Шумният арест в САЩ на 10 души, обвинени в шпионаж в полза на Русия, и неговата интерпретация в духа на Студената война дадоха повод на критиците на президента на САЩ Барак Обама да го обвинят в грешна външна политика, насочена към отслабване на силовия вектор и сближаване с Русия, пише РИА Новости.

Полицията в САЩ миналата неделя задържа десет души по подозрение в шпионаж в полза на Русия. Арестите станаха резултат на многогодишно разследване, провеждано от ФБР, от прокуратурата на Ню Йорк, отдела по контраразузнаване и разузнавателния отдел към правосъдното министерство на САЩ.

Макар че думата „шпионаж“ не фигурира в съдебните документи, основното, в което са обвинени задържаните, е събиране на информация от САЩ с цел предаването й на Руската федерация.

По молба на САЩ кипърската полиция задържа във вторник на международното летище в град Ларнака още един предполагаем шпионин. По-късно той бил пуснат под гаранция от 20 хил. евро. В сряда заподозреният в шпионаж трябвало да се подпише в полицейския участък в Ларнака, но така и не се появил.

Много медии отбелязват, че шпионският скандал се разгаря едва дни след като президентите на САЩ и Русия Барак Обама и Дмитрий Медведев споделяли приятелски една маса в американска закусвалня, което беше възприето като знак на още по-голямо затопляне в отношенията между Москва и Вашингтон, известно като „Презареждане“.

Историята с шпионите е много странна и още не е ясна докрай. Но това, че масовите арести станаха веднага след въпросната закуска, дава повод да се предполага, че цялата акция е имала за цел компрометация на Обама и неговия курс на „презареждане с Русия“, казва Алфред Рос, президент на Института за демократични изследвания.

Въпреки че според него в отношенията между двете страни съществува кръг от по-остри теми, като например борбата с разпространението на ядрено оръжие, разполагането на ПРО в Източна Европа по границата с Русия, борбата със световния тероризъм и наркотрафика.

„Всичко това са по-чувствителни теми от обезвреждането на група предполагаеми шпиони, които не са имали достъп до никаква секретна информация“, смята експертът.

Белият дом на прицел

Много влиятелни фигури в американското общество веднага поставиха под съмнение политиката на сближаване с Русия, оценявайки толкова обширната мрежа от агенти на Службите на външното разузнаване на Русия на своя територия като враждебно намерение на Москва.

„Руският шпионаж е удар по „презареждането“ на Обама с Русия“, смята влиятелният експерт по руско-американските отношения Ариел Коен от Heritage Foundation.

„Москва и Вашингтон правят всичко, за да могат да запазят политиката на „презареждане“ на президента Обама в отношенията с Русия – политика, приветствана като негово голямо външнополитическо постижение. Но след ареста на 10 от 11 предполагаеми руски шпиони това „презареждане“ изглежда малко оръфано“, казва той.

Официалните изявления на Вашингтон и Москва за това, че разкритата руска „шпионска мрежа“ няма да подкопае отношенията между двете страни, предизвикаха още по-големи критики по адрес на президента на САЩ.

„Изглежда, че Русия си играе с нас... Или Обама“, предполага тв каналът FOX. На този канал звучат призиви да се даде „твърд отпор“ на Русия.

Докато Белият дом изразява привързаност към всички постигнати договорености с Москва, в Капитолия реагират с голямо внимание на мненията на избирателите, шокирани от живописно поднесената история за легиона „руски шпиони“, опитвали се да проникнат във властта и закопавали пари в парка.

Вестникът на Американския Конгрес – Hill, смята, че „руската шпионска мрежа може да стане последната сламка за ядреното споразумение на Обама (с Москва), което още се обсъжда в Горната камара и не може да събере достатъчно гласове“.

В изнесените пред окръжния съд на Ню Йорк документи спецслужбите на САЩ твърдят, че двама от арестуваните по подозрение в шпионаж били натоварени със задачата да следят напредването на договора, известен в САЩ като START, а в Русия – като СНВ-3.

„Белият дом се надяваше, че договорът за нападателни стратегически оръжия, подписан преди три месеца от президентите на САЩ и Русия, бързо ще мине през Сената. Но сега той може да не бъде гласуван до изборите през ноември“, смята изданието.

Отлагането на ратифицирането на документа поставя нови препятствия на пътя му през Сената, тъй като аналитиците предполагат, че демократите ще загубят местата си в Горната камара след междинните избори през ноември.

Между другото, точно за участието си в приемането на този договор Обама получи Нобелова награда.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase