Надбягване с призраци

Изкривени лица, тъмни портрети, демонични изображения се редуват в творчеството на Гоя. Отново най-изтъкнатият художник на Испания е привлякъл погледа на режисьорите.

След Конрад Волф и Карлос Саура, още един от най-големите в киното тръгна по следите на мистичните картини на времето. Сценарият е съвместно създаден от Жан-Клод Кариер и режисьора на филма - Милош Форман. А премиерата в България бе по време на 12-тото издание на София Филм Фест.

Този път обаче Форман напълно се е отдалечил от някогашните си постижения. Няма и частица от простотата, която пленява зрителите в "Любовта на русокосата", "Черен Петър" или "Балът на пожарникарите". Същевременно във филма липсват и добре развитите отношения между съперниците, така, както гениално ги бе направил в "Амадеус".

“Призраците на Гоя” ни срещат с твореца, когато е придворен художник в кралския двор. Сюжетът се върти главно около историята на млада дама, обявена от църквата в изповядване на ерес и затова - затворена и измъчвана. Злополучната муза на Гоя (и по-късно порасналата й дъщеря) са перфектно изиграни от Натали Портман.

Контрастът между нейното лице, изобразено като ангел в църквите и деформираната й физиономия след освобождаването й от затвора 15 години по-късно, е като картините на Гоя, които постепенно от осмиващи карикатури преминават в изобразяване на изкривени демони.

Доста по-семпъл от филма на Саура, чешкият му колега акцентира не толкова върху детайлите на времето, колкото върху историческата обстановка, поставяйки общочовешки проблеми.

„Исках да покажа ужасите на човечеството. Не сме научили уроците на историята“, разказва режисьорът.

Така обаче Форман създава нелепа за епохата ситуация, в която е отвлечен отец от католическата църква в опит да се освободи невинна жертва на инквизицията.

В ролята на злополучния отец Лоренцио е Хавиер Бардем. Испанският актьор отново насочва вниманието към своя образ и се превръща в главно действащо лице във филма.

Непримирим към схоластичните правила на църквата и същевременно - пострадал от другите непримирими към нея, героят му остава жертва на самия себе си.

В образа на художника се превъплъщава датчанинът Стелан Скарсгард, който сме гледали във филмите на друг голям режисьор – Ларс фон Триер - „Танцьорка в мрака“ и „Догвил“.

Спомняйки си за другите филми на Форман, като „Полет над кукувиче гнездо“ или „Коса“, последният  има доста да догонва предшествениците си, толкова много, че оставаме с чувството, че трябва да се надбягва с призраци...