Само за една година са напуснали почти половината специалисти по вътрешни болести и около една четвърт от хирурзите в общинските болници. Стряскащите данни са на Сдружението на общинските болници (СОББ). Такава внезапна промяна в двете най-важни специалности в медицината не може да не се отрази негативно на системата на здравеопазване, категоричен е д-р Неделчо Тотев, председател на СОББ.

Според него тези проблеми най-силно се усещат в по-малките болнични заведения. Там веднага се появява дефицит на кадри поради потребността същите пациенти да се диагностицират и лекуват от поне 5 специалности във вътрешната медицина и рязко се покачват разходите за заплати. Като се прибави недостига на финансов ресурс - тази промяна превръща лечебните заведения в трупащи загуби. За пациентите изчезва възможността да се лекуват комплексно и да имат достъп до нужния специалист, смята д-р Тотев.

Повече от 10 години в България се прави реформа в сферата на здравеопазването, похарчиха се милиарди левове за медицинска апаратура, разкриха се нови лечебни заведения, направиха се хиляди акредитации и т.н., но независимо от всичко това нещата се влошават, е мнението на д-р Тотев. Според него поразлични критерии на СЗО българското здравеопазване е на повечеот 20 години като показатели от здравеопазването в Европейския съюз, а тенденцията от последните няколко години е да се отдалечаваме и от европейското здравеопазване.

Нашето разбиране е, че се касае за принципна грешка при създаване на модела на здравеопазване. Нормативно не е дефинирано какво и с какви характеристики се създава в сфератана здравеопазването и за кого се произвежда медицински продукт.

Независимо от това - всички плащаме. А за това как да се произвежда качествено - вече няколко пъти се създават или променят медицински стандарти, определят се нива на болници, пишат се стратегии и концепции. В резултат от реформите в здравеопазването - за последните две години у нас са фалирали между 17 и 20 общински болници, припомни д-р Тотев.

Според председателя на СОББ на дневен ред е въпросът да се създаде модел на цялата система на здравеопазване в страната. Чрез анализи е възможно да се оцени ресурса, който има системата: какво количество, в какъв асортимент и с какви характеристики може да се произведе медицински продукт. При използване на подобен подход за разглеждане на съществуващото състояние в системата на здравеопазване се установяват силно изразени диспропорции, смята председателят на СОББ. Той припомня, че за милиони български граждани обема на консумираната болнична помощ е в пъти по-малка от средната за страната.

Д-р Тотев отбеляза, че в 13 области на страната потреблението на болнична помощ е намаляло с 10 на сто спрямо средното за жител в България, а поне в 7 области потреблението е 2 пъти по-ниско от средното за страната. Тези неравенства се засилват и влошават достъпа до болнична помощ за милиони българи, категоричен е Неделчо Тотев.

За търсене на решение и изход от ситуацията приемаме, изхождайки от състоянието, в което се намира здравеопазването и йерархията на нормативните актове в Република България - че е възможно да се променят всички български закони и поднормативни актове в интерес на българския пациент, категоричен е председателят на СОББ.

Оценки на СЗО за здравеопазването у нас, констатирани от експертите на СОББ

Данни на СЗО за покупателната способност в общите разходи в здравеопазването показват, че през 2010 г. средните стойности в ЕС са били 3 230 долара, докато в България те са били три пъти по-ниски - 947 долара. Нараства разликата на покупателната способност в здравеопазването за периода 2005-2010 г. у нас и в ЕС. За тези пет години България е успяла да добави само 228 долара на човек, докато Европейският съюз добавя цели 732 долара. Второ - докато в Европейския съюз относителния дял на държавните разходи нараства с 1,28 на сто за тези пет години, то в България разходите намаляват с цели 6,44 на сто.

При разглеждане на смъртността, предотвратима с медицински интервенции, като интегрален индикатор за състоянието на системата на здравеопазване у нас се достига до резултат - повече от 20 години разлика с Европейския съюз.По данни на СЗО - смъртността у нас от неинфекциозни заболявания на 100 хиляди души през 2010 г. е била: 850 мъже и 513 жени. Същите показатели са относително по-ниски за съседните ни страни: Гърция - 444 мъже и 289 жени, Турция - 707 мъже и 474 жени, Сърбия - 804 мъже и 577 жени, Румъния - 788 мъже и 483 жени.

У нас от болести на сърцето умират 66 на сто от българите, докато в Турция процентът е 49 на сто, в Гърция - 48 на сто, в Румъния 59 на сто, в Сърбия - 58 на сто. Според данни на сдружението - страната ни е на последно място в ЕС по управленски показатели в здравеопазването. България събира през миналата година 456 точки по оценявани 36 показателя в здравеопазването, докато на първо място е Холандия с 872 точки.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase