Баба Зула – с мустаци и саз, въпреки глобализацията

 Огромен екран, а на него - човече с мустаци. След това - друго, с дълга коса. Не, това не е филм. Това е...

Всъщност сме на концерт на Баба Зула. А човечетата са от уникалната графика, която се прави наживо, "в тон" с тяхната музика.

Турските музиканти за втори път свирят в зала 1 на НДК. Този път малко преди прожекциятана филма  „Пред прага на Рая“ на Фатих Акин.

По-късно продължават във Военния клуб. Вечерта е неделна - 16 март.

Музикална симбиоза от етноритми и съвременно звучене пощуряват всички присъстващи във Военния клуб. Кулминацията e естествено състояние, а бандата е извикана два пъти на бис.

Баба Зула свирят на дървени лъжици, турски звънци, тарамбука и саз - инструмент, влезнал в турския фолклор най-малко преди 10 века.

Групата е заедно от 1996 г. Там са Мурат Ертел, Левент Акман и Емре Онел. През 2003 г. към тях се присъединява вокалистката Оя Еркая. Стават особено известни след като Фатих Акин ги избира да представят един от многото музикални стилове на Турция в „Музиката на Истанбул“.

Трудно е да се определи точно стила им. В мелодиите им има джаз, рок, етно мотиви, а участията им са в задължителен съпровод от ефирни танцьорки и момиче, което рисува върху тъчскрийн, докато колегите й свирят и танцуват.

Оказа се, че Баба Зула са майстори на партитата на живо и те продължават с часове. Точно така се случва и във Военния клуб. Музикантите представят последния си албум Roots, издаден преди три месеца от истанбулския лейбъл Doublemoon Records (който по същото време пусна и "800" на Мерджан Деде).

Човечето на екрана вече е сменено с цвете, пред което на сцената танцува фриволен ориенталски танц красива туркиня. Мурат Ертел с дълги мустаци и саз в ръцете продължава да ни свири своята музика.

А тя абсолютно потвърждава идеята на Баба Зула: "Глобализацията означава еднообразие и пренебрегване на етническата култура".