Преди 145 г. обявяват София за столица на България, тогава в нея са живеели 11 694 души

В града е имало само две училища
148
Преди 145 г. обявяват София за столица на България, тогава в нея са живеели 11 694 души
Снимка: БГНЕС

На 3 април (22 март по стар стил) през 1879 година Учредителното събрание в старопрестолния Велико Търново избира за столица на Княжество България София. Предложението е на проф. Марин Дринов – историк, учен и държавник.

По данни от 1878 г., София има 11 694 жители, 2 училища, 7 църкви, 10 хана, 120 дюкяна, 62 механи, 19 фурни и 3 306 къщи, а общата й площ е 2,84 кв. км.

В „Географското единство на българските земи” проф. Иван Батаклиев пише: „Положението на българските земи е важно за тяхното единство с това, че те са концентрично наредени около Софийската област. Макар че геометричният център на България се намира в западната част на Горна Тракия, към Пазарджик, Софийската област заема централно обединително място. През тази област минават главните централни пътища в България, които са такива и на Балканския полуостров; именно през нея минава диагоналният път за Цариград. Но през София минава и главният меридианен път в България по долините на Искър и Струма... Ненапразно София е избрана за столица, главен съобщителен възел и културен център на България, и сполучливо изпъква като главно обединително средище на българските земи. ... Поради всичко това София заслужава, заедно със своята област, да се смята като обособена българска земя сред другите български земи...”

През 2024 г. отбелязваме 145 години от обявяването на София за столица на България. Столичната община е подготвила разнообразна програма със събития, посветени на историческата годишнина.

От 1 до 14 април в Галерия на открито в парка пред НДК (до кино „Кабана“) е представена изложбата с илюстрациите към книгата „Моята София и други образи“ (издателство „Точица“), издадена с подкрепата на Столична програма „Култура“. Автор и илюстратор е Вяра Баяджиева, която вижда София като сбор от истории. Историите на хората, които среща по пътя си. Колоритните персонажи около нас, които правят живота в града толкова пълнокръвен, изпълват го с динамика, със сюжети… и с чар. „Моята София и други образи“ е светъл поглед към човешкото очарование на София.

На 3 април в 11.30 ч. в градина „Кристал“ ще бъде открита изложба, посветена на един от символите на града, залегнал и в герба – планината Витоша. До 16 април в Галерията на открито щ можем да видим архивни фотографии, карти и документи, свързани с първите стъпки, предприети за обособяването на защитената територия, отношението им към частните земи и имоти, промените по отношение на допустимото строителство и други любопитни факти, свързани с управлението и опазването на планината. Представни са исторически момемнти от изграждането на хижи и инфраструктура. Втората част на изложбата е посветена на биоразнообразието и богатството от красиви растения, потайните обитатели на планината, които биха могли да бъдат наблюдавани в непосредствена близост до големия град, а и в самия него. Представени са музеите и алеите, които предоставят възможност за множество образователни, спортни и социални дейности сред природата и в непосредствена близост до столицата. Изложбата се организирана съвместно с Регионален исторически музей-София и Дирекция на Природен парк „Витоша“.

Софийският духов оркестър ще изнесе концерт в градина „Кристал“ от 12.00 часа.

На 3 април с вход свободен столичани и гостите на града ще могат да разгледат експозициите в Софийската градска художествена галерия и филиалите й – галерия музей "Дечко Узунов" и галерия "Васка Емануилова". Регионален исторически музей - София също ще отвори безплатно врати за постоянната експозиция и временните изложби в сградата на площад "Бански" №1, археологическите останки под бул. "Княгиня Мария Луиза" в Античен културно-комуникационен комплекс "Сердика", археологическото ниво на храм "Света София" и Триъгълната кула на Сердика, съобщиха от Столична община.

Седемнайсет от станциите на Софийското метро ще бъдат огласени на 3 април от музиката на млади софийски музиканти. Възпитаници на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ и формации към Народно читалище „Тротоара 2020“ ще свирят от 17.30 ч. до 18.30 ч. на метростанциите „Сердика“, „Васил Левски“, „Софийски университет“, „Национален дворец на културата“, „Г. М. Димитров“, „Западен парк“, „Летище София“, „Театрална“, „Витоша“, „Бизнес парк“, „Красно село“, „Вардар“, „Централна гара“, „Европейски съюз“, „Патриарх Евтимий“. Джаз формация „София“ към общински културен институт „Надежда“ ще свири на метростанция “Хан Кубрат“. Инициативата се реализира с партньорството на "МУЗИКАУТОР".

На 3 април започва тридневен филмов фестивал „Столична програма „Култура“ представя…“, който ще покаже в кино „Влайкова“ документални филми, финансирани от Столичната община н направление „Кино“ на Столична програма „Култура“. Зрителите ще могат да се срещнат и с някои от екипите, създали филмите. Филмовата поредица ще продължи на 6 и 7 април.

Програмата започва в 20.00 ч. на 3 април с филма „Къщите говорят“ (50 мин.), режисьор Владимир Люцканов, сценарист Антоанета Бачурова, оператор Кирил Проданов.

“Къщите говорят” е биографията на един град, разказана пред съвременните му обитатели и припомняне, че всеки от нас поотделно е отговорен за качеството на общия ни живот. Художествено-документалната поредица фокусира погледа към софийски архитектурни шедьоври и човешките съдби под пластовете история. Визия и история припомнят за размаха на будни личности от следосвобожденска България, оформили антропологията на един модерен град, който бързо става част от общоевропейския проект.

На 6 април прожекциите започват в 16.00 ч. с филма „аз съм Денис“ (25 мин.), режисьор и сценарист Орлин Милчев, оператор Филип Търпов. Документалният дебютен филм изследва близостта и приятелството на фона на войната в Украйна и бежанската криза. Денис Иващенко е 18-годишен бесарабски българин и беженец от войната в Украйна. Той пристига сам в София през юни 2022 г. Търси работа през фейсбук групи и сайтове, и на една от обявите му откликва Алекс Георгиев, собственик на склад с екип от 30 души. Алекс е израснал в краен квартал и познава трудностите. Той вижда потенциал и парче от себе си в Денис. Взима го на работа, воден от интуицията си.

Автор и продуцент на „105 минути София“ е Камен Воденичаров, сценарист е Таня Димова, режисьор – Димитър Ланджев, оператор – Петър Димов. Проектът, посветен на София, ангажира аудиторията по привлекателен и динамичен начин, като преплита елементи от анимационното, документално и игрално кино. Прожекцията започва в 16.30 ч., филмът е с продължителност 96 мин.

В 18.30 ч. "В името на бог Ръгби" ще представи историята на спорта ръгби от света към България – с първите нежелани стъпки на "капиталистическата игра", през изтритите постижения, незабележимото разпространение и признаците за нов живот в ХХІ век. С комбинация от архивни записи, зрелищни кадри от игрището и свидетелства на състезатели от 1956 г. до днес, разказът надскача спортния контекст и дава широка картина на живота у нас през различните периоди на ХХ век - с ръгби и без ръгби. В разказа участват историците Веселин Методиев и Димитър Стоянович, музикантите Орлин Павлов, Владимир Ампов-Графа, Благовест и Светослав Аргирови и др.

Сценарист и режисьор е Васил Върбанов, оператори – Крум Родригес и Орлин Руевски.

Столична библиотека - една от най старите общински културни институция в града ще отбележи 145 години от обявяването на София за столица на България с поредица интересни инициативи:

Фотодокументална изложба „Кметовете на София“

„През течение на своя полувековен живот българската столица е била управлявана от много кметове и общински съвети. Те всички са полагали грижи и старание за развитието и благоустройството на нашия престолен град. Благодарение на техните усилия, София можа от една малка паланка да добие днешния си доста привлекателен вид на модерен град.“ Александър Тацов, 1932г.

Експозицията представя столичните кметове от учредяването на Софийския градски съвет до днес. Отбелязани са най-важните моменти от тяхната дейност и най- значимите им постижения. Ще бъдат изложени ценни книги и сборници с документи от фонда на Библиотеката, които допълват сведенията за усилията на общинската управа през годините за благоустрояването на града и превръщането на София в модерен европейски мегаполис. Интерес ще предизвикат биографиите на Димитър Петков, ген. Владимир Вазов и инж. Иван Иванов и други софийски кметове, оригинални ценни издания, които представят емблематични сгради, паметници, институции и тяхната интересна история. Сред показаните редки книги са знаковият „Кратък исторически преглед за Столичната община“ на началника на административния отдел на общината Александър Тацов (1932), „Нашата столица, нейното благоустройство и украсяване“ на Асен Кермекчиев (1907), „Стара София“ (1941) на инж. Радослав Михайлов, бивш зам. кмет от кметския екип на инж. Иван Иванов, „Александровска болница“, юбилейни книги на Първа мъжка гимназия (1904) и Първа девическа гимназия в София (1904).

Кръгла маса „Моята София“ – (4 април, 14 ч., галерия „София“)

Дискусията събира за пръв път изявени автори на научно-популярни книги, посветени на историята, миналото и развитието на столицата ни.

Участници в дискусионния панел ще бъдат : проф. Кирил Топалов и проф. д-р Тони Николов (носители на учредената в рамките на Годишните награди на Столична библиотека награда за най- интересна книга за София), както и д-р Петър Величков, д-р Александър Геров, Мариана Екимова-Мелнишка, Павлина Делчева-Вежинова, Магдалена Гигова, Георги-Момчил Попов, Здравко Петров. Модератор на диску-сията е Виктор Топалов. Кръглата маса е съпроводена с експозиция от авторски книги на участниците в дискусията, посветени на София,.

На кръглата маса ще бъдат представени всички издания на Столична библиотека, свързани със столицата, тематичната поредица за близкото минало на града: „Моята София“, „Голямата София“, „Красивата София“, която може да се намери в цифров формат на сайта на библиотеката, ще бъде презентирано и най – новото й издание „Любопитната София“.

Ще бъде учреден и първият неформален клуб на писатели, изследователи и журналисти, пишещи за София. Бъдещите активности на клуба ще засилят интереса на читателските публики към уникалното книжовно наследство, съхранявано във фонда на Библиотеката и към оригиналните й дигитални платформи. Клубът се организира с подкрепата и съдействието на Столична библиотека, а членовете на клуба ще се включат в различни инициативи на Библиотеката, насочени към приобщаване на младежката и ученическа аудитория към богатото културно наследство на София.

Екскурзионен маршрут сред колекциите на литературния музей на Столична библиотека „Бележити българи“ на тема - „София в творчеството на Симеон Радев, д-р Константин Стоилов, Кирил Христов“ (3 април, начало 14 часа).

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


148
Още по темата: софия
Още от София
Част от в.з. Приплат остава без вода на 3 април
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
128
1
 
3
 
! Отговори
от северозападО преди 2 седмици
До Реалист 127: Не се изказвай неподготвен, ако прочетеш некой от трудовете на Ф. Каниц, описал България подробно точно в този период 1870-1880 год., ще видиш, че си е имало и развити Български градове!
127
0
 
4
 
! Отговори
баба Пена преди 2 седмици
Преди 2 седмици и аз реших да ида у софето, да стана гражанка. В петък в 15.00 часа летя по магистрала Тракия и трафик в посока Софето нямаше, обаче на обратно беше фраш. Явно столичаните се бяха запътили за родните си места.
126
2
 
2
 
! Отговори
баба Пена преди 2 седмици
Е 62 кръчми на 3000 къщи - не е ли малко множко. Явно от сутрин до вечер цофианци са се натрясквали до припадък. Някой пък казват че бил единствения европейски град, ай сега да не обиждаме европа. Столицата е трябвало да остане В.Търново.
125
2
 
6
 
! Отговори
Реалист преди 2 седмици
До Освобождението българите са живеели главно в селата, а в градовете турците са били преобладаващото население с изключение на София, където са били относително по равно. Тогава 96% от българите са живеели в селата и само 4% в градовете. Да се говори за кореняк жител на някой град при тази ситуация е смешно.
124
1
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 2 седмици
През 1870 г. София има около 19000 жители, от които след Руско-турската война остават11684. Според първото официално преброяване на населението от 1880 г. населението на София е 20501 души, а при второто през 1987 са 30456 души. По времето на Руско-турската война турците са искали да запалят София и да избият населението, заради което турците живеещи в София напускат и населението рязко намалява до 11684 души, почти всички българи. В другите големи градове българите са били по-малко от 4500.
123
1
 
1
 
! Отговори
Анонимен преди 2 седмици
През 1880 година в Велико Търново са живели 11247 човека, от които само 2143 са били българи. През 1887 при първото преброяване след Съединението там са живеели 5700 човека турци, българи и т.н. Някои си мислят, че Търново е трябвало да е столица на България.
122
0
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 2 седмици
еми значи само 100 000 кореняк софианци да има, всичко останало са *** дошли от махали и паланки....
121
7
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 2 седмици
Виждал съм снимки на Русе по времето когато София е избрана за столица на България. Русе е бил едно голямо кално село, както и всички други градове в България. София е първия град в България добил европейски вид.
120
2
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 2 седмици
По времето когато Русия ни освободи от турско робство, в големите градове на България са живеели предимно турци, които започват да ги напускат и да се преселват в Турция. Населението им спада в пъти и при първото преброяване на населението на 31 декември 1880 година в София е имало най-много българи, въпреки че по общ брой на населението е бил на четвърто място. В следващите години още турци напускат големите градове и София става и най-големия град в България и по общ брой на населението.
119
1
 
3
 
! Отговори
Мислете! преди 2 седмици
Дали е случайно това, че и през Античността, и през Средновековието София (Сердика, Средец) е един от най-големите и най-добре уредени градове в източната половина на европейския континент? Не мислете, че в Учредителното събрание през 1879 г. са заседавали неумни хора. Сред тях е имало и високообразовани, учили в европейски университети, а останалите, макар и с ниско образование, са били практични и мъдри хора, затова по родните им места са ги избрали за делегати.
118
3
 
5
 
! Отговори
провинциалист преди 2 седмици
Това бе най-голямата грешка. Не успяхме да се обеденим, много войни нахалос.т София подплаши съседските дърави. Столицата трябвало е да бъде град в нй-революционната част на България,а не бившата столица на Западното белербейство на Османската империя, където Шопите са били послушни слуги.
117
3
 
9
 
! Отговори
фсфс преди 2 седмици
По време на Освобождението София е 11000, Русе е 25000. Русе се развива от тогава до днес по естествен път и сега е 140000, т.е. малко над 5 пъти повече от населението тогава. Ако София не беше избрана за столица днес градът щеше да е 55-60000 души и Перник щеше да им е големият съсед.
116
8
 
10
 
! Отговори
Чичо Кольо преди 2 седмици
Най-голямата грешка - да направиш от едно скапано село столица ...
115
6
 
7
 
! Отговори
FUCKEU преди 2 седмици
Снимката не е актуална!Не се вижда жълто синият нацистки пApZaл,който е родовото знаме на нeнopмaлниците,които са в общината.
114
0
 
1
 
! Отговори
на практика преди 2 седмици
До 115. Мисля, че първата електроцентрала в София е построена към 1900 година, може и да греша. Това е само с 14 години по-рано примерно от електроцентралата на Варна, която е пусната в действие на 1 януари 1914 година. С официално откриване. Кмет, областен управител и други официални лица.
113
3
 
7
 
! Отговори
Анонимен преди 2 седмици
ЗДРАВЕЙТЕ СЕЛЯНЧЕТА - ГОРДИ СТОЛИЧАНИ!!!...
112
9
 
7
 
! Отговори
Анонимен преди 2 седмици
Правилно хората са избрали София за столица преди 145 години. Това е факт и времето го доказа. Това, че някакви много им се иска друг град да е столица не променя този факт
111
6
 
12
 
! Отговори
хммм преди 2 седмици
Велико Търново е трябвало да оставят за столица. Във вените на тях хора все още тече царска кръв, закърмени са с интелигенция от стотилите години преселване на най-доброто към него. А те са избрали окръг от диви ***-шопи които освен да реват като магарета по футболните мачове за друго не стават. Даже и Варна като манталитет са къде къде и до ден днешен, с такъв център на управление толкова хора!
110
1
 
5
 
! Отговори
до 113 преди 2 седмици
До на практикаИзпускаш най важния елемент за избора на СОФИЯ а именно това е най близкия град до Перник , т.е. до въглищата и първата електроцентрала , за онзи период това е бил жизненоважен ресурс , иначе си прав по другите критерии Пловдив е бил избора, но за тогава Пловдив се разглеждала като много далечна дестинация от Перник.
109
5
 
8
 
! Отговори
Рашко преди 2 седмици
Ако всяко друго населено място беше обявено за столица ,а не София,съдбата на България щеше да е съвсем друга и различна от днес.Гласували са абсолютно неграмотни хора,с бял и черен боб.Погледнете географската карта.Къде има столица която да не е на море,езеро,река,и да няма никакви постройки?Диво ориенталско турско село,кал и джамии.