Ромският "Бевърли хилс" край Хасково: Къщи – прогимназии, но пусти

"Хубави са ни къщите, но стена хляб не подава. Нито грижа дава, нито можеш да си говориш с нея. Ето на - две къщи имаме една срещу друга. Моята и за децата. Общо 8 етажа. Имам 9 внуци, а от 10 години не съм ги виждала. На единия син семейството е в Гърция, на другия в Холандия. Само по телефона се чуваме. Какво да правя сама в две големи къщи? Освен да полудея от мъка!", пита и си отговаря сама Златка Иванова.

Красиви къщи от два до четири етажа с просторни балкони и сенници се редят по тясна улица с доста понадупчен асфалт. Някои порти и огради са от ковано желязо, керемидите по покривите лъщят, виждат се и соларни панели.

Има домове, облицовани в скъп мрамор, повечето са с топлоизолация, боядисани в бяло, жълто и червено. Има и по-скромни, но от петдесетина къщи само десетина са по-скромни.

По улицата с характерната глъчка тичат няколко ромски дечица. Само че не са голи и боси. Напротив - чисти и спретнати са, а на марковите им дрешки и скъпи велосипеди може да завиди всеки техен връстник.

И това не е снимачната площадка на рекламен клип за малцинствената интеграция, а самата реалност в ромската махала на хасковското село Войводово. И местните, и хасковлии я наричат ромския "Бевърли Хилс".

"Гордеем се, че тези къщи сме ги вдигнали с честен труд и много лишения. Тук всички сме гурбетчии. Животът ни отиде по чужбина. Младите са пръснати по цяла Европа – Гърция, Италия, Холандия, Кипър, Малта, Англия. Тук никой не краде, цигани, турци и българи си държим къщите отключени", казва пред "Монитор" 48-годишният Юлиян.

Той е бил футболист на младини. Завършил е във Войводово 8-и клас, после и техникум в Хасково. Бил в донаборна школа за шофьори и да е зад волана му останал занаят за цял живот. От 19 години живее на гръцкия остров Крит.

"Работя легално, с трудов договор и осигуровки от първия ден. Ако успея да изкарам още 6 години, ще взема гръцка пенсия. Ще се върна да си я харча у дома", мечтае някогашният футболен талант.

"Аз скоро заминавам. Но малкият остава тук, при майка ми. Да учи тук, в България. Аз децата си няма да погърчвам. Обичам си страната, макар че мизерията ни прокуди оттук", казва Юлиян.

Много му било болно, че в България циганин и крадец са синоними.

"Ако бях останал в България никога нямаше да ме пуснат да работя в банка. Ще решат, че ще крада. А на Крит гръцкият ми работодател на третия месец ме остави да се оправям с касата. Даваме коли под наем, в сейфа има хиляди евро, досега един цент не се е загубил", допълва той.

"Като дойде септември и тук остават само старци и деца. Всички други отиват по чужбината, остават къщите, а хората ги няма", казва Радка. 21-годишната жена държи в ръцете си пеленаче.

"Тук съм само защото са ми малки децата. Малко да пораснат и аз ще ходя да търся работа навън. Най-много искам да отида в Англия, дано не са затворили границите дотогава", споделя младата жена.

Във Войводово живеят също българи и турци. Всички уважават местните роми, защото си вадят хляба с честен труд. И натискат мургавите си дечица до ходят на училище. Защото са разбрали, че без образование нямат никакъв шанс.

Във Войводово живеят около 1500 души, като поне 300 от тях са гурбетчии. В селото има детска градина, основно училище, здравен пункт. Селото е само на 7 км от Хасково и всички тук са убедени, че рано или късно ще стане част от града.