След турския е време за румънския, втрещиха от Букурещ

Покрай разгорялата се полемика около изучаването на турския език у нас румънската общност също реши, че сега е удобният момент, за да се оплаче от липсата на възможност - да изучават родния си език в българските училища.

Според вестник "Ромъния либера", цитиран от bTV, представителите на тази етническа група са написали отворено писмо, адресирано до властите в София, Букурещ и европейските институции, чрез което искат учениците в Северна България да имат възможност да учат майчиния си език в училищата.

Изданието отбелязва, че според последното преброяване на населението в България от 2011 г. едва 3598 граждани са се обявили за власи, 866 са заявили, че са румънци, 5454 души са посочили румънския език като майчин, а 1815 са заявили, че майчиният им език е влашки.

Представителите на румънската общност обаче поставят под съмнение верността на тези данни и твърдят, че в България живеят между 150 000 и 170 000 румънци.

Според председателя на Националната фондация за румънците от цял свят Еуджен Попеску румънците в България нямат същите права като българите в Румъния - училище, в което се преподава български език, финансиране на български културни списания от румънската държава, църковна служба на български език, както и представител на българското малцинство в румънския парламент.

По думите му Букурещ трябва да подходи по-твърдо към този проблем, включително на ниво Европейския съюз.

Темата за учебниците по майчин език в българските училища влезе с гръм и трясък в дневния ред заради изказването на новия спортен министър Марияна Георгиева.

Дни преди предсрочния вот тя заяви, че ще се бори "редом с учебниците по български език децата да имат и учебник по майчин език".