване на НАТО и тласкайки Швеция и Финландия, които бяха неутрални и необвързани в продължение на десетилетия, в обятията на алианса, коментира изданието.

Двете страни носят геостратегически ползи на алианса, смята нюйоркският вестник. Финландия има 830-километрова граница с Русия и разполага с добре оборудвана модерна армия. Швеция може да контролира входа на Балтийско море, което ще помогне много при планирането на НАТО за защита на по-уязвимите страни в Източна Европа.

Вестникът пише, че според високопоставен служител на американската администрация, запознат с дискусията, окончателният тласък за разрешаване на спора е започнал рано сутринта във вторник, когато президентът на САЩ Джо Байдън се е обадил на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, за да го призове да "използва момента" в навечерието на срещата на върха на НАТО за сваляне на ветото и по този начин да даде възможност на дискусиите по други теми да продължат.

В продължение на няколко дни американски официални лица омаловажаваха ролята на Байдън в преговорите, заявявайки, че той няма да бъде посредник между страните и настояваха, че Турция, Финландия и Швеция сами трябва да изгладят различията си, отбелязва "Ню Йорк таймс". След обявяването на споразумението обаче високопоставен служител на администрацията призна, че е било сметнато за по-дипломатично публично да се омаловажи участието на американския президент, посочва вестникът. Това е попречило на Турция да търси отстъпки от Съединените щати, за да се съгласи да отмени ветото си, което е могло да усложни дискусиите.

Вестник "Вашингтон пост" цитира интервю на латвийския премиер Кришянис Каринш, в което той каза, че плановете на НАТО за разполагане на хиляди нови военнослужещи в Източна Европа ще помогнат на алианса да се защити от Русия, но Кремъл все още представлява заплаха за демократичните общества, която само войниците и танковете не могат да преодолеят. По думите на Каринш чрез влиянието си върху световните енергийни и хранителни доставки Русия може да предизвика инфлация и икономическа нестабилност, които в крайна сметка да свалят правителства на избори. Това е голямо предизвикателство за уязвимите държави, смята той. "Русия заплашва мира и сигурността в Европа и всъщност в света като цяло", заяви Каринс в Минеаполис, където е на официално посещение. "Това е много коварна атака. Тя е военна в Украйна, но верижните ефекти са много, много реални", добави той. Според Каринш краткосрочното решение е социална подкрепа за населението, но високите цени на газа ще продължават да са икономическо и политическо предизвикателство за избраните лидери, пише вестникът.

Лидерите на НАТО за първи път изразиха загриженост от заплахата, която Китай представлява за световния ред, отбелязва британското издание "Гардиън". Въпреки че войната на Русия срещу Украйна доминираше в дискусиите на срещата на върха на НАТО, Китай си спечели място сред най-тревожните проблеми за западния алианс в областта на сигурността, коментира вестникът. Последната стратегическа концепция на алианса беше договорена през 2010 г. и в нея Китай не се споменаваше, припомня изданието. В новата концепция се посочва, че политиката на Китай поставя под въпрос интересите, сигурността и ценностите на НАТО, въпреки че Русия остава най-значимата и пряка заплаха за сигурността, пише "Гардиън".

НАТО предупреди, че китайското правителство "бързо разширява" ядрения си потенциал, без да увеличава прозрачността или да участва добросъвестно в контрола на въоръженията, и използва икономически лостове, за да "създава стратегически зависимости и да засилва влиянието си", добавя британското издание. То цитира думите на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкън, който обвини Пекин, че подкопава основания на правила ред, "в който вярваме, който помогнахме да бъде изграден".

"Гардиън" отбелязва и че напът за срещата на върха министър-председателят на Великобритания Борис Джонсън е заявил, че руската инвазия в Украйна е показала необходимостта от допълнителна бдителност и предпазливост по отношение на потенциални китайски действия срещу Тайван.

Междувременно източници от "Даунинг стрийт" заявиха, че разследването дали Борис Джонсън е подвел парламента по време на скандала около "Партигейт" рискува да прерасне в съдебен произвол, пише британското издание "Телеграф". Вчера съюзниците на премиера обвиниха Комисията по привилегиите към Камарата на общините, че ще разчита на "слухове", след като депутатите постановиха, че на свидетелите ще бъде осигурена анонимност. Те също така поставиха под въпрос защо е било допуснато Хариет Хармън да председателства разследването, което може да определи съдбата на Джонсън като министър-председател, след като влиятелната лейбъристка депутатка още през април е изказала предположения, че премиерът е излъгал.

Поставяйки под съмнение почтеността на разследването, "Даунинг стрийт" вероятно се готви да оспори всички негативни констатации, направени от комисията, коментира "Телеграф". Това поражда и перспективата, че министър-председателят ще откаже да подаде оставка, ако се установи, че е подвел парламента, смята вестникът.

Вчера комисията започна работа по разследването на въпроса дали Джонсън е "подвел" депутатите относно партитата на "Даунинг стрийт" по време на въведените заради КОВИД-19 локдауни, припомня изданието. Ако депутатите решат, че премиерът съзнателно е излъгал Камарата на общините и той бъде отстранен от парламента, това почти сигурно ще предизвика нов вот на недоверие срещу правителството, пише "Телеграф".  (БТА)

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase