Миналата седмица руският президент Владимир Путин направи нещо безпрецедентно - той проведе двучасова пресконференция, насочена към американската общественост. Това не беше точно пресконференция в смисъл, че Тъкър Карлсън, водещ на токшоу, възприеман като симпатизант на Русия, беше единственият присъстващ репортер. Но това не беше и интервю, тъй като през по-голямата част от времето нямаше въпроси. В известен смисъл това прави интервюто по-ценно, тъй като позволява на Путин да изложи възгледите си по интересен и важен начин, което може би нямаше да е възможно, ако Карлсън задаваше въпроси, насочени към американската гледна точка.

Вместо това получихме истинска руска гледна точка за войната в Украйна, а Путин се представи като разумен и внимателен човек. Той изказа някои много съмнителни твърдения, но всеки лидер изказва съмнителни твърдения, докато се изявява като държавник, а поведението на Путин показа на американската публика, че позицията му не е лишена от основания. Той също така даде ясно да се разбере, че е руски патриот, който работи за руските интереси, и именно в този дух трябва да приемаме твърденията му. Той не искаше да изглежда като Сталин. Освен това изглеждаше изключително добре осведомен, далеч надхвърляйки възможностите на повечето политици, макар че имаше предимството да знае какво трябва да се каже, както и преводач, който винаги стоеше между него и аудиторията му. Но смятам, че това беше Путин, подпомогнат от предварително подготвените въпроси, които даваха представа за широките му познания. Ако това сработи, тогава той показа, че Русия е управлявана от изтънчен мислител. Въпреки това, като се има предвид дължината и сложността на интервюто, американската публика може да се е отказала рано и да не е изслушала цялото интервю.

Все пак историческият контекст, насочването към американската аудитория и изключително подробното описание на Русия и руската история изглежда подготвят почвата за преговори. В защита на руското нападение Путин обвини САЩ и НАТО в нечестност и двуличие в лицето на Русия, която просто преследва историческия си императив. Това не беше обикновена програма, нито пък самоцелно бръщолевене; акцентът на Путин върху провала на преговорите в Турция в началото на войната ясно показва това.

Основната презентация на Путин беше свързана с руската история. Той обясни как се е формирала Русия преди много векове и я противопостави на формирането на Източна Европа. По този начин той доказа, че Украйна винаги е била част от Русия, както физически, така и езиково. Неизразено, но имплицитно в аргументацията му, Украйна е Русия, а нахлуването в Украйна просто представлява връщане на руския свят към една по-стара реалност. Ето защо според Путин действията на Русия в Украйна представляват специална военна операция, а не акт на война. Той се спря и на Полша, като намекна, че Полша и Литва са ренегати, чиито корени са неразривно свързани с Русия. Дискусията за руската история беше дълга, но тя не беше просто академична. Аргументът на Путин беше, че историята обвързва дадено място със заобикалящата го среда и неговите жители и в този случай дава на Русия правото да предявява претенции към чужда територия. Възхитих се на начина, по който той вмъкна претенциите си към региона по начин, който може да бъде отхвърлен или пренебрегнат. Все пак той положи основите на руските претенции в Полша.

Някои от думите на Путин бяха объркващи. Например, той твърди, че сегашното украинско правителство и неговите предшественици са нацисти и следователно са врагове на Русия. Той цитира двама мъже, които са станали сътрудници на нацистите, след което заключи, че това прави Украйна остатък от нацистка Германия и следователно враждебна на Русия и други страни, които са се борили срещу Хитлер. Това ме обърка, тъй като няма страна, окупирана от германците, която да не е имала колаборационисти - от Франция до Нидерландия и т.н. Някои от тях може да са били идеологически нацисти, но всички са се стремели да оцелеят или да просперират. Путин изтъкна този аргумент от самото начало, но ако се следва логически, той би принудил Русия да нахлуе в по-голямата част от Европа като морално задължение.

В друга част, изразявайки готовност за преговори, Путин заяви, че Съединените щати си вредят, като използват долара, за да принуждават чужди сили да се присъединяват към техния мироглед. След това той заяви, в най-объркващите си забележки, че китайската икономика е по-малка от американската и че икономическото ѝ бъдеще е светло. Сякаш е пропуснал китайската реалност през двете години след нападението над Украйна. Той каза това в контекста на твърдението, че се очертава нов икономически ред, а за да се случи това, Китай трябва да бъде негов двигател. Интересно е, че сериозният задълбочен анализ на нещата, дори и части от него да са спорни, Путин завърши с очевидно погрешни твърдения, но той се занимаваше с това дълго време и вероятно е бил уморен.

Едно друго нещо, което ми направи впечатление, бяха забележките му относно руските междуконтинентални хиперзвукови ракети.

Скоростта и маневреността на хиперзвуковите ракети правят защитата срещу нападение - в САЩ или другаде - много трудна. В книгата си "Бъдещето на войната" се застъпих за разработването на междуконтинентални хиперзвукови ракети. САЩ все още не са пуснали на въоръжение хиперзвукова ракета, нито пък имам доказателства, че разработват междуконтинентална версия. Ако руската междуконтинентална хиперзвукова ракета е толкова способна, колкото предполага Путин, тогава това може би е било най-значимото нещо, което той каза.

Останалата част от изказването на Путин се състоеше от оплаквания по адрес на НАТО и Съединените щати и настояване, че бунтът в Киев през 2014 г. е истинското начало на войната. Той остави необяснимо как е възможно Русия да е игнорирала такава ужасна заплаха толкова дълго време.

Путин е президент на модерна национална държава, така че трябва да обяснява политиката си на своя народ и да се опитва да влияе на други правителства и чуждестранни публики. Целта не е да бъде честен, а убедителен, за да постави другите правителства под внимателно оформен натиск. Това, което може да се каже, е, че Русия е стъпила изцяло в модерността с отлично представяне на истината и митовете, като същевременно позволява на Карлсън няколко опровержения. Путин го възприе като приятелски настроен, но опортюнистичен, така че му бяха раздадени малко карти.

Джордж Фридман, „Геополитикал фючърс“.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase