Под звуците на хард рок и фойерверки стотиците хора, събрали се в полския град Олщин през горещия уикенд в края на август, много харесаха това, което чуха: "Трудолюбивите поляци заслужават "къща, градина, скара, две коли и ваканция" - а сегашните политически лидери не могат да ги осигурят".

Посланието на партията "Конфедерация Свобода и независимост" към нейните поддръжници може да е просто, но за Полша то може да се окаже сложно. С двуцифрена подкрепа в социологическите проучвания новосъздаденият алианс изглежда ще повлияе на изхода на изборите, които обещават да бъдат едни от най-напрегнатите след края на комунизма.

Популярността на партия, която се противопоставя на имиграцията, абортите и локдауните "Covid-19", не е само полски феномен. Крайно десните деструктори набират популярност в цяла Европа, възползвайки се от вълната от недоволство, породена от пандемията, кризата с разходите за живот и икономическите загуби от войната в Украйна.

Групите са смесица от националисти и партии с неонацистки корени до евроскептици и популисти, които преживяват своя момент. Според социологическите проучвания те са сред трите най-популярни политически групи в почти половината от 27-те държави-членки на Европейския съюз.

Нито една от тези партии няма да вземе властта веднага. Но във все по-фрагментираната политика на Европа те вероятно ще получат голямо влияние, като се включат в коалиционни правителства или не се включат и предизвикат политическа безизходица, докато ЕС се опитва да запази единството си по отношение на отговора на руската агресия.

"Дълго време основните европейски политици смятаха, че подобни партии не са опасни, и подцениха ситуацията", казва Иржи Пехе, директор на Нюйоркския университет в Прага и бивш съветник на покойния чешки президент Вацлав Хавел. "За съжаление, нивото на безпокойство и разочарование сред хората нарасна".

В Брюксел се чува тревожен звън. Високопоставен дипломат от ЕС заяви, че се притеснява, че радикални партии могат да се опитат да използват потенциалната обществена умора от подкрепата за Украйна в своя полза на изборите в цяла Европа.

През следващите седмици предстоят две ключови изборни изпитания - едното в Полша на 15 октомври, а другото в Словакия две седмици по-рано. Националистите са на път да спечелят вота и в Австрия и Белгия през следващата година. В Германия крайнодясната AfD вече е втората по сила партия, което принуждава социалдемократите на канцлера Олаф Шолц да променят политиката и стратегията си, за да ѝ се противопоставят.

В Гърция консервативната партия "Нова демокрация" запази властта си с убедителна победа на изборите през юни, но три групи от крайната десница получиха достатъчна подкрепа, за да влязат в парламента.

Националистите от "Вокс" в Испания загубиха позиции на вота през юли, но страната е в неопределено положение, отчасти защото победителят - Народната партия, заяви, че ще се обедини с тях и сега няма достатъчно подкрепа, за да състави правителство. Междувременно Италия вече има най-дясното ръководство от Втората световна война насам.

Тенденцията не се ограничава само в Европа. Тръмп печели подкрепа за кандидатурата си да се върне в Белия дом с всяко следващо обвинение срещу него. В Аржентина крайно десен аутсайдер, който обеща да закрие централната банка и да доларизира икономиката, спечели шокираща победа миналия месец на вота преди президентските избори в страната.

Европа, разбира се, е била в тази ситуация и преди, последно след световната финансова криза, и бившият комунистически източен регион на континента беше начело.

Разширяващите се диспропорции в доходите в Полша помогнаха на управляващата партия "Право и справедливост" на Ярослав Качински - с нейното националистическо послание на съпротива срещу "елитите" в Брюксел и Берлин - да дойде на власт през 2015 г. Това се случи след като главният разрушител на ЕС, унгарският министър-председател Виктор Орбан, се възползва от бежанската криза през същата година. И двамата лидери се обявиха против силовото налагане на ЛГБТ общността, Истанбулската конвенция и диктата на Брюксел.

Пандемията обаче даде храна на по-малко популярни групи, някои от които с тъмна история на хомофобия и расизъм, да се развиват, тъй като недоволните гласоподаватели поставиха под въпрос локдауните и ваксинациите. Сега помощта за Украйна се включва в разказа за пренебрегването на избирателите, както и в традиционното противопоставяне на имиграционните и екологичните политики.

"Определено ще продължим да се издигаме", каза Мартин Хелме, лидер на Консервативната народна партия на Естония, или EKRE, която води в някои проучвания на общественото мнение. "Проблемът с имиграцията се влоши, а зеленият преход унищожава либералната политика, защото унищожава благосъстоянието и жизнения стандарт на хората", каза той в интервю на 6 септември.

Бивш министър на финансите на Естония, който при полагането на клетва размахваше плакат на бели ултраси, Хелме иска да спре пристигането на повече бежанци от Украйна и да принуди намиращите се в страната да я напуснат. Той заяви, че иска да запази Естония за естонците. "Политическата система няма да оцелее, ако елитът реши да превърне живота на хората си в ад", каза той.

Целият анализ - на сайта на Bloomberg TV Bulgaria

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase