10 години не стигат

Лично за мен ММ Наградите на десетилетието бяха много повече от раздаване на статуетки.

От една страна, защото точно преди 10 години публикувах първото си музикално интервю с медия.

От друга, защото през по-голямата част от периода ММ е била основният ми източник на информация за българската музика и до голяма степен – неин синоним.

ММ е телевизията, която, наред с Ритъм, Кречетало и Егоист беше сламката, за която младите хора у нас се захванаха в морето от политическите червено-сини знамена на една износена и непонятна за моите връстници вечна борба.

ММ е ера – при това все още не отминала (или поне за това се борят).

Затова изобщо няма да се занимавам с дежурните въпроси за техническите проблеми, вечното пеене на плейбек на всички участници в Церемонията (освен Ъпсурт) и другите вечни недомислици, на които явно и 10 години не стигат, за да се научим.

И ще премина нататък – към десетилетието, в което модерната музика от новородено порасна до това, което е днес – виж тук как.

ММ е единствената телевизия, която може да си позволи да направи юбилейни награди. Хубавото е, че тази година ги направи добре.

Водещите Ася и Иван Бърнев бяха симпатични, сценарият беше динамичен, нямаше нито безсмислици в полет, нито тъжни опити за смешки.

Атмосферата в залата беше прекрасна и почти нямаше празни места.

Връчващите награди бяха забавни и интересни, а аплодисментите еднозначно показаха, че публиката се забавлява.

Имаше си хубави изпълнения, които, макар на плейбек, бяха презаписани специално за церемонията и ни припомниха всички прекрасни моменти с грациозната Белослава (с Red One и Wahtony) , Графа и Мария, приказните P.I.F и Нина Николина.

Имаше и световни премиери на Behind the Sun на Gravity Co и на „Допинг тест“ на Ъпсурт с Ди4о.

Една от емблематичните банди на 90-те направи завръщане и макар че дует Авеню не е най-голямата ни група, те все пак са първите продуценти у нас и са сериозно замесени в огромна част от българската музика в периода.

Филмите на най-добрите български режисьори на клипове бяха адски забавни и в комбинация с припевите от старите ленти ни върнаха към хилядите емоции, които българската поп, рок и рап музика ни е носила през годините.

Идеята да се свърже киното с музиката (темата на церемонията) се получи по семпъл и в същото време атрактивен начин.

И едва ли в залата е имало човек, който да не си е припомнил как се е вълнувал, когато Gravity Co излязоха по MTV, как се е забавлявал в хип-хоп клубовете, как е трещял на живите участия на тежките банди, как е гледал по телевизията Мария, Руши, Каризма или Графа и си е мислел, че има някакъв шанс музиката ни да не е просто чифт цици и руса коса.

Друг е въпросът, че българските журналисти явно нещо се бяха объркали, защото в номинациите не съществуваха доста от големите имена като ветерана Мишо Шамара (без номинация в хип-хоп категориите) и Група ТЕ (без номинация), което беше смешно-тъжно за всеки, който поне малко си дава сметка какво се случва у нас в последните години.

Въпреки това, за първи път от години ми се стори, че изпълнителите, които все пак не бяха пренебрегнати, искрено се вълнуваха и радваха на наградите.

Е, пак се срещнахме след десет години и сега остава само да си пожелаем шепата хора от първите редове на Церемонията да не се отказва.

И да продължава да прави песни, албуми и концерти, защото ако ги нямаше тях, щяхме да припяваме чалга химни, чужд комерс и естрадни песни до края на живота си.

А ние хич не искаме това.

Ето и наградените:

"Най-добра поп/денс песен на Десетилетието" - "Ти" - Нина Николина

"Най-добра рок/алтернативна песен на Десетилетието" - "Шоколад" - Остава

"Най-добра хип-хоп/ R'N'B песен на Десетилетието" – "3 в 1 Неочаквано добра комбинация" - Ъпсурт feat. Галя и Милен Цветков

"Най-добър изпълнител на Десетилетието" – Графа

"Най-добра изпълнителка на Десетилетието" - Белослава

"Най-добра група на Десетилетието" - Gravity Co.

"Най-добър български видеоклип на Десетилетието" - реж. Валери Милев за "Хотел две звезди" - Руши Видинлиев

"Най-добър поп/денс албум на Десетилетието" - "U" - Gravity Co.

"Най-добър рок/алтернативен албум на Десетилетието" - "Революция" - Уикеда

"Най-добър хип-хоп/ R'N'B албум" на Десетилетието – "Quatro" - Ъпсурт