Музика като на кино

Около коледния концерт на Белослава миналата година се гмурнах из дебрите на арабските мъдрости и изрових с любов едно позитивно предсказание, което тези дни – за ужас на скептиците - се сбъдна. Белослава наистина направи един невероятен трети поред зимен концерт в уютния Народен театър, който по някакъв начин ужасно й отива.

Тази година шоуто беше толкова приятно, че вече официално е в календара ми със събития, редом с националните празници и рождения ден. Традиция.

Концертът беше най - кинематографичният лайф на Белослава досега. Издържан в стилистиката на новия-стар джаз, той започна на тъмно с инструментална джаз тема на музикантите, които тази година Белослава избра за съучастници - Цветан Недялков (китара), Димитър Льолев (саксофон), Веселин Веселинов-Еко (контрабас и бас), Митко Семов (ударни) и разбира се – маестро Живко Петров, с когото певицата е неразделна почти от началото на кариерата си.

Бек-вокалите бяха на Петър Салчев, Майкъл Флеминг и Криси Кокорска, за които ще стане дума отново малко по-късно.

След края на темата кадифеният глас на певицата се чу и тя изгря на сцената в бяла брокатена рокля с гол гръб, която побърза да покаже по онзи нейн начин – кокетно и танцувайки.

Усещането на Белослава за движение и сценичното й поведение до голяма степен напомнят пеенето й – меко, нежно, плътно, позитивно и мега-женствено. И докато певицата изпълняваше “Искам те” и с обичайната доза патос обясняваше как “Докато си липсваме, докато се търсим и докато се намираме, се обичаме”, си мислех, че е адски приятно на сцената да има такъв човек – от който струи слънце през зимата и който успява да се чувства добре в кожата си и това да му личи.

А Белослава не само е прерасна в кожата и ретро-стила си, а и в джаза, където ни хвърли по време на концерта си.

На фона на мултимедията на Огнян Енев с класически любовни филми от 60-те години до днес (и от крилете на Вендерс, през целувките на Антониони, до фламенкото на Саура) певицата изпя песни от двата си албума ("Улици" и "Слушай ме") в нови аранжименти, както и няколко композиции от бъдещия й проект.

Чухме “Ти и аз” във фюжън вариант, самба за пословично загубената калимба, “Слушай ме” с фънки-джаз контрабас и сладка “ходеща” импровизация на Белослава, диско-джази “Ти си ангел”, ейсид “Нямаме време с теб” и “Бягай от мен” и суинг-саксофони и ритъм в “Падам и не потъвам”.

За да се потопим напълно във времето на класическия джаз в осъвременен вариант, чухме в едно семпло и чувствено изпълнение “You've Changed” на Били Холидей.

Аранжиментите на Живко Петров бяха, както винаги, идейни и различни и ни впечатлиха за втори път в съвсем кратък период от време – скоро чухме същите песни в тотално различен чилаут-диско проект, който беше представен в Ялта.

Специално за мен Белослава определено е в пъти по-интересна и атрактивна на живо, отколкото на запис. Защото пред микрофона сравнително малкият диапазон, в който пее, се превръща в необятна картина на усещания, стилове, емоции, дълбочини и фрази.

И си мисля, че театърът всъщност е много подходящо място за артист като нея – тя буквално постоянно играе музиката, измисля и пресъздава истории и роли. Новото и интересното са нейна запазена марка и това е ясно не само за верните й почитатели, а и за хората, които я слушат за втори път, например.

Вечерта завърши с дуети с тримата беквокалисти - Петър Салчев (Синатра-кавъра “I've got you under my skin”), Майкъл Флеминг от Tri-O-Five (Never, Never Gonna Give You Up на Бари Уайт) и невероятната и ужасно любима Криси Кокорска (Supergirl), която отнесе главите на залата с безумния си черен глас.

Разбира се, публиката не пусна Белослава да си ходи без един снежен бис на зимна песен. И я изпрати на крака, както заслужава.

В крайна сметка мисля, че разочаровани нямаше и концертът достатъчно качи летвата, за да се чудим от сега какво ще измислят догодина Живко и певицата. Какво повече...