Думите са по-силни от изображението

Неговите разработки се свързват с фин изказ, списващ единайсет книги и многобройни статии.

Авторът е Жан-Клод Кариер, който бе гост преди месец на 12-ото издание на София Филм Фест, когато представи новата си книга „Призраците на Гоя“.

На фестивала видяхме и едноименния филм, но се оказа, че първата му съвместна работа с чешкия режисьор Милош Форман не е най-сполучливата му творба. 

Епохата в книгата ни връща в Испания. Годината е 1791 г. На престола се е възкачил Карлос ІV. Европа е разкъсвана от войни.

Във Франция предстои Френската революция, а в Испания – Инквизицията дава последни, но явни отражения върху съдбите на хората.

Главните герои са монах в Светата служба и неговата жертва – младата Инес, обвинена в ерес без доказателства.

Част от историческите събития са описани в картините на Гоя, но в тази история, художникът стои встрани.

Образът му е обрисуван като придворен творец на краля, който се чувства комфортно (изключвайки здравето му), независимо от смяната на властващите.

„Призраците на Гоя“ се опитват да вкарат нов прочит на случващите се тогава събития.

И точно с това се разграничават от типичното за епохата си.

Смели въпроси и действия, които носят удовлетворение сред зрители и читатели днес, са били абсурдни за тогава.

Емблематична е сцената, в която отец Лоренсо е заловен, дори отвлечен и измъчван със същите методи, с които и неговата църква измъчва затворниците си.

Всичко това се случва в двор на благородници и не се разчува.

Остава като непокътната тайна – по-скрита и от това, което става в тъмните килии на Светата инквизиция.

Все пак в книжния си вариант „Призраците на Гоя“ има далеч повече предимства.

Твърде описателни, пасажите поясняват привичните за тогава събития и разкриват повече нюанси от образа на героите.

За тези пък, които са гледали филма преди да прочетат книгата, то ще им е абсолютно невъзможно да се откъснат от представите, че Гоя е Стелан Скарсгард. Музата му - Инес е Натали Портман, а свещеникът брат Лоренцо - Хавиер Бардем.

Като изключим актьорите, думите са по-силни от изображението.