Започналата снощи евро-африканска среща на върха в малтийската столица Валета, която ще бъде последвана от петата поред среща на лидерите на ЕС за миграционната криза, е сред централните теми на днешния британски и американски печат.

"Гардиън" подхваща темата оттам, че още първата що-годе конкретна стъпка, предприета от ЕС, за разселване на бежанците, струпани в Гърция, е тръгнала с фалстарт, след като неколцината подбрани да заминат за Люксембург са отказали, защото искат да отидат в Германия. Ако те отказват да отидат в най-богата страна от ЕС, ще бъде много по-трудно да ги убедиш да отидат в Словакия или Естония, пише авторът.

Тоталното объркване, споровете и разменените остри реплики през последните месеци повдигат фундаментален въпрос: искат ли лидерите на ЕС Европа да е с отворени или със затворени граници? След като представя двата противоположни подхода, застъпвани от германския канцлер Ангела Меркел и унгарския премиер Виктор Орбан по въпроса, британският вестник отбелязва, че Меркел е спечелила силни международни симпатии с либералната си политика на отворени врати, но в същото време признава, че Орбан, който настоява за строг граничен контрол и строи телени огради по границата, "тайно печели подкрепата на други европейски лидери".

"Гардиън" цитира изказване на високопоставен евродипломат в Малта за Орбан: "Не казвам, че той трябва да бъда напълно подкрепен, но той също има основание. Има известна доза истина в това, което казва. Драстични, рестриктивни мерки също биха могли да помогнат на по-ранен етап".

ЕС се явява в Малта и с тояги, и с моркови, включително с офертата за доверителен фонд от 1,8 млрд. евро в опит да бъдат убедени африканските правителства да приемат обратно мигрантите и най-вече да спират онези, които тръгват към Европа. Много от правителствата обаче са разочаровани от "стратегията на сдържане", възприета от ЕС, която им прилича на форма на изнудване, пише вестникът.

"Те казват, че Европа просто се опитва да изнесе навън, да направи "аутсорсинг" на проблемите си", казва същият дипломат, който се опитва да посредничи с африканските правителства.

А според друг международен служител, представен на срещата в Малта, "сред европейците липсват визионери. Те не разбират, че вече не са центърът на света".

Според американския вестник "Ню Йорк таймс" най-парливият проблем пред европейските и африканските лидери е какво да правят с десетките хиляди млади африканци, които се опитват да пресекат една смъртно опасна пустиня и едно коварно море с надеждата да намерят по-добра перспектива за себе си в Европа.

Европейските лидери подхвърлят обещанието за помощ за развитието и за стипендии за студенти, надявайки се да накарат африканските страни да държат потенциалните мигранти у дома си, а също и да приемат обратно онези, които вече са се добрали до Европа.

Според вестника обаче за мигрантите и за страните, от които те идват, тези стимули може да се окажат недостатъчни срещу милиардите евро и долари, които работниците гурбетчии в Европа изпращат на семействата си и така ги наливат и в икономиките на родните си страни. По данни на Световната банка тази година се очаква в страните южно от Сахара да бъдат получени около 33 млрд. долара от работещи в Европа гурбетчии. За сравнение, общата помощ по държавна линия, която Африка получава от всички стани по света, е 47 млрд.

Сега ЕС предлага доверителен фонд за африканско развитие в размер на 1,8 млрд., отбелязва и "Ню Йорк таймс" и се пита дали това ще бъде достатъчно като примамка. Но ЕС съпровожда този "подсладител" и с нови наказателни мерки в опит да спре наплива от мигранти. Испанският анклав Мелиля вече е ограден с яка стена откъм Мароко. ЕС започна военноморска операция в Средиземно море срещу трафикантите на хора, товарещи мигранти на лодки в Либия. Подобна операция се провежда и в Атлантическия океан. Критици обаче сравняват тези мерки с опит да бъде изгребан пясъкът от Сахара, отбелязва вестникът.

Европа прави практически невъзможно за африканците да живеят и работят легално в Европа и не им оставя почти никаква друга алтернатива, освен да поемат по нелегалния и много опасен път през морето, посочва "Ню Йорк таймс".

Цитиран е президентът на Сенегал - Маки Сал, който в Малта направо е заявил, че приемането на върнатите от Европа мигранти "създава труден проблем" за континента.

Европейските власти в исторически план винаги са имали слаб успех при връщането на търсачите на убежище в собствените им страни. Малка част от тях се съгласяват да се върнат доброволно, обикновено срещу пакет от парични стимули. Повечето успяват да останат нелегално в Европа.

Сега обаче, с новия наплив от бежанци от войни в Сирия, Ирак и другаде, Европа е под силен натиск да вземе мерки срещу онези, които идват по чисто икономически причини, и да намери начин да ги връща обратно в страните им. Няма да е никак лесно обаче да се тегли чертата, заключава "Ню Йорк таймс".
 

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase