Ларс фон Триер е един от ветераните в догма киното, придобил статус на негова емблема с класическия "Идиотите", последвалите трилогии "Европа", "Златно сърце" (включваща "Танцьорка в мрака” с Бьорк) и “USA” ( “Догвил” с Никол Кидман и “Мандерлей”).

Затова не е чудно, че новият му филм беше очакван с нетърпение и се радваше на огромен интерес на София филм фест тази пролет.

“Големият шеф” беше наречен по-скоро по инерция, но със сигурност неправилно догма-филм (въпреки че не присъства в списъка Догма 95).

Беше обявен и като комедия, което също е далеч от истината. Защото е изпълнен с много повече сатира, отколкото с весел смях, а въпросите в него са за морала, честта, честността и справедливостта.

Действието на "Големия шеф" разказва за малка компания (декор и снимачна площадка без никаква бутафория и 100 % истинска), в която се случват необикновени неща, водещи до кризи.

Между абсурда и модерната ирония, той представя живота като поредица от комично-трагични и абсурдни до крайност събития.

Отправната точка на сюжета е как млад човек си основава фирма. Той идеално познава начина, по който да накара компанията да работи, да управлява ресурсите и капиталите й, намира идеални служители, които дават всичко от себе си, правят един печеливш продукт. Собственикът, разбира се, ги е прецакал във всяко правно отношение, но те не знаят това.

Защото той, поради липса на всякакви лидерски умения и желание да поеме отговорност, от създаването на компанията застава в сянка като шеф и казва, че всички решения и политика са продиктувани от “големия шеф” - някой отгоре, който управлява всичко.

Представяйки се за прост изпълнител, един от тях, шефът е толкова близо до подчинените си, че грозните и жестоки манипулации нямат граници, нито морал.

В един момент обаче се появява проблем. И се налага да наеме актьор, който да изиграе ролята на “големия шеф” и да подпише договор, според който фирмата е продадена, истинските й създатели – уволнени и без стотинка, а истинският шеф – богат и управител.

Актьорът пристига, и в целия офис настъпва хаос. Както и в плановете на реалният началник...

Започва игра на добро ченге-лоше ченге, в която победителят е този, който успее да задържи позицията на невинност пред компанията.

Ситуациите, които се разиграват по време на филма, са като галерия от сатирични етюди или скечове за човешката наивност, подлост, консуматорски дух.

Основната сатирична линия осмива офисния живот, служебната йерархия, която се спазва стриктно, въпреки крайната си неестественост.

Разбира се, краят на фарса не е ни най-малко очакван. Както и повечето неща, зад които стои марката Триер...

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase