От много години насам радикалните десни политици в Европа проявяват поразително топло отношение към Русия на Путин. Ще се промени ли позицията им с руската инвазия в Украйна?

Какво точно ги привлича към Путин, е загадка. Защо крайнодесните политици, които с гордост твърдят, че националните им интереси винаги трябва да са на първо място, се чувстват толкова привлечени от геополитически противник, който заплашва суверенитета и сигурността на техните страни? И отговорът на този въпрос не е само желание за практическа помощ, включително средства за кампании или онлайн намеса в изборите - подобна на намесата, която помогна на Доналд Тръмп да спечели президентските избори през 2016 г.

Някои от тях изтъкват дълбоко идеологически причини, включително предполагаем заговор на западните либерали за разпадане на държавите, смесване на расите и застрашаване на самото съществуване на етнокултурните идентичности, които са толкова скъпи на крайната десница в Европа. От гледна точка на много десни европейци Русия на Путин е съмишленик в борбата срещу корумпираната глобална система. Русия е идеологически близка до тях, тъй като също се стреми да запази отделни етнокултурни идентичности. Русия им е близка и в цивилизационен смисъл, тъй като е европейска християнска страна, която се противопоставя както на светския либерализъм, така и на ислямския екстремизъм. От прагматична гледна точка Русия може да се разглежда и като съюзник, който оспорва визията за интернационализъм и "глобализъм", характерна за Европейския съюз и Съединените щати.

Освен това привлекателността на Путин се дължи и на факта, че той е олицетворение на архетипния силен лидер, явно способен да изразява волята на руския народ и да действа решително и безсрамно в интерес на страната си, без да е обременен от интернационалистически ценности и ангажименти към международните институции.

Исторически ракурс

Някои от европейските крайнодесни се обръщат към национални икони от миналото на своите страни, за да аргументират своите позиции. Французите обичат да цитират желанието на Шарл дьо Гол за по-балансирана позиция между Съединените щати и Съветския съюз, както и визията му за Европа "от Атлантическия океан до Урал".

В Германия също има силна традиция във външната политика, която се корени в епохата на Студената война, да се преодолява разделението в Европа чрез изграждане на отношения с Русия. Но представителите на "Алтернатива за Германия" намират примери и в по-далечното минало. За тях иконата е Бисмарк, създателят на мощната национална държава Германия. Още в първата си политическа платформа през 2013 г. "Алтернатива за Германия" нееднократно призова за възстановяване на съюза с Русия по примера на съюза на Бисмарк през 19 век.

Идеите на тези политици обаче не са идентични. Някои от тях се придържат към по-умерени десни позиции, вярвайки, че чувството за родство със западните демокрации, включително САЩ, е ценно. Отношението им към Русия се определя преди всичко от програмата за "националния интерес", която призовава за намаляване на напрежението и за по-реалистични, независими и балансирани отношения с големите сили.

Някои представители на "Алтернатива за Германия" открито изразяват скептицизъм относно степента на лоялност на собствените им колеги към руския дневен ред - особено на тези колеги, които са израснали в Източна Германия, която беше част от съветския блок. Един от членовете на "Алтернатива за Германия" изразява недоумение, че "хора, родом от Източна Германия, които 40 години са страдали от комунизма, имат най-добрата представа за Русия. Това е като Стокхолмския синдром.

Никой от тях обаче не признава открито потенциалните мотиви, като например практическата подкрепа, която Путин и неговите съюзници оказват на западните си поддръжници.

Украинският фактор

Възможно ли е настоящите събития да накарат крайнодесните партии да преосмислят отношението си към Русия на Путин? Тъй като мненията на тези страни се различават значително, едва ли ще бъде възможно да се даде еднозначен отговор на този въпрос. Например в "Алтернатива за Германия" - партия, която е разкъсвана от вътрешни конфликти през цялата си кратка история - този конфликт е източник на вътрешни разногласия.

Разбира се, ще има и такива, които, фокусирайки се върху своите изборни перспективи, ще се опитат, подобно на Льо Пен, да се дистанцират от военната кампания на Путин. В същото време кампанията на Льо Пен не направи опит да промени подхода си като цяло и продължи да призовава за стратегическо сближаване с Русия веднага след края на военните действия в Украйна.

Външната политика обикновено не е определящият фактор, който влияе върху избора на гражданите. Въпросите, които карат избирателите да се обърнат към крайнодесните партии, са свързани предимно с културното и икономическото въздействие на глобализацията върху техните страни. Като се противопостави на енергийните санкции, Льо Пен използва международната криза, за да привлече вниманието към много по-належащ вътрешен проблем, а именно разходите за живот. Льо Пен получи 41,5% и беше близо до победата, което е значителен скок напред в сравнение с резултатите ѝ през 2017 г. Трябва да припомним, че в началото на април хладното отношение към Путин не попречи на унгарския министър-председател Виктор Орбан да удържи съкрушителна победа и да бъде преизбран.

Както е видно, Русия и нейният режим ще останат привлекателни като незаменим полюс за онези на Запад, които се противопоставят на доминиращия дневен ред на либералните интернационалисти и зависимостта от САЩ и се стремят към свят с етнически хомогенни национални държави с ясни граници. /БГНЕС

Тоби Грийн, „The Conversation“

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase