През последните дни Украйна може би започна или не да води война с руснаците в тяхната собствена страна. Да предположим, че го е направила - или че планира да го направи. Дали това би било добра идея?

Тази седмица паравоенни сили преминаха от Украйна в Русия и предизвикаха голяма суматоха - макар засега да не предизвикват нещо повече. Руснаците, както обикновено, веднага обвиниха за нахлуването "украинските терористи" и "фашисти". Можете да пренебрегнете всичко това - и всъщност всичко, което идва от Кремъл, чиято специалност е лъжата.

Вместо това групите, които претендират за заслуга за нападенията, се състоят от руснаци, които са дезертирали от армията на своя президент Владимир Путин и сега се борят срещу него и за Украйна. Едно от формированията нарича себе си Легион "Свобода на Русия". Друга организация е ултранационалистическият Руски доброволчески корпус.

Малко се знае за тези руски антипутински паравоенни формирования - и по-конкретно дали те приемат заповеди от Киев или действат самостоятелно. Но изглежда, че те са поне слабо свързани с украинския "Международен легион" - сила от чуждестранни доброволци, която е сравнявана с "международните бригади", сражавали се в Испанската гражданска война срещу националистите на генерал Франсиско Франко.

От своя страна Киев отрича да е замесен в трансграничните нападения. Може би. Но нека оставим това настрана и да зададем един по-важен въпрос: Има ли стратегически смисъл да се предприемат нападения в самата Русия - и имам предвид нещо повече от сблъсъци?

Някои от най-великите военни умове в историята са печелили отбранителни войни точно по този начин. Идеята е да се застраши родната база на нашественика, което да го принуди да се оттегли, изцяло или частично, от първоначалната фронтова линия, за да защити тила.

В мащабен план това прави римският пълководец Сципион Африкански между 210 и 202 г. Ханибал, най-страховитият враг, с който римляните някога са се сблъсквали, тероризирал Италия с картагенските си нашественически сили в продължение на осем години. Затова Сципион повежда римска армия към Иберия, за да превземе базите на Ханибал там. Няколко години по-късно Сципион преминава в Северна Африка, за да застраши самия Картаген. Едва тогава Ханибал напуснал Италия, за да защити родината си. Сципион го побеждава и Рим печели войната.

По същия начин Украйна може да открие нови фронтове в Русия. Тогава Путин ще трябва да изтегли части от своите сили за инвазия от Украйна и да ги изпрати в Русия. Това би отслабило руските позиции в Украйна и би помогнало на украинците да си върнат собствените територии. Путин ще започне да изглежда слаб и в собствената си страна и ще стане уязвим - политически или физически - за преврати.

Но Украйна не е древен Рим, а Русия не е Картаген - и Путин със сигурност не е Ханибал, един от най-големите военни гении в историята, въпреки окончателното си поражение. Стратегическата ситуация е напълно различна.

Първата разлика е, че Путин, за разлика от Ханибал, разполага с ядрени оръжия и многократно е заплашвал да ги използва, ако бъде притиснат в ъгъла. Засега светът - включително неговият мним съюзник Китай - го е убедил, че ядрената ескалация няма да бъде допусната. Но руската доктрина предвижда използването на атомни оръжия, когато е застрашена самата руска държава. Тъй като Путин отъждествява тази държава със себе си, той може да реши, че вече няма какво да губи и да се разгърне.

Друга разлика е, че Украйна, въпреки че в момента разполага с най-укрепналата в битка армия в света, разчита на постоянна подкрепа от страна на Запада. Тя защитава небето си с американски противоракетни комплекси, ще започне контраатаката си с германски бойни танкове и може би тепърва ще доминира във въздуха с изтребители F-16.

Но цялата тази помощ досега се основаваше на предположението, че Украйна защитава само собствената си територия. Най-големият страх на Запад е, че НАТО може да бъде въвлечен в престрелка с Русия, която да прерасне в Трета световна война. Някои западни държави - може би дори САЩ след изборите през 2024 г. - биха могли да спрат да подкрепят Украйна, ако тя възприеме нападателна тактика. Така нареченият Глобален юг, който вече стои на оградата, вероятно ще се обърне срещу Киев.

Следователно една по-фина версия на стратегията "Сципион" би била да се атакува Крим. Този полуостров е украинска територия според международното право, въпреки че Путин вече го "анексира" през 2014 г. (Миналата година той незаконно заграби още четири украински области.) От психологическа гледна точка Путин и руснаците смятат Крим за част от своята страна, но светът не мисли така. Така че това е честна игра.

Връщането на Крим ще струва много украинска кръв. Киев не разполага с ракети с далечен обсег, въздушна мощ или амфибийни сили, за да заобиколи руските войски в други две окупирани украински области - Херсон и Запорожие. Така че ще трябва да премине през тези области, да пресече Днепър и да атакува фронтално руснаците, които са се окопали добре.

Прекъснете руския "сухопътен мост".  Като преминат през Запорожие към Азовско море, украинците биха могли да разделят руските сили и да откъснат Крим

По-добрият подход може да бъде просто да се отреже Крим от руските линии за снабдяване. За тази цел украинците ще използват новите си западни танкове и други оръжия, за да пробият през Запорожие и да стигнат до Азовско море, прекъсвайки "сухопътния мост", който руснаците са си изградили там между Луганск и Крим. Ако тази офанзива успее, украинците биха могли да направят руските позиции в Херсон и Кримския полуостров незащитими в дългосрочен план.

С късмет, в този момент Путин ще реши, че му е писнало, и неохотно ще започне мирни преговори, като по някакъв начин ще завърти "специалната си военна операция" като успех у дома с максимално принудителна пропаганда. За разлика от това, ако Путин се окаже под военен натиск в самата Русия, той не би могъл да се преструва, че е спечелил нещо. Щеше да му се наложи да удвои наратива, че защитава Русия от чужди врагове.

Така че украинците не трябва да нападат същинска Русия, нито да насърчават пълномощници като руските антипутински паравоенни формирования да го правят вместо тях. По-добре е те да обяснят на света, че защитават единствено своята страна.

Анализът на Андреас Клут е публикуван на сайта на Bloomberg TV Bulgaria. Клут колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ европейската политика. Той е бивш главен редактор на Handelsblatt Global и кореспондент на Economist.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase