"Израснал съм, говорейки руски, аз съм руснак по кръв, но не се свързвам с Русия или руския свят", казва Анатолий Дерюгин, майор от латвийската армия.

43-годишният Анатолий е един от всеки трима латвийци, които говорят руски като първи език. Сега те са подложени на натиск от държавата да докажат своята лоялност заради войната на Русия в Украйна.

Роден и израснал в Латвия, той е прекарал повече от половината си живот в армията на своята страна. Майка му също е рускоезична от Латвия, а баща му е от Източна Украйна.

Ако майор Дерюгин трябваше да защитава страната си, той щеше да се бие за Латвия, дори и да имаше руснаци като него от другата страна на фронтовата линия: "Ако крадец или убиец дойде в къщата ви, независимо от етническата си принадлежност, руснак - говорейки руски или не, не ви интересува откъде идва. Той вече не е брат или приятел."

Но повечето рускоговорящи в Латвия са прекарали живота си пред руската държавна телевизия поради липса на рускоезично съдържание в собствената им страна. И това кара мнозина да гледат на света през призма, която описва идеята за обединен руски свят с Кремъл в центъра.

Подкрепата за Украйна сред рускоговорящите в Латвия нарасна след инвазията на Владимир Путин през февруари.

До разпадането на Съветския съюз през 1991 г. руски и украински семейства бяха изпращани в Латвия като част от програма за принудително преместване на работна ръка. Други са потомци на руснаци, преместили се в Латвия преди векове, а някои произхождат от Беларус или са от еврейски произход.

Латвийските и международните лидери са предпазливи относно плановете на Владимир Путин за балтийските републики.

Неговото оправдание за нахлуването в Украйна беше, че регионът на Източен Донбас е дом на рускоезични хора, които се нуждаят от защитата на Кремъл. Латвия се опасява, че той може да приложи същата логика там. НАТО отговори, като удвои размера на силите си в Латвия, а правителството в Рига дори обсъжда наборна военна служба.

Руските медийни канали бяха забранени и всяка публична подкрепа за войната в Украйна или руската агресия вече може да доведе до наказателно преследване. Паметниците, смятани за прославящи стария Съветски съюз, трябва да бъдат премахнати. Високо в списъка е извисяващия се паметник на победата в парк в Рига.

Латвийците нямат право да имат двойно руско гражданство. Сега животът става все по-труден за руските граждани, които живеят в Латвия, след като президентът Егилс Левиц каза, че онези, които подкрепят войната на Русия, трябва да загубят разрешението си за пребиваване.

"Патриотизмът и отношението към защита на страната не са свързани с езика, който говорите", твърди майор Дерюгин.

Той командва 34-ти пехотен батальон на латвийската доброволна национална гвардия "Земесардзе", базиран близо до източния град Даугавпилс, на 30 км (от белауската граница.

В този регион 90% от населението е с майчин език руски, както и много от неговите новобранци.

За латвийските власти лоялността на гражданите е поне толкова важна, колкото танковете и войниците. Въпросът, който се обсъжда при закрити врата, е на кого всъщност вярват латвийските руснаци: на латвийски, западни и украински лидери - или на руска пропаганда, която беше разрешена в ефира на Латвия в продължение на 30 години.

От началото на войната в Украйна социологическата компания SKDS следи настроенията на местните рускоговорящи хора. През март 22% подкрепиха Украйна след нахлуването на Русия, но до юни скочиха до 40%.

Забраната на руските държавни медии очевидно промени значението, но промяната в нагласите е нещо повече.

До 2017 г. латвийската социалдемократическа партия "Хармония", която представлява интересите на руското малцинство, беше широко смятана за проруска и имаше връзки с управляващата партия "Единна Русия" в Москва.

Но Harmony осъди инвазията на Русия в Украйна и един от нейните депутати, Борис Цилевич, описва пълното разочарование от експанзионистичната идеология на Кремъл: "Модерна Русия е абсолютно аналогична на политиката на нацистка Германия – единственият шанс за нормализация е военно поражение за Русия".

И двамата му родители са преподаватели по руски език, така че руската литература и култура са важни за цялото му семейство. Но след нахлуването в Украйна той казва, че му е трудно да обича руското си наследство.

"Агресията в Украйна напълно дискредитира всичко това и направи токсично всичко, свързано с думата руски", казва той. "Но за много рускоезични хора в Латвия руската идентичност е много важна. За много от тях да признаят, че Русия е агресорът… е много трудно, това е такъв психологически срив."

19-годишният Александър беше арестуван, след като развя руско знаме и изнесе реч пред огромния съветски военен мемориал в Рига на 10 май. Той присъстваше на неофициално събиране за отбелязване на Деня на победата - ежегоден празник, който отбелязва победата на Съветския съюз над нацистка Германия. Официалните тържества бяха забранени, тъй като бяха възприети като прослава на Русия, което доведе до протести като този, на който присъства Алекс.

"Видях знамето като символ на единството, считам Деня на победата за ден на единството. Имаше просто невероятна атмосфера, усещане за сплотеност, което не съм виждал в Латвия от дълго време", каза той пред BBC.

Латвийската полиция видя действието му като знак за подкрепа на руската агресия в Украйна, което според Александър и семейството му не е така. Той беше обвинен по закон, който забранява прославянето на геноцида и военните престъпления, и сега очаква присъдата си. Максималното наказание е пет години затвор.

"Дядо ми е минал през войната… смятаме, че това е памет, която трябва да се почита и уважава", казва майка му Светлана, която е била с него, когато е арестуван. Оттогава и двамата са получили смъртни заплахи в социалните мрежи. "Принудени сме да се срамуваме, да се страхуваме, че сме руснаци, но това също е грешно."

За мнозинството от рускоговорящите в Латвия Денят на победата винаги е бил важен, въпреки че много от тях осъждат руската агресия и се смятат за латвийски патриоти.

Но колкото повече чувстват, че от тях се иска да се откажат от своята идентичност в името на лоялността към Запада, толкова по-разединено може да стане латвийското общество.

Междувременно правителството на Латвия смята, че трябва да се подготви за потенциална военна агресия от по-големия си съсед.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase