Проф. Стоев: България е малка, но не отстъпва по биологично разнообразие и на най-големите в Европа

Поредният гост в проекта School is Cool, посветен на новата учебна година и предизвикателствата, свързани с образованието днес и интензивното използване на технологиите е проф. Павел Стоев, зоолог, директор на Националния природонаучен музей към Българската академия на науките.

Проф. Стоев разказва за новите и интересни експозиции, които планират в музея в следващите месеци, както за образованието, технологиите и предизвикателствата в ситуация на COVID.

Как се организира сега работата в музея, в по-различната обстановка заради коронавируса?

Спазваме стриктно всички правила на Министерство на здравеопазването, също и разписанията на министерствата на културата и образованието, които указват как да работим с посетителите. Разделихме потоците от влизащи и излизащи посетители, задължително всички носят маски, дезинфекцира се редовно. Но тази ситуация ни се отразява доста лошо, не само на нас, а и на всички музеи в страната. Един основен контингент от нашите посетители – чужденците, намаля значимо. Преди пандемията имахме много чуждестранни групи, а през последните 6-7 месеца са единици. Това е доста притеснително, но пък се опитваме да правим различни нови неща, с които да привличаме българската публика, най-вече децата.

Календарът на музея е доста богат, планираме много интересни събития. През лятото открихме изложба, посветена на Боян Петров, нашият именит колега-алпинист и изследовател на високите планини, който изчезна през 2018-а в Тибет. Тя все още може да бъде видяна на първия етаж на музея.

Сега готвим друга изложба, избрали сме датата 30 октомври за нейното начало, надявам се да успеем да я подготвим дотогава. Тя ще бъде посветена на пандемиите и най-вече на всички заболявания, които се пренасят от диви животни на хора. Всъщност, не си даваме сметка, че хората също пренасят бактерии и вируси и причиняват различни заболявания на дивите и домашни животни. Опитваме се да представим проблема по-общо и от всичките му страни. Искаме да обърнем внимание на причините защо това се случва толкова често в наше време.

Една от позитивните страни на COVID-19 пандемията бе, че се наложиха строги мерки върху пазарите за диви животни в различни краища на света, което без съмнение е добре за опазването на редица застрашени от изчезване видове, като люспениците, маймуните, редица редки видове гризачи.

Друга малка изложба, която планирам да направим към средата на октомври ще е за ролята на царете Фердинанд I и Борис III, за изследването на природата в България. И двамата са били запалени природолюбители и изследователи. Нашият музей е основан от Фердинанд през 1889 г. – само две години, след като идва в България.

Изминалата учебна година подложи учители, ученици и родители на големи предизвикателства заради дистанционното обучение. Как премина тази форма на обучение във вашето семейство по време на извънредното положение? С какви трудности се срещнахте?

Не мисля, че имахме трудности. Всяко едно от децата ни си работеше от своята стая. Те си имат компютри, мрежата е добра, не си пречеха един на друг. Дъщеря ми показа добри резултати на изходните нива, синът ми също завърши отлично. Мисля, че дистанционното обучение не им повлия зле. Даже се хващам за думите на сина ми, който от двете ми деца е по-запален по компютрите, който веднъж ми сподели: „Не съм си представял, тате, че може да ми стане неприятно седенето на компютър!“ Към края на карантината доста му беше омръзнало виртуалното пространство.

Ако отново се наложи да се премине на дистанционно обучение по някое време през новата учебна година, какво бихте искали да се подобри?

Мисля, че децата са подготвени. Не им се иска да се повтаря този вариант, поне за дъщеря ми знам със сигурност, че не би искала пак да учи дистанционно, докато синът ми е 50 на 50. Подозирам, че някакъв смесен модел, за какъвто се говори, че може да се случи, би могъл да е успешен.

Какво е отношението ви към онлайн игрите – ограничавате ли ги или поощрявате децата да се занимават с тях?

Синът ми играе, има интерес, но не е от най-запалените, та да не може без тях. Има много други интереси.

Разкажете ни за тях. Вие като човек на науката вероятно сте ги запалили и двамата по много интересни занимания?

Аз не съм от родителите, които държат много децата им да имат същите интереси като тях.

Но то сигурно се получава естествено, те следват вашия пример.

Да, но аз не ги стимулирам в това отношение. Показвам им най-различни неща, които са важни, правим разни неща заедно, но не им казвам: „Ти трябва да го правиш това или трябва да развиеш това умение“. Не държа да следват моя път или да вървят по стъпките на майка си. Те успяха сами да си намерят тяхното нещо, което е различно от интересите на родителите им. Е, има неща, които изисквам от тях да знаят. Много се дразня, когато не знаят някои неща, например за географията или природата на България. Когато пътуваме, често ги изпитвам за планините и реките, през които минаваме. В началото много се дразнеха, но сега вече свикнаха, а и са големи, вече знаят много неща. А за хобитата им – и двамата обичат спорта, леката атлетика. И двамата тренират активно.

По отношение на подготовката ползват ли децата ви дигитални образователни платформи и какво е мнението ви за тях?

Да, дъщеря ми ползваше преди Уча.се, сега и двамата мисля, че го ползват.

А търсят ли ви за помощ за разни проекти, които имат от училище?

По-скоро не. Търсят ме повече, за да ми покажат какво са направили. Не защото имат нужда от помощ, а за да го споделят. Помня, че Яна беше правила някакъв проект, задачата им беше да е или на картон или на PowerPoint. Аз ѝ препоръчах да го направи на картон, защото е по-трудно и по-малко ученици ще предпочетат този вариант. Игра си доста време, за да го направи както трябва, може би една седмица ѝ отне, но го направи.

Цялото интервю четете тук