Десетки хиляди убити и ранени, множество разрушени градове в Украйна – това е равносметката от една година война. Владимир Путин не постигна целта си да превзема цяла Украйна, но Русия контролира около 1/5 от територията на страната. Украинският президент Володимир Зеленски пък казва, че Украйна ще си върне контрола върху цялата територия, включително и върху Крим.

"Какво означава край на войната за нас? Казвахме, че това е да има мир, но сега казваме - да има победа. Няма да преговаряме с терористи", каза президентът на Украйна Володимир Зеленски.

"Стъпка по стъпка, внимателно и последователно, ще решаваме предстоящите пред нас задачи в хода на специалната военна операция", каза президентът на Русия Владимир Путин.

Киев иска пълно изтегляне на руските войски, възстановяване на териториалната цялост и репарации, Москва първо искаше демилитаризация и денацификация. Продължава да твърди, че това не е война, но същевременно обвинява Запада, че я е започнал. Когато президентите на двете воюващи страни говорят по този начин, не може да става дума за мир. Точно обратното - очаква се ескалация във вид на масирана пролетна офанзива на руската армия.

В своята реч пред Федералното събрание на Русия Владимир Путин демонстрира, че не смята да отстъпи, в същото време в Киев американският президент Джо Байдън потвърди, че подкрепата за Украйна ще продължи. Но готовността за изпращане на помощ сред американското общество, включително и в Конгреса, намалява.

За сметка на това, призивите за преговори се увеличават, включително в Германия. Представителката на Левицата Сара Вагенкнехт и правозащитничката Алис Шварцер дори отправиха петиция за незабавни преговори и прекратяване на доставките на оръжия. Украйна, от друга страна, не разбира страха на някои политици, които твърдят, че има опасност от Трета световна война. “Украйна вече Е в Трета световна война”, каза украинският посланик в Берлин Олексий Макеев. “Русия води срещу нас война за изтребление.”

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг отхвърли още през есента идеята за едностранни стъпки с цел сключване на мир. Тогава той заяви: “Ако Украйна спре да воюва, тя ще престане да съществува като независима държава”. Затова тя трябва да “спечели” войната.

Западът засили оръжейните доставки за Киев. Германия, САЩ и други държави от НАТО предоставиха танкове на Украйна. С танковете Украйна се надява не само да отблъсне руските атаки. Експертът по сигурността Нико Ланге смята, че "военните шансове на Украйна да си върне изцяло територията и да възстанови мира са реалистични". Пред Доче веле Ланге казва, че "Путин ще бъде склонен да преговаря само ако военната ситуация е дотолкова в полза на Украйна, че той да не може да разчита на никакви ползи от войната".

ОЗ генералът от Бундесвера Хелмут Ганзер не споделя тази увереност. В публикация от началото на февруари той очертава два сценария за украинско настъпление на юг към Азовско море с помощта на западни танкове. В по-песимистичния от тях това настъпление се натъква на масивна руска отбрана. Ганзер казва, че в този случай западната общественост трябва да се подготви да гледа “кадри на унищожени танкове “Леопард”, които Русия с радост ще разпространява”.

Но генералът смята, че по-оптимистичният сценарий е още по-опасен. В този случай танковите части ще настъпят към Азовско море и дори могат да стигнат до Крим. Ганзер подозира, че най-късно тогава Путин ще разшири “обхвата на войната до територията на подкрепящите западни държави” и предупреждава: “Опасността от бавно и нежелано плъзгане към най-голямата катастрофа за цяла Европа нараства”.

Нико Ланге смята, че ядрената заплаха на Русия е просто “инструмент за водене на психологическа война”. Той смята, че повторното завладяване на Крим от Украйна е не само “военно мислимо”, но и оправдано от гледна точка на политиката за мир. “Именно защото Крим би бил най-голямата възможна загуба за Владимир Путин, военният натиск срещу Крим е един от начините Русия да бъде склонена към преговори.”

Мненията се различават по въпроса дали военният натиск увеличава готовността на Русия за преговори или повишава опасността от световна ядрена война. Дори и в страните, които подкрепят Украйна, има много хора, които смятат, че без определена териториална или политическа готовност за компромис от страна на Украйна до мир няма как да се стигне. В самата Украйна обаче междувременно няма такава готовност.

“В първите седмици след инвазията Киев беше готов на някои отстъпки, например за неутралитет вместо членство в НАТО. Но бруталността на руската армия и анексирането на нови територии направиха търсенето на компромис почти невъзможно. Проучване на общественото мнение, поръчано от Мюнхенската конференция по сигурността, установи, че 93% от украинците смятат пълното изтегляне на Русия, включително от Крим, за предварително условие за прекратяване на огъня”, коментира Роман Гончаренко.

Неутрална ли ще бъде Украйна след войната?

“По всяка вероятност накрая ще има неутрална Украйна, която не попада ясно нито в западната, нито руската сфера на влияние”, казва политологът Йоханес Фарвик от Университета в Хале. Той настоява за западна инициатива за водене на преговори. “Ако в края на една дълга или допълнително ескалирала война се получи същият резултат, който би бил възможен още днес, няма смисъл да се воюва с цената на още десетки хиляди загинали и травматизирани хора.”

Германският политик от ХДС Родерих Кизеветер пък предупреждава да не се правят отстъпки пред Москва: “Погрешно е схващането, че е достатъчно да се даде на Русия малко земя, за да бъде утолен гладът ѝ за разрушение. По-скоро всяка земя, спечелена от Русия, ще послужи като пример за други автократични държави да прекрояват границите по военен път под чадъра на ядрен шантаж и заплахи. Китай вече гледа на Европа като на “тест” по отношение на суверенитета на Тайван“, смята Кизеветер.

Единствената държава, която може да влияе на Москва, е Китай. До момента Пекин запазва неутрална позиция, а този месец Съединените щати изразиха опасения, че може да започне да помага с оръжия на Путин. Ясно е, че ходът на войната не се развива, както Русия планираше, но в този момент и двете страни смятат, че имат шанс за победа.

"Не може да предскажем изхода, защото бойното поле е много динамично и в момента и двете страни, и Русия, и Украйна, смятат, че имат шансове за победа. Едва, когато едната от двете страни сметне, че разходите за войната са прекалено високи, тогава преговорите ще започнат", каза Бруно Лете, експерт по общата политика на сигурност на НАТО към Германския Фонд Маршал на САЩ в Брюксел.

Въпросът е за какво ще се преговаря и кой ще седне на масата от позицията на силния.

"Разбира се, мирно споразумение не представлява интерес за Русия. По-привлекателно би било спирането на огъня, защото това ще позволи на Москва да презареди въоръжените сили и да замрази конфликта. Тези опции не са приемливи за Украйна", смята експертът.

Когато и да се стигне до преговори все е късно. "При една война дори и дипломатически едната страна да спечели, може ли въобще да говорим за победа - страданието остава", категоричен е Лете.

И така, след цяла една година на война, въпросът за изхода от нея остава открит: нужна ли е военна победа над руските агресори или Украйна и нейните западни поддръжници трябва да направят компромис?
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase