30 години след разпадането: Югоносталгията е във възход

81% от сърбите смятат, че разпадането на държавата е било вредно
31 авг 2022 18:37, Нели Христова
50
30 години след разпадането: Югоносталгията е във възход
Снимка: БГНЕС

Докато слънцето припича над Белград, няколко автобуса спират пред Музея на Югославия - внушителна сграда от средата на века в сръбската столица. От тях излизат множество хора, някои носят цветя, а други развяват старото знаме на страната. Те са дошли да посетят мавзолея, в който се намира гробът на Тито - основателят на социалистическа Югославия.Много от посетителите са израснали при старата система и са дошли да отбележат рождения ден на диктатора, който бе голям официален празник преди разпадането на Югославия. Някои принадлежат към крайнолеви политически партии и носят кичозно изглеждащи тениски и банери.

Но има и няколко по-млади хора. На стълбите пред специална изложба, показваща годините на управление на Тито чрез плакати, произведения на изкуството, артефакти и спомени на "обикновени хора", стои 18-годишния Милош Томчич. Той носи шапката и шала на "пионерите" - югославско социалистическо младежко движение.

"Исках да видя снимка от онова време", отговаря той на въпрос на The Guardian защо е дошъл. "Било е страхотно време. Всички се обичаха."

Но за сърбин ли се смята Милош или югославянин? "Югославянин", отговоря той без колебание. "Майка ми е сръбкиня, баща ми е черногорец, баба ми е хърватка. Всъщност семейството ми е от цяла Югославия."

Още по темата

Социалистическа федеративна република Югославия, съставена от шест републики – Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина, Словения, Черна гора и Македония – плюс две автономни области – Косово и Войводина – е създадена от Тито през 1945 г.

Държавата на Тито имаше за цел да обедини различните етнически и религиозни групи в региона под лозунга "единство и братство". Надигащият се национализъм след смъртта му през 1980 г. доведе до нейното разпадане през 1992 г. и кървавите югославски войни от 90-те години.

Често срещан разказ през тези години беше, че Тито в продължение на почти половин век е принуждавал различни народи да живеят заедно против техните желания. Но 30 години по-късно мнозина все още изпитват дълбока привързаност към страната, която вече не съществува, и съжаляват за нейното разпадане.

В Сърбия 81% казват, че смятат, че разпада на Югославия е бил лош момент за страната им. В Босна, която винаги е била най-мултикултурната република, 77% споделят това мнение. Дори в Словения, която бе първата държава от бивша Югославия, която се присъедини към ЕС и е широко смятана за "най-успешната", 45% все още казват, че разпадането е било вредно. Не е изненадващо, че само 10% в Косово, което нямаше пълна независимост в Югославия, съжаляват за разпадането.

Привързаността към старата система често се нарича "югоносталгия". Но Лариса Куртович, политически антрополог от Сараево, която изучава пост-югославската идентичност в Босна, е предпазлива по отношение на термина. "Носталгията предполага някакъв вид меланхолия или копнеж", обяснява тя. Разбира се, това съществува, тъй като има много ресторанти и къщи за гости в региона, като известното кафене "Тито" в Сараево, украсено с кичозни сувенири и представящо розова гледка към епохата. Но Куртович казва, че има и движение на по-млади хора, които гледат по-критично на периода, оценявайки както положителните, така и отрицателните му страни.

"Има положителна оценка за социалистическия период и той е свързан с икономически растеж и огромни подобрения в стандарта на живот", казва тя, добавяйки, че "неизпълнените обещания" на югославския проект бледнеят в сравнение с национализма и насилието, които последваха . Повечето страни от бивша Югославия претърпяха огромен икономически спад след войните и все още страдат от високи нива на "изтичане на мозъци".

Босна и Сърбия по-специално са измъчвани от политически борби, а техните някога утопични брутални жилищни комплекси и построените от Югославия железници се разпадат. Въпреки че Хърватия и Словения намериха относителна стабилност като членки на ЕС, кандидатурите на други страни бяха в застой и преговорите не успяха да се материализират, оставяйки мнозина съмнения дали някога ще се присъединят към блока.

На този фон някои се чудят дали миналото може да съдържа някакви решения за бъдещето. Куртович цитира движенията за правата на работниците, възникнали в Босна през последното десетилетие, базирани на стария югославски социалистически модел на работническо самоорганизиране. "Тази система беше много специфична за Югославия", казва тя, обяснявайки нейното отклонение от сталинската държавна собственост върху индустрията.

Въпреки че Югославия беше еднопартийна държава, имаше ясни различия от другите страни от желязната завеса. Тито основа движението на необвързаните и поддържаше балансирани отношения между Запада и СССР, а югославските граждани можеха да пътуват до двата региона. Силата на стария югославски паспорт се споменава от много от онези, които посещават гроба на Тито, от които сега се изискват визи за влизане в повечето страни.

Друга често срещана тема, която Куртович вижда, е загубата на статут и усещането, че хората са преминали от живеещи в относително голяма, уважавана страна към много по-малки, по-малко значими държави. Джордж Пералок е роден в Македония (сега Северна Македония) през 1989 г., но в момента живее в Банкок. "Винаги, когато трябва да направя нещо бюрократично като откриване на банкова сметка тук, те никога не могат да намерят Северна Македония в тяхната система, но могат да намерят Югославия", споделя той. "Ако питате мен, все още можем да се възползваме от федерация, дори и да не е Югославия, защото сме толкова малки и незначителни сами по себе си." 

Пералок вярва, че тези чувства са често срещани сред хората на неговата възраст, които всъщност никога не са живели при старата система. "Цялата ни инфраструктура е от този период, а сега се разпада", добавя той.

Има също възникващи движения, които преразглеждат антифашисткото, антинационалистическо наследство на региона, което войните се опитаха да заличат. Хорове, пеещи стари партизански песни, се появиха както на Балканите, така и сред диаспори.

Във Виена хорът "29 ноември", кръстен на датата, на която е обявена Федеративната народна република Югославия през 1945 г., се състои от членове от всички страни от бивша Югославия. Първоначалната му цел била да предизвика национализма, който се надигнал в общността на диаспората по време и след войните. Югославските работнически клубове, където хората преди са се събирали, за да пият кафе, да си говорят и да играят шах, са станали сегрегирани по етнически признак.

Членовете на хора се обличат в червени и сини якета със звезди, препращащи към старото югославско знаме, но избягват да пеят песни, свързани с комунистическата партия или които прославят Тито.

"Това е съзнателно решение, защото знаем, че се случва прославяне, което е проблематично", казва диригентката Яна Долецки, която е родом от Хърватия и се премества във Виена през 2013 г. "Плюс това, те наистина нямаха добри песни", смее се тя.

Вместо това, членовете внимателно избират мелодии, които смятат, че могат да бъдат приложени към настоящите политически борби като нарастващия национализъм и популизъм. "Опитваме се да стоим далеч от историческия ревизионизъм", казва тя. "Можете да се присъедините към това празнуване на миналото, като винаги казвате, че е било по-добре, но не отразявате какво всъщност означава "по-добре".

Хорът помогна на някои членове да изследват чувствителен период от историята. Марко Маркович, който е роден в Белград, но е израснал във Виена, казва, че семейството му е отказвало да обсъжда войните с него като дете. "Беше твърде сложно за разбиране от седемгодишно дете или поне така си мислеха", спомня си той. "Така че винаги съм имал чувството, че историята на мястото, откъдето идвам, е тема табу." Когато намерил хора, той почувствал, че най-накрая може да "закърпи някои дупки".

Интернет също така предоставя платформа за хората да преоткрият пренебрегвани аспекти от своето наследство. Няколко популярни акаунта в Instagram съпоставят мебелите, бруталната архитектура и графичния дизайн от периода.

Питър Корхнак, който е израснал в тогавашна Чехословакия, стартира подкаста Remembering Yugoslavia през 2020 г. "Докато растях, Югославия ми изглеждаше като рай", казва той, обяснявайки, че много хора, бягащи от чехословашкия режим, отивали Югославия. Дисиденти от други комунистически страни, като Румъния от епохата на Чаушеску, често правели същото.

"Гледахме насилственото разпадане на Югославия, докато аз бях свидетел на мирното разпадане на собствената ми страна", казва той. "Започнах да търся сравнения между двете. И просто бях очарован от него."

Корчнак е поразен от емоциите, които усеща у някои слушатели. "Най-добрият коментар, който съм чувал, е, че е като обществена услуга", казва той. "А много хора казват: "Дълго време ме беше срам дори да си помисля думата "Югославия". Някои казват, че дори е било като терапия."

Корчнак намира за поразителна привързаността на много бивши югославяни към тяхната стара система. "Може да чуете по-възрастните хора в Словакия да казват: "О, тогава нещата бяха по-евтини", но в повечето случаи всички са продължили напред", казва той. "Но в бивша Югославия това някак се трансформира в нещо друго."

Някои обаче са по-критични към това, което смятат за свръхромантизъм на периода. Семейството на Арнела Ишерич е от Босна и е избягало в САЩ, където тя е отгледана по време на войната. "Впечатлението ми като дете беше, че Югославия беше най-прекрасното време от живота ми и всичко беше хармонично", казва тя. "Но когато пораснах, осъзнах, че има неща в него, които не харесвам." Тя цитира липсата на права на ЛГБТ общност и потискането на политическото несъгласие. Въпреки това тя казва, че все още може да се идентифицира с "духа" на Югославия.

"Когато пътувам до други части на региона, като Черна гора или Хърватия, винаги чувствам, че се свързвам с хората. Мога да говоря техния език и имаме сходна култура", обяснява тя.

С напредването на времето и по-младите хора са по-малко засегнати пряко от травмата от войната, някои смятат, че става по-лесно да анализират периода. "Почти всеки ден някой ни пита дали може да ни интервюира за дисертацията си за пост-югославската идентичност", казва Долецки, диригентът на хора. "Дълго време това беше тема за социално табу", съгласен е нейният колега Маркович. "Но това поколение има лукса да бъде достатъчно далеч, за да няма всички пристрастия и травмата, която идва с тях."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


50
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
42
1
 
3
 
! Отговори
анонимен преди 1 година
Като минат повече години, човек се замисля дали си е струвало. Хората се усещат подведени и излъгани. И у нас е такава равносметката на тези 33 години.
41
1
 
4
 
! Отговори
Сашо преди 1 година
Чета постовете и не мога да повярвам колко много от българите са тотално заблудени по отношение на Югославия и сърбите. Живял съм там почти седем години и знам за какво говоря.
40
1
 
7
 
! Отговори
Джо преди 1 година
Измряха оцелелите от концлагерите на болшевиките и пропагандата лъже младите мързели какъв рай е било. Ама не казва защо и двата тумора се разпаднаха с кръв и граждански войни?
39
2
 
4
 
! Отговори
Нищо ново преди 1 година
От психологическа гледна точка всеки народ наследник на велики държави, изпитва носталгия по миналото. Например англичаните още не са преодоляли усещането си, че вече не са империя. Руснаците искат пак да са световна сила и затова водят братоубийствена война. Но те са ***, като всички, които изпитват мания по миналото.
38
1
 
10
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
Пак ще съживяваме трупове. Трупът на Югославия и трупът на социализма.
37
2
 
9
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
Няма никаква носталгия по нищо.Нито по комунистическият терор,нито по тоталитарните режими,нито по Югославия,нито по СССР.Такива новини са пропаганда в услуга на тези които намислят отново да разделят семното кълбо.Аз като бях малък,/сега съм ба 50/,всички възрасни и стари хора таяха дълбока носталгия за ,,царското време" когато е нямало никаква престъпност,с изключение на бруталните набези и убийства на ,,мандраджиите и хайлазите" както са наричали самонабедилите се ,,партизани".
36
1
 
10
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
За времето на комунизма Югославия е получила субсидии от запада на стойност по- голяма от всичките пари получени от черна Африка за същия период! Да е ясно, нали колко са били успешни!
35
3
 
17
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
До началото на 80-те Югославия живя от репарации и помощи, още произвеждат стария модел на камионите Мерцедес по немски лиценз, безплатно получен като обезщетение за "окупацията". Иначе има достатъчно юго филми, където се вижда колко са били богати, колко са били братя и какво им е били нивото. Същата дивотия е било като тука, само някой и друг позамогнал се гастарбайтер е карал мерцедес. А пък ние бяхме затворени и ни пускаха само в Коми, Куба и Либия.
34
3
 
11
 
! Отговори
Сата НАТО преди 1 година
Сърбите се опитваха да посърбят всички останали, затова к ядоха боя. Сега, след 30 години, разни лелки и невръстни момиченца това не го знаят и си мислят, че някой друг им е с ралв гащите.
33
2
 
8
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
Югославия я има от 1918 година, макар и под друго име, а с името Югославия е от 1929 година. Разбира се, че ще има носталгия по държава, в която са израснали много поколения.
32
3
 
3
 
! Отговори
Ужс преди 1 година
Има филм по НВО, казва се "Хюстън имаме проблем" показва как ТТито краде планове за ракети на 3тия Райх и развива ракетна програма, след което е продава на Сащ, да ама това е ИЗМАМА ТИПИЧНО ПО БАЛКАНСКИ, На сащ се продава нещо което знаят и имат за 3млрд. Днешни 50. За това и Юготата пътуват по света. След като сащ разборат за измамата решават че трябва да си върнат парите. И си чакат момента за отмъщение. За това и правят коли Юго и дават на Сащ ама не става. За това и ЮГО БЕШЕ БОМБАНДИРАНА.
31
1
 
9
 
! Отговори
@ преди 1 година
Югославия си беше една малка империя.............като СССР в умален вариант............но всички империи рано или късно се разпадат.............историята го е доказала!!!
30
4
 
19
 
! Отговори
Факт преди 1 година
Хората не избягаха от Титова Югославия, отворена към Запада и неформален член на НАТО, а от Югославията на Милошевич, проруска и сърбистко-шовинистична.
29
4
 
9
 
! Отговори
Ханс преди 1 година
За сърбите, единственото решение е окончателното решение!!!
28
2
 
13
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
Мира Маркович, която повтаряше "братство и единство между югославските народи", се оказа подбудител на масови убийства, които съпругът й Слободан Милошевич, обвинен в престъпления към човечеството, извърши преди и по време на кървавата баня- войната в разподаща се Югославия. Братоубийствена война за територии, която сърбите запалиха, подстрекавани от Русия. Всички сръбски генерали бяха осъдени в Хага, за военни престъпления, геноцидът в Сребреница. Стотици хиляди избити и депортирани от сърбите
27
1
 
10
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
На сърбите им дай пари и ще се нарекат "югославяни". Сърби, словенци, хървати, черногорци...се забравят, докато в подарената им наготово, държава Югославия, се наливат милиарди.
26
2
 
9
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
Жалба за младост, не толкова копнеж по Югославия. Когато се живее бедно, хората са склонни да се обърнат назад и да въздъхнат, "в Югославия беше по-добре". Беше. Защото тази квазидържава, бе витрина на запада. Тя получи 43 млд долара по плана Маршал.Тито умело се ползваше от предимствата за държавата му, които идваха и от Москва. Макар че имаше търкания със съветските лидери. На два стола. Югославия лиши хората от национално чувство. Те незнаят точно кои са, освен "партизани", "югославяни".
25
4
 
15
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
Tитoвцитe да ни оставят най-накрая на мира, caмo ми3epии от тях. .
24
6
 
12
 
! Отговори
Защо се разпадна преди 1 година
СФРЮ?Поради неравнопоставеността на републиките по етнически,религиозни,икономически и обществено-социални причини.Сърбите се смятаха за доминиращи независимо от по-развитите в икономическо отношение Словения и Хърватия.Някои републики,като Македония и Черна гора се сърбееха и искаха привилегировано положение като Сърбия,други(по-развитите)недоволстваха от това,че носят на гърба си сърбите,основа на управленския апарат.Добре,че Тито се скара със Сталин,иначе и ние щяхме да сме там.
23
0
 
16
 
! Отговори
Румен Петков преди 1 година
Куйович, Муйович, Уйoвuч...