Да играем на любов

"Опасни игри" е новото заглавие на театър "Сълза и смях". Пиесата се занимава със сериозни проблеми, но ги поднася с необходимото количество чувство за хумор. В нея има и песни и танци, и сълзи и смях, а единството на време, място и действие ни помага да намерим себе си в този кратък момент от живота на персонажите.

Сюжетът ни показва какво се случва за малко повече от час в една неработеща тоалетна по време на новогодишно парти. Там няколко приятели преживяват типична за съвременния човек ситуация.

Наяве излиза проблемът за трайността на любовта, способността ни да обичаме, изневярата и страхът от самотата. Способни ли сме да умрем от любов? Способни ли сме изобщо да обичаме, да сме приятели, да бъдем добри и честни – такива са въпросите, които поставя представлението.

В него три нещастно влюбени приятелки затварят насилствено в една тоалетна бившето гадже на една от тях. Скоро той се оказва символ на всички мъже, които не се държат както трябва. И започва дългият разговор за това какви трябва да бъдат жените, мъжете и ... хората.

В постановката играят Жени Александрова, Антоанета Добрева – Нети, Елена Атанасова, Дони, Иван Радоев, Маргарита Хлебарова и Диана Спасова.

Малко повече за темата и героите – от режисьорката - Надя Асенова ("Последни поръчки")

В блога на "Сълза и смях" беше обявен конкурс за превод на заглавията на пиесите, по които е направено представлението “Опасни игри”. Защо се спряхте на това финално заглавие? И кой го измисли?

Представлението, което направихме, е компилация от два текста и нито едно от техните заглавия не беше подходящо за цялото. Освен това, те нямат адекватен превод на български език.

Затова в крайна сметка кръстница на представлението стана Кремена Димитрова – драматургът на Сълза и смях. Тя предложи “Опасни игри” и аз смятам, че до голяма степен това заглавие точно отговаря на посланието, което влагам.

А какво е то, за какво става дума в постановката?

В нашето представление става дума за една група много близки приятели, за тяхното отношение към приятелството и любовта – две исконни категории. И е много важен начинът, по който те подхождат към тях.

Тоест темата са опасните игри като начин да общуваме?

Да, до голяма степен.

Какъв беше личният ви мотив да се заемете точно с тези два текста?

Адресатът на тези два текста е поколението на около 30-годишната неомъжена бяла жена. Аз определено се разпознавам в героите и виждам себе си в нещата, които им се случват и начина, по който разсъждават.

Харесах текста, защото рядко съм виждала пиеси, които така точно представят тези хора. Това обаче изобщо не значи, че представлението не би могло да бъде гледано от по-млади, или по-зрели хора – напротив – мисля, че ще е интересно за всички.

У нас няма драматургия в духа на "Бриджит Джоунс" или "Сексът и градът". Махам комичната част от тези произведения. Все пак там има и сериозни проблеми. Исках да видя от къде идват те. На какво се дължат и с какво са различни от проблемите на поколението на родителите ни и от проблемите на поколението, което идва след нас.

Премиерата на "Опасни игри" е на 1 март от 19.00 часа в театър Сълза и смях.

Можеш да гледаш постановката и на 7 и 17 този месец.