Кремъл бърза да проведе референдуми в украинските територии, окупирани от неговите войски, за да даде основание на президента Владимир Путин да ги включи в територията на Русия още през септември, твърдят източници на Bloomberg.

Длъжностни лица се готвят да организират гласувания в райони, които в момента се контролират от руската армия и всички други места, които нейните войски могат да превземат през следващите седмици. Целта е до 15 септември да се проведат референдуми за присъединяване към Русия.

Проектът се ръководи от Сергей Кириенко, първи заместник-ръководител на кабинета на Кремъл, като вниманието е фокусирано върху регионите Донецк и Луганск в източната част на Украйна, както и южните територии на Херсон и Запорожието. Кириенко, който е под санкции на САЩ и Европейския съюз, редовно посещава окупираните територии, за да наблюдава служителите, които се подготвят за референдумите.

Тъй като армията среща трудности да напредва през последните месеци, анексирането ще даде на Кремъл нещо, което да покаже на руснаците знак за очевиден напредък в операцията и да сигнализира за нежеланието си да обсъжда напускане на териториите в евентуални бъдещи мирни преговори. И все пак, далеч не е ясно на какви гласове би могла да разчита Русия, след като милиони украинци напуснаха домовете си след заповедта на Путин от 24 февруари за нахлуване, въпреки че Кремъл има дългогодишен опит в манипулирането на резултатите на вътрешните избори.

Докато Русия създаде окупационни власти в някои райони, въведе рублата за транзакции и започна да разпространява руски паспорти, много от останалите жители заклеймяват нейните войски като окупатори. Международната общност вероятно ще отхвърли всякакви референдуми като незаконни, както направи, когато Русия проведе гласуване в Крим, след като Путин завзе полуострова през 2014 г., въпреки че на практика не можеше да направи много, за да ги спре.

Кремъл отрича публично, че планира гласувания в окупирани региони, въпреки че служители на място работят по тях. „Определянето на бъдещата съдба на тези хора е в техните ръце“, каза в съобщение говорителят на Путин Дмитрий Песков. „Ако ще правят референдуми, това ще бъде тяхно решение."

Русия започна подготовката за референдум в окупирания Луганск, въпреки че „няма нужда от тях, защото окупационните власти могат да броят, както си искат“, каза украинският губернатор на региона Сергей Хайдай в телевизионни коментари в четвъртък. „Истинският резултат от референдума е, че повече от 100 000 души са напуснали областния център“ на Сиеверодонецк, който беше почти напълно разрушен, когато руските войски превзеха града през юни, каза той.

Руският външен министър Сергей Лавров каза в сряда, че целите на военните операции са се разширили, за да включват Херсонска и Запорожка области и „други територии“, както и самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики, които Путин призна за независими дни преди инвазията. Той обвинява американските и европейските доставки на оръжия за Украйна за промяната, според стенограмата на интервю за държавни медии, публикувана на уебсайта на външното министерство на Руската федерация.

Русия обяви, че е превзела Луганска област в началото на юли, твърдение, отхвърлено от Украйна, според която нейните войски продължават да се бият там. В съседен Донецк се водят ожесточени битки и Украйна заяви, че натрупва сили за контранастъпление на юг, където се противопоставя на руските войски, които окупираха Херсонска област в началото на войната. Руските сили окупират около 60% от Запорожка област.

Териториите представляват „основните цели“ на Путин, каза Татяна Становая, основател на политическата консултантска компания R.Politik. Той продължава да търси капитулацията на Украйна като част от по-широка конфронтация със Запада и „без нея никога няма да обяви победа“, каза тя.

Украйна е подпомогната в борбата й за отблъскване на нахлуването чрез доставки на американски и европейски оръжия, включително доставена от САЩ усъвършенствана далекобойна артилерия HIMARS, която тя използва през последните седмици, за да удари руските линии за доставки и складове за боеприпаси далеч от фронтовите линии. Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин обеща да изпрати още четири HIMARS в Украйна, с което общият им брой става 16, след среща в сряда на 50 страни, подкрепящи правителството в Киев.

Плановете на Кремъл може да сигнализират за засилване на сраженията през лятото, тъй като Русия се опитва да затегне хватката си върху територията, с малка перспектива за връщане към мирните преговори, които прекъснаха без споразумение в първите дни на войната. Ако Русия анексира всички области, които държи в момента, тя ще контролира около една пета от Украйна, създавайки сухопътна връзка с Крим и заплашвайки да задуши ключовите маршрути за износ в Черно море.

Русия трябва да проведе свои регионални избори на 11 септември.

Говорителят на Съвета за национална сигурност на САЩ Джон Кърби каза във вторник, че Русия започва „да тества версия на това, което можете да наречете „игра за анексиране“, много подобна на тази, която видяхме през 2014 г.“ САЩ ще отговорят „бързо и строго“, работейки със съюзниците си за налагане на повече санкции, ако Русия продължи с фалшиви референдуми, за да оправдае анексирането, каза той пред репортери на брифинг.

Путин може да повиши залозите, като обяви, че анексираните украински територии са покрити от руския ядрен щит, според доклад от 13 май на Института за изследване на войната, базиран в САЩ мозъчен тръст. "Подобни действия биха застрашили Украйна и нейните партньори с ядрена атака, ако украинските контраофанзиви за освобождаване на окупираната от Русия територия продължат“, казват анализаторите.

Още анализи - на сайта на Bloomberg TV Bulgaria
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase