В очите на своите балкански съседи Хърватия е щастливата избраница, която успя да се присъедини към ЕС преди шест години. При все това жителите й продължават да емигрират масово, мотивирани от проблеми, които подкопават целия регион, пише Франс прес.

Хърватия ще поеме на 1 януари за първи път ротационното председателство на Европейския съюз, а правителството й се пита как да сложи край на масовата емиграция, която обезлюди от 2013 година цели области в тази държава с излаз на Адриатическо море.

В градовете и селата в източната и централната част на страната табели с надпис "продава се" са закачени на къщи, напуснати от обитателите си, заминали да търсят по-добър живот в по-богати европейски държави.

"Все по-рядко се чува детски смях", оплаква се 50-годишната Вишня Кошич, която продава зеленчуци на пазар в Петриня, чийто всеки осми жител я е напуснал през последните 10 години.

"В малките градове няма работа", казва тя.

Нейният съпруг Марио разбира защо хората напускат. "Ако бях с 20 години по-млад, щях да си купя еднопосочен билет и да замина", уверява той.

От 10 години в Хърватия износът нарасна, а европейското финансиране се стича в страната. Средната заплата от 862 евро месечно обаче не може да се мери с тези в други държави. Хърватия освен това не е подмината от корупцията и шуробаджанащината, които царуват навсякъде на Балканите.

Всъщност, като отвори вратите на ЕС, присъединяването ускори емиграцията. Днес 15,4% от хърватите в трудоспособна възраст живеят в друга европейска страна - най-голям дял след Румъния, според Евростат.

"Предложение, което не можех да откажа"

Хърватия имаше при последното преброяване на населението през 2011 г. 4,2 милиона жители, от тях обаче 190 000 души са напуснали страната от 2013 година. И тъй като официалната статистика не отчита онези, които не са обявили своето заминаване, специалистите изчисляват, че реалният брой на населението е с 300 000 души по-малък.

Според проучване на Загребския университет от ноември над две трети от хората емигрират по икономически причини. Втората най-често посочена причина е умората от корупцията.

"Хората имат усещането, че икономическото им положение е лошо, но не виждат как може да го променят, тъй като "правилата на играта" са твърдо определени, системата е корумпирана", казва авторът на проучването Звонимир Галич, преподавател по психология в Загребския университет.

Ана-Мария Хота държала в продължение на 10 години в Загреб фризьорски салон, който вървял добре.

Два месеца след влизането на Хърватия в ЕС обаче тя заминала със своя съпруг, компютърен специалист, и двете им деца за Ирландия - предпочитана дестинация за хърватските емигранти наред с Германия и Австрия.

"По-добрите заплати бяха само една от причините", обяснява 37-годишната Хота, която сега работи на две места в Дъблин - като фризьорка и в областта на дигиталния маркетинг. Другият мотив "това е корупцията, недосегаемостта на политиците, заподозрени в незаконно присвояване на средства и нетолерантност."

Провинциалните райони бързо се обезлюдяват, но образованите младежи от Загреб също си стягат куфарите, предизвиквайки "изтичане на мозъци".

"Получих предложение, което не можех да откажа", обяснява Иван Кърпелник - 26-годишен компютърен специалист, който от август работи в Германия.

Срив

"Тук трудът и усилията са много по-ценени, отколкото в Хърватия", казва младият мъж.

Други страни нови членове на ЕС от Източна Европа преживяха същото нещо след присъединяването си.

Хърватия обаче има малко население, което я прави по-уязвима от масовата емиграция на нейните жители, подчертава демографът Степан Стерч.

Той добавя, че раждаемостта е ниска и страната е на ръба на "демографски срив", който не е добра поличба за икономиката като цяло, да не говорим за пенсионната система.

По брутен вътрешен продукт на глава от населението Хърватия е предпоследна в ЕС след България по данни на Евростат. Икономиката, която е силно зависима от туризма, изпитва недостиг на работна ръка и разчита на емигранти от региона - от Босна, Сърбия и Косово - за да функционира.

Правителството признава, че има проблем, но му е трудно да обърне тенденцията.

Президентът Колинда Грабар-Китарович, която ще се бори за втори мандат на изборите на 22 декември, заяви неотдавна, че "негативните демографски тенденции" са "най-голямото предизвикателство" пред Хърватия.

Правителството обяви тази година поредица от мерки за насърчаване на младежите да остават в страната и да правят деца. Демографският въпрос е в основата на "оцеляването на хърватската нация", заяви през лятото премиерът Андрей Пленкович.
 

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase