Евгени. И всички екстри.

Виж няколко варианта на Евгени

Има хора, които запомняш много лесно и за дълго време. Има и такива, които са толкова ярки, че не само ги запомняш, но и мислиш за тях след срещата.

Евгени Будинов е от втория тип. Това, че е актьор, се познава отдалече и то не по това, че нон стоп се прави на клоун или на велик (като някои от колегите му), а по това че е ярък, забавен и красив.

Всъщност, аз целия му клас харесвам и всеки път, когато имат премиера, не изпускам да се срещна с тях - защото това им е обща характеристика.

Последно гледах премиерата на дипломния им спектакъл "Рибарски свади" в "Сълза и смях". Е, публиката се смя до сълзи, така че мястото си е подходящо за това представление.

То пък от своя страна е подходящ повод с Евгени да се видим (напоследък съвсем се изпуснахме покрай работата) и да поговорим за пръв път в професионалните си роли. Оказа се, че той е сериозен, а аз бях на косъм да го набия като се самонаблюдава.

Оказа се също, че аз съм единствената в периметър от 3000 километра, която е способна да си забрави диктофона за интервюто. Писах и се опитвах да помня наизуст като Капоти, ама дали е същият ефектът, ще се разбере когато той си види интервюто и писне "Аз тва не съм го казал". Дотогава приемаме, че всичко е истина.

Какво...

(прекъсва ме) Уф, чакай ся да ти разкажа за "Рибарски свади" - има няколко неща, които искам да кажа. Според мен е много хубаво един клас да се събере след 2 години. Всички сме различни. И представлението е малко променено. Като жанр го определяме като анимационен театър. Не е нравоучително, няма никакви поуки. От началото до края целта му е да забавлява хората. Всички сме млади и красиви, и представлението, както и ти видя, е много смешно.

Насочено е към младите, въпреки че и бабата на Цвятко се смя с глас (Цвятко е колегата му - от същия клас в НАТФИЗ – бел. авт). Играем го с много кеф и след толкова време ни е много приятно, че отново сме заедно.

Кога изпита шизофренията на актьора за пръв път?

Ами, в училище - в 7-ми клас. Имахме класно, не бях учил и реших, че ще играя. Че ми е много зле. И взех, че наистина припаднах. Тогава си взех извинителна бележка за 2 седмици.

Това ли беше стимулът да станеш актьор като пораснеш?

Ами не. Аз винаги съм си мечтал да съм актьор. Веднъж бях на дискотека в Ескалибур и между 2 бири Богдан Казанджиев (известен вече като шайбата от "Смях в залата" и от този сезон в Сатирата - бел. авт.) ми каза за студията на Венци Кисьов в Сълзата. И така стана всичко.

Имаш ли любима роля?

Правенето на едно представление е като правенето на любов - много сложен процес. И не винаги се получава. Обаче в "Рибарски свади" си харесвам ролята много. Имаше и няколко във ВИТИЗ, с които бях много горд.

Какво е мястото на младите в българския театър?

Всеки млад си търси мястото. Имат такова, де. Аз смятам, че не е вярно, че старите са се окопали. Ако човек е добър, винаги си намира мястото. Освен това всеки знае, че младите са важни за театъра.

Защо, според теб, намалява броят на хората, които кандидатстват в НАТФИЗ?

Ами не мога точно да го обясня. Тъжно ми е, че малките момиченца искат да стават фолк- певици, а не атриси. От друга страна със сигурност не можеш да си купиш S-класа само с актьорската професия, но това ли е най-важното? Според мен за съжаление в България повечето хора не си вършат работата с любов, а това е много важно...

Какво ново?

Ами почвам репетиции в „Театър зад канала“ с Лилия Абаджиева, която много харесвам. Заради това, че говорим на един и същ език. Заради силната й индивидуалност. Тя е воин в театър, а аз харесвам такива хора.

Какво мислиш за самоцелния експеримент в театъра?

Много важно е да се експериментира. Самоцелта е относително понятие. В крайна сметка зрителят определя дали нещо е добро.

Какво искаш да играеш?

Дяволчето Фют от "Ян Бибиян" и си представям спектакъла с много специални ефекти. Но, честно, повече искам да снимам филми.

Какво се случва в българското кино?

Още чакам нещо да се случи.

Кой е твоят учител?

Стефан Данаилов, Илия Добрев, Иван Налбантов и Венцеслав Кисьов.

Какво щеше да правиш с много пари?

Щях да се спукам от гъзария.

А ако нямаше никакви пари?

Не ми харесва тоя въпрос. Щях да правя алуминиеви дограми.

Какво искаш да ти се случи?

Мечта ми е да снимам повече филми, повече български и европейски, да не ми се налага да правя компромиси в театъра, и да стигна дотам да мога да избирам и да отказвам ролите си.

Музиката?

Ами преди слушах много рап, но не ми харесва, че сега пеят само за мацки, коли и и колко големи гъзари са. Преди в рапа имаше поезия. А напоследък нещо от време на време се усещам, че взима да ми харесва класическата музика. А с един прятел слушаме яко хардкор. Бе, музикален помияр съм.

Книгите?

Последно четох "Песните на мама" - биографията на Марлон Брандо. Иначе харесвам Чехов и да чета приказки на племенниците ми.

Почивката?

Вкъщи, в кино-салона и с приятели.

Филмът?

"Имало едно време в Америка", всички на Гай Ричи.

Последно?

Ми последно да кажа, че на 22 ноември в Сълзата ще се играе "Женитба" - продукция на Бургаския театър, където играя. В представлението ролята ми е на Фьокла. Режисьор е Юрий Николаевич Погребничко от Москва.

Понеже той преподава в Москва актьорско майсторство и ме научи на много неща за театъра. Говорихме си за Станиславски и Чехов и съм много благодарен, че имах възможността да се срещна с такъв човек.

Според мен работата с чужди режисьори и творци въобще, особено руски, е много положителна за българската култура.

Гледай Евгени в "Маймуни през зимата" на Киномания, в "Хъшове" в Народния, в "Рибарски свади" в Сълзата и в "Стъклената менажерия" и "Женитба" в Бургаския театър. И на снимките долу.

Виж няколко варианта на Евгени