Петдесет години след кубинската ракетна криза Националният архив на САЩ събра документи и тайни записи на Белия дом, за да покаже на американците как президентът Джон Кенеди е обсъждал със съветниците си по какъв начин да бъде предотвратена ядрена война, пише АП.

През есента на 1962 г. съветският лидер Никита Хрушчов наредил в Куба да бъдат тайно разположени ядрени ракети, които скоро били засечени от американски разузнавателни самолети. На 16 октомври същата година на Кенеди били показани фотографски доказателства за изграждането на ракетните полигони.

Американски служители преценили от размера на снимките, че ракетите със среден обсег биха могли да достигнат вероятно за няколко минути Вашингтон, Далас, Кейп Канаверал, Флорида или други места на разстояние до 1000 мили (1600 километра) от Куба.

Малко след това те узнали за ракети с по-голям обсег, които биха могли да достигнат по-голямата част от страната. Екипът на Кенеди обсъждал как да отговори, но се съгласил, че не може да се примири с ракетите.

Последвалата задънена улица в преговорите с Хрушчов, продължила 13 дни, се превърнала в "най-опасните мигове, които светът някога е преживявал както преди, така и след това, най-сериозното ни доближаване до ядрено унищожение", твърди историкът и журналист Майкъл Добс.

И Кенеди, и Хрушчов допуснаха грешки, които доведоха до този момент, каза Добс. Хрушчов направи хазартен ход, като разположи ядрени оръжия толкова далеч от Съветския съюз - буквално на прага на САЩ. А Кенеди подходи неумело към първата си голяма външнополитическа криза в Залива на прасетата, като направи неуспешен опит да свали от власт Фидел Кастро. Акцията на правителството на Кенеди за свалянето на Кастро, наречена "Операция Мангуста", предизвика драматичната реакция на СССР.

Архивът за първи път показва някои документи, които са били засекретени, включително подписани от Хрушчов дипломатически телеграми на руски език от периода, в който той си е разменял тайни послания с Кенеди, и правени от ЦРУ личностни портрети на Хрушчов и Кастро. Хрушчов е описан като "тъп човек с груб език", но хитър и притежаващ "известен комарджийски инстинкт".

Имало също разработени от персонала на Белия дом извънредни планове в случай на нападение срещу Вашингтон. Специален сътрудник на президента бил инструктиран в случай на нападение да отиде в Кемп Дейвид в Мериленд.

"Всъщност не трябва да си специалист или историк по Студената война, за да разбереш силната човешка драма, която в действителност представлява тази история", каза уредничката на Президентската библиотека и музей на Джон Ф. Кенеди в Бостън и организаторка на изложбата Стейси Бредхоф.

"Но това, което не можем да приемем за даденост, е, че тези събития могат да излязат от контрола на лидерите", заяви тя.

Архивът представя кризата в хронологичен ред със записи на разгорещени дебати в Белия дом за това дали да се отговори с военна сила. След като Кенеди се ориентирал към блокада, за да попречи на съветски кораби да изпратят още военни доставки на Куба, някои военни съветници помислили това за слаб отговор. Все пак той бил готов за най-лошото.

Подготвена била реч, започваща с думите: "Тази сутрин с нежелание наредих на въоръжените сили да нападнат и унищожат ядрените съоръжения, изграждани в Куба." Тя така и не била произнесена.

Когато блокадата влязла в сила, съветски кораби се приближили заедно с подводници, което довело до напрегнати мигове. Кенеди наредил от американски кораби да бъдат изстреляни няколко "дълбочинни залпа", за да бъдат изкарани подводниците на повърхността. Това, което не знаел, било, че те пренасяли тактически ракети с ядрени заряди и за малко не ги използвали.

"Едно от нещата, които ме поразиха . . . беше до каква степен президентът на Съединените щати не е знаел действително и не е контролирал напълно случващото се на място", каза Добс, който е автор на книга за кризата.

"Той не е знаел, че Съветският съюз е имал в Куба 42 000 войници, готови да се противопоставят на американско нахлуване", заяви историкът.

Днес се открива нова изложба, озаглавена "На ръба: Джей Еф Кей и кубинската ракетна криза", разказваща за конфронтацията със Съветския съюз. Въпреки че записите са достъпни за изследователите от години, това е първото публично представяне на записи на Кенеди, пресъздаващи напрегнатите разговори за
националната сигурност от Овалния кабинет и Заседателната зала.

Вчера Националният архив на САЩ и библиотеката на Кенеди изнесоха над 2700 страници от книжата и на Робърт Ф. Кенеди, които досега са били засекретени, включително документи, свързани с кубинската ракетна криза, пише БТА.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase