Проверка показа: Средната посещаемост на лекции едва 15-20%

ВУЗ-овете да не затъват в провинциалност, иска министър Вълчев
11 ное 2019 20:00, Анисия Иванова
25
Проверка показа: Средната посещаемост на лекции едва 15-20%
Снимка: Bulgaria ON AIR

Ученето във висшите ни училища не трябва да бъде от сесия на сесия и от изпит на изпит. Ученето в университетите трябва да бъде ежедневно и това е разликата между едно българско висше училище и едно чуждестранно.

В чуждите университети студентите всеки ден "ходят" с проект, всеки ден имат някакви задания и им се дава да четат много, преподавателите в тях не са по-раздаващи се, а са по-взискателни, но не само на сесията, а през цялото учебно време. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на младежки образователен форум в УНСС.

Направихме проверка в четири висши училища у нас и средната посещаемост е 15-20 процента на лекции, в редовна форма на обучение, съобщи министър Вълчев. Той коментира, че "това означава, че имаме прикрита задочна форма, означава, че висшето образование не може да осигури онова натрупване на знания и умения".

Зависи от степента на интересност, но зависи и от обема време, в който се учи и чете и това не става само по време на сесия - трябва да е през цялата година, отбеляза Вълчев, цитиран от БТА.

Още по темата
Най-важното предизвикателство пред българските висши училища е да бъдат по-свързани през следващото десетилетие, заяви той. Ще направим нова Стратегия за развитие на висшето образование и в нея ще има нови стратегически цели, но със сигурност най-важната стратегическа цел ще е за свързаността, информира още министърът.

Той поясни, че държавната политика ще насърчава свързаността с бизнеса, с други висши училища, свързаността в научната дейност и най-вече свързаността в европейските университетски мрежи. Трябва университетите да направят този разговор и да вземат решение за участие в европейските университетски мрежи. "Ние сме малки и ставаме все по-малки на фона на глобалния образователен пазар, и сме все по-невидими на радарите на висшето образование", коментира министърът.

Той каза, че дори френските и германските висши училища са малки на фона американските и китайските висши училища, които ще печелят от ефекта на мащаба при глобализиращия се образователен пазар. Затова и на Срещата на върха в Гьотеборг в края на 2017 г., по предложение на Франция и Германия, се взе решение за създаване на европейските университетски мрежи.

Въпреки че университетите им имат по-малки ползи от това, нашите висши училища имат повече потенциални ползи от една такава свързаност. "Това ще означава обща диплома и означава, че студентът, който е в четиригодишен курс на обучение, три години да учи у нас, три месеца да учи в Австрия, три месеца - в Германия, и още два или три месеца да учи някъде другаде", обясни министър Вълчев.

Той добави, че това е европейската университетска мрежа, която в началото ще е мрежа, но в един момент "ще прерасне в европейски университет". За нашите университети това означава да имат повече чуждоезикови програми, както и да се стремят към общ стандарт за качество, какъвто ще наложи европейската университетска мрежа.

Програмата "Еразъм" ще финансира тези университетски мрежи поне до 2024 г., и то с доста средства, каза министърът. "Но ако ние не сме свързани, тук сме югоизточният край на Европа, нямаме особено конкурентни предимства и ще затънем в провинциалност, ако не сме достатъчно свързани", коментира министър Вълчев.

По думите му добрата новина е, че от всички наши студенти, които отиват да учат в университети в чужбина, 70 процента от тях са в Европа. В САЩ, който отиде да учи в университет, много по-трудно мисли за връщане, защото географски е много по-далече от нас. Ако българските университети са част от европейската университетска мрежа, ще можем да задържим млади хора у нас, защото със сигурност ще намалее икономическата миграция, но не трябва да се увеличава образователната миграция, коментира министърът.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


25
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
21
1
 
0
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
До Анонимен 20Палячо я влез в лабораториите на катедра МТФ на ТУ София да видиш дали техниката е от соца.Има металорежещи машини и 3D принтери, които не си и сънувал.
20
1
 
4
 
! Отговори
факт преди 4 години
По думите на този министър се разбира, че не е ходил редовно на лекции и не е чел достатъчно... Цялата статия е просто простотия.
19
1
 
9
 
! Отговори
22 да довърши преди 4 години
Нужно е да се случи, защото има адски много за четене, а като ходиш няма как да четеш в лекциите и упражненията. Първи, втори и трети курс (особено трети) ходех редовно и смело мога да кажа, че си изгубих времето много лошо. За четирите си години не съм стъпила в дискотека, не съм се мотала, търсила съм си занимания, но тоя университет, освен ако не е приоритет номер 1 като професия... по-добре изобщо да не се записва, защото е страшно ходене по мъките...
18
1
 
9
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
Студентка съм четвърти курс в грешна специалност в СУ и тази година като последна такава мисля да опитам експеримент - да чета всеки ден у нас и да видим какво ще стане този път на сесията. Смисъл от посещения не съм видяла изобщо, защото всеки път учиш накрая абсолютно сам, а нещата, които си "набавил" през семестъра дори не ги поглеждаш. Седи там просто купчина изхабена хартия на вятъра. Защото има много книги (филология съм), които едно, че обясняват материала по-добре и друго, че са адски мн
17
3
 
11
 
! Отговори
Лоу Даун преди 4 години
90% от писалите тука си нямат и на представа що е то западен университет.Вишето не е задължително що се напъвате работете нещо.Само за Сведение ако на Запад не се появиш два пъти на лекция и не ги извиниш си аут.
16
2
 
11
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
Фантазийте на министъра. 15-20% посещаемост си е супер. Днес всички студенти работят за да се издържат - особено в София. Тои няма смисъл да се ходи много на лекции, там една скука, престарели преподаватели си говорят под носа и ако се чува нещо, то не се разбира. Техниката от още от соца, нямало пари за обществените поръчки - било 3 пъти по-скъпо от магазина. Една стар компютър бракма на 2 години струвал 3к лева. И преподавателте бягат за учители че заплата била като на професор. Ха Ха, Герб
15
1
 
6
 
! Отговори
Universal преди 4 години
Нормален човек, който действително се интересува от новите тенденции в сферата, в която се обучава, би трябвало да има по-високо ниво на познание, в сравнение с материала, който се предлага във вуз. Все пак, поне в първи и втори курс е добре да се посещават лекциите редовно, за да се добие представа за разположението на изпитните зали, изискванията на преподавателите и дали има по-интересни колежки.
14
4
 
5
 
! Отговори
Дарвин философ преди 4 години
Едновреме ходих налекции само да навиянякоя за кафе.Сега като има нет и гсм за какво да си губят младите времето с лекции като има къде по приятни занимания.Общо взето в университета трябва да е свободен избора за посещение никъде по света в елитните университети не проверяват присъствие.За присъствие гледат в разни колежи където студентите са пратени или от държавата или от работодател да учат дори има и присъди с наказание колеж.Важното е изпитите да са истински и доцентите не корумпирани
13
3
 
14
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
Синът ми учи в Шотландия.Досега за три години има две отсъствия от лекции и двата пъти получи имейл да дава обяснение ,защо не е посетил лекцията,а отсъствие от упражнение е немислимо.Държавата плаща семестриалните такси и контролът е голям от страна на университета.
12
1
 
8
 
! Отговори
дори да са от София. преди 4 години
Това се правеше с цел да се ограничи максимално приемът на интелигентни и самостоятелно мислещи млади хора в специалностите, свързани с проблемите на идеологията, а също така да се избегне струпването на студенти по тези специалности на едно място за повече време.Едва през учебната 1975/1976 г. се прокара наредба, наричана "По новата система" - вече ги задължаваха по-често да са в сградата на университета, но останаха квотите за прием с предимство, които създадоха уродлива псевдоИнтелигенция.
11
0
 
7
 
! Отговори
да дойдат за по преди 4 години
два дена и повече да не стъпят в София през целия семестър. Като се има предвид, че безобразно бяха увеличили квотите за т.нар. изоставащи окръзи и за "работнически набори за ВУЗ", можете да си представите на какво приличаше СУ. В началото и в края на семестър, като влезеш в някоя аудитория, все едно, че си попаднал на автогарата в Търговище или в Златоград. През останалото време университетът беше почти празен. Децата на милиционерите и на АБПФК пък хич не си даваха зор да идват,дори и да са от
10
0
 
5
 
! Отговори
Направете сметка преди 4 години
по колко упражнения на семестър са се падали по всеки предмет. Можеш около месец и половина-да изобщо да не стъпиш в университета.На всичко отгоре упражненията по програма се струпваха в понеделник от 7.00 ч. сутринта до 21.00 ч. вечерта, с един "прозорец", за да има време за обяд. Във вторник още две упражнения преди обяд, а през останалото време - лекции, но които я присъстват по 5-6 човека, я не.Защо се правеше така? За да могат студентите от провинцията в началото и в края на семестъра....
9
1
 
4
 
! Отговори
15-20 % е добре, преди 4 години
в сравнение с периода след Пражката пролет в СУ. Директивата беше, студентите изучаващи специалности, свързани по някакъв начин с идеологически проблеми, да не се събират на едно място. И влезе в сила правилото, че лекциите не са задължителни, от упражнения може да се отсъства три пъти на семестър без да се дават обяснения, а въпросните упражнения по едни предмети бяха веднъж седмично, а по други - веднъж на две седмици!Първият семестър - от 15.10 докъм Коледа, вторият - от 7-10.02. докъм 24.05
8
2
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
Е, концентрирахте провинциалността в София, култивирахте я, сега пък не бивало. Дайте им противопожарни шлангове.
7
5
 
19
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
Каква посещаемост, като българските ВУЗ-ове дъвчат едно и също от 76-та.На запад работеха с Autocad, а тук ги караха да чертаят на оризова хартия. Почвало се от самото начало, можело да им потрябва, пълни глупости.
6
1
 
12
 
! Отговори
До 5 преди 4 години
Същият Вълчев е, Красимир Вълчев, икономистчето на МОН! Тогава беше главен секретар на министерството и дясна ръка на Даниел Вълчев! Той обоснова икономически модела на делегираните бюджети, модел който за последните 11 г. съсипа образованието!
5
4
 
14
 
! Отговори
Решение има преди 4 години
Хем е лесно, хем няма кой да го направи, че да не разсърди старите ДСари. Просто реална атестация на преподавателите и който разчита да си мрънка лекциите от преди 30 години да бъде пенсиониран и толкоз. Отделно психотест сред всички академични кадри и веднага да бъдат изгонени откачалките сред тях. Така естествено ще намалеят с 90 %. И ще тръгнат нещата с останалите около 10% нормални и компетентни преподаватели
4
0
 
5
 
! Отговори
Анонимен 3 преди 4 години
Този е друг Вълчев. Оня със седянката беше Даниел, този е Красимир.Не че този не е съгласен с делегираните бюджети.
3
0
 
22
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
При 43 ВУЗа в обезлюденатани страна всичко се свежда до печатане на дипломи. Даже и мaгape би завършило
2
1
 
14
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
Вълчев като главен секретар на МОН въведе порочната система на делегираните бюджети. Като я отмени и закрие поне 70% от университетите тогава да дава акъл и да брои колко студенти ходят на лекции.

Спонсорирани публикации