Може ли Европа да се защити без военна подкрепа от САЩ?

В неочакван обрат на събитията, на тазгодишната среща на върха на НАТО преобладаваше празнична атмосфера. "Ще постигнете нещо, което НИКОЙ американски президент от десетилетия не успя да направи. Европа ще плати щедро", каза генералният секретар Марк Рюте на Тръмп в лично съобщение, което президентът след това публикува в Truth Social. 

Рюте имаше предвид искането на Тръмп европейските съюзници да харчат 5 процента от БВП за отбрана, част от дългогодишните усилия да се подтикне Европа да поеме повече отговорност за своята сигурност. Засега новите обещания успокоиха Тръмп, но е малко вероятно да направят Европа самодостатъчна. Вместо това, разходите сами по себе си ще милитаризират Европа, като същевременно ще запазят зависимостта ѝ от американската отбранителна индустрия, пише за TNI Елоиз Касие, научен сътрудник в програмата „Независима Америка“.

Това беше сред опасенията, изразени от Испания, която все още не е постигнала предишната цел от 2 процента. Премиерът Педро Санчес заяви, че бързото увеличаване на разходите ще доведе до по-голяма зависимост от неевропейски военни доставчици, вместо до инвестиране в отбранителната индустриална база на страната. 

Европейският милитаризъм прави Съединените щати щастливи, особено ако това означава обогатяване на американските отбранителни компании. "Купуването на американско оборудване ще бъде най-бързият и лесен начин да се разпределят всички допълнителни милиарди, които се вливат в бюджетите за отбрана", казва Ник Уитни от Европейския съвет по външни отношения. 

Европейците трябва да поемат по-голяма отговорност за своята отбрана, особено след като Съединените щати заемат по-враждебни позиции към континента. Според проучване , проведено от моя екип в Института за глобални въпроси, само 28 процента от западноевропейците смятат Съединените щати за надежден гарант за тяхната сигурност.

Прехвърлянето на тежестта би било взаимноизгодно, тъй като би дало възможност на Европа да се защити, ако съюзникът ѝ се окаже ненадежден, а Съединените щати биха били свободни да преследват други приоритети на външната политика. 

Европа обаче трябва да инвестира и да се превъоръжава по начин, който е съобразен с дългосрочната сигурност, просперитет и автономия, а не по начин, който насочва милиарди още към американски военни изпълнители. Универсалният подход, воден от Съединените щати, не е устойчив път към самостоятелност. И макар постоянната военна икономика на Америка да печели, тя е контрапродуктивна за целта на Америка за наистина автономна Европа. 

Има и други причини да се смята, че този план за милитаризация няма нито да направи Европа по-безопасна, нито да стимулира икономическия растеж. Той не успява да се справи с ключови заплахи за националната сигурност, като например изменението на климата, и рискува съкращаване на социални програми, което вероятно ще бъде непопулярно сред европейците. Същото проучване на IGA установи, че някои западноевропейци са отворени за повече военни разходи, но само една четвърт или по-малко смятат, че страната им трябва да харчи „много повече“ за армията си. 

Надпреварата за по-големи разходи за военни способности беше подтикната от руската инвазия в Украйна през 2022 г. Три години по-късно Русия продължава да бъде плашилото, подхранващо европейската милитаризация. Само миналия месец Рюте предупреди , че Русия ще бъде готова да използва военна сила срещу страните от НАТО до 2030 г. Тази заплаха ще изисква огромни инвестиции в противовъздушна и противоракетна отбрана, бронирани машини и танкове, както и артилерийски снаряди. 

„Европа би могла напълно да се защити срещу Русия, дори ако САЩ си стегнат багажа и се приберат утре“, казва Уитни. Но простата реалност на НАТО е, че европейската зависимост от Съединените щати е характеристика, а не проблем. Тръмп може да си припише заслугата за това, че е принудил Европа да харчи повече за отбрана, но той е наследник на дълга поредица от президенти, предпазливи от това Европа да придобие твърде голяма независимост. 

Президентът Труман разглежда последиците от Втората световна война като възпиращ фактор за съветската експанзия и като средство за защита на американските интереси в Европа. По време на Студената война няколко администрации се противопоставиха на европейските инициативи за сигурност, които биха могли да подкопаят привилегированото положение на Америка в НАТО. Лорд Исмей, няколко години преди да бъде назначен за първи генерален секретар на НАТО през 1952 г., изказва известната си фраза , че целта на алианса е „да държи Съветския съюз отвън, американците вътре и германците под контрол“. 

Дори след края на Студената война и разсейването на съветската заплаха, НАТО продължи да се разширява. След известни дебати в администрацията на Клинтън, американците решиха, че „се нуждаят от НАТО като начин за закрепване на Съединените щати в Европа“, според Томас Греъм, служител на американската външна служба в Москва през 90-те години на миналия век. По този начин Съединените щати поддържаха активен интерес в европейската геополитика и доброволно поеха по-голяма отговорност за европейската сигурност. 

Европа остава силно зависима от Съединените щати за военно оборудване и тази зависимост само се е увеличила през последните пет години. Съединените щати са доставили 64% от вноса на оръжие за европейските страни от НАТО от 2020 до 2024 г., в сравнение с 52% през предходния четиригодишен период. От петте най-големи европейски страни, харчещи за военни цели, само Франция купува повече оборудване, произведено в Европа. 

Президентът Макрон отдавна се застъпва за намаляване на зависимостта на Европа от Съединените щати и се стреми да позиционира Франция като водещ доставчик в усилията на Европа за превъоръжаване. Франция разполага с една от най-големите отбранителни индустриални бази в Европа и произвежда изтребителя  Rafale.

Въпреки това, произведеният в САЩ изтребител F-35 може да се похвали с по-модерна технология от пето поколение, включително сензори и стелт възможности, с които други самолети все още не могат да се сравнят. 

Американските оръжия са популярни и защото вече са предпочитани в настоящия арсенал на НАТО. Голяма част от модерното военно оборудване на НАТО, като изтребители и системи за противоракетна отбрана, се доставя от Съединените щати. Например, с F-35 могат да се използват оръжия, които не са американски, но интеграцията е дълъг и скъп процес, изискващ одобрение от САЩ.

Това означава, че за страните от НАТО е по-удобно и достъпно да продължат да купуват американски оръжия. Дори ако европейците интегрират оръжията си с F-35, те все още разчитат на Съединените щати за актуализации на софтуера, резервни части и поддръжка на системата. 

За да подпомогне колективните усилия за отбрана, Европейската комисия публикува плана „ReArm Europe“ . Той ще предостави до 800 милиарда евро за инвестиции в отбрана, включително 150 милиарда евро, подкрепени от бюджета на ЕС. Комисията също така отпусна 1,5 милиарда евро за изграждане на европейската отбранителна индустриална база до 2027 г., което включва клауза , че поне 65 процента от артикулите трябва да произлизат от европейски компании. 

Това предизвика известно недоволство от страна на американците. Лойд Остин, бивш министър на отбраната по времето на Байдън, написа във Financial Times, че отказването от европейската зависимост от американско военно оборудване би било „сериозна грешка“. Съвместното производство със САЩ, твърди той, ще помогне на Европа да се противопостави по-добре на заплахите от Русия, Китай, Иран и Северна Корея. Преди да дойде на власт, Остин е консултирал и инвестирал в отбранителни компании и е бил в борда на Raytheon. Наскоро той стартира новата стратегическа консултантска фирма Clarion Strategies. 

Според съобщенията, държавният секретар Марко Рубио е призовал Европа да продължи да купува американско оръжие на среща на външните министри по-рано тази година. А малко след срещата на върха, посланикът на САЩ в НАТО Матю Уитакър приветства „монументалното“ обещание на Европа да увеличи военните разходи като благодат за колективната сила на алианса и американските работни места. Той посочи 21-те милиарда долара, похарчени от съюзниците от НАТО за американско отбранително оборудване през 2024 г. 

"ReArm Europe" се рекламира като начин за реиндустриализация на континента, но това ще бъде трудно постижимо, ако Тръмп продължи да оказва натиск върху компаниите да купуват американско, а европейците останат снизходителни към неговите искания. Съединените щати също така произвеждат по-модерни военни технологии и вероятно ще се възползват от бързото увеличение на разходите. 

Въпреки че някои европейски страни, особено тези на фронтовата линия на потенциална война с Русия, са склонни и нетърпеливи да увеличат военните си разходи, хвърлянето на пари за справяне с проблема едва ли ще бъде устойчиво или популярно решение. То също така не успява да се справи адекватно с продължаващата европейска зависимост от Съединените щати за отбрана.

Европа трябва да се съсредоточи върху постигането на политическа, стратегическа и оперативна сплотеност, за да гарантира сигурността си в случай на оттегляне на НАТО, а Съединените щати трябва да са готови да се съобразят с това.