Популистите имат нов повод за недоволство. В продължение на много години от двете страни на Атлантика те процъфтяват благодарение на убеждението, че един егоистичен елит не може - или няма - да се справи с проблемите на обикновените работещи хора. Сега популистите са подхранвани и от страха, че правителствата не могат - или няма - да опазят гражданите си.

В Америка тази седмица Доналд Тръмп призова за "цялостно и пълно затваряне" на американските граници за мюсюлмани, след като мъж и жена, врекли се във вярност на "Ислямска държава", убиха 14 човека в Сан Бернардино, Калифорния. Преди това фаворитът в надпреварата за кандидат-президентската номинация на републиканците предложи да се затворят джамиите и да бъдат регистрирани американските мюсюлмани. "Нямаме избор", каза той.

Във Франция аналогът на Тръмп е крайнодесният Национален фронт. На първия тур на регионалните избори на 6 декември, след терористичното нападение на ИД в Париж миналия месец, НФ спечели с малка преднина най-голям дял от гласовете в национален мащаб. Той се нареди начело в шест от 13-те региона. Лидерката на НФ Марин льо Пен и нейната племенница събраха по над 40 процента.

Тръмп и Льо Пен не са сами. Подкрепата за популистката десница в Америка и част от Европа е безпрецедентна от Втората световна война насам. На фона на тероризма тези разпространители на страх представляват сериозна заплаха за отвореността и търпимостта, които западните общества приемат за даденост.

Гневни стари мъже

Десните популисти печелеха признание още преди последните нападения. От октомври Тръмп, а също Тед Круз и Бен Карсън, които не са толкова нападателни, но съвсем малко му отстъпват като крайни възгледи, заедно печелят подкрепата на над 50 процента от републиканските избиратели в социологическите проучвания.

В Европа популистите са на власт в Полша и Унгария и като членове на управляващи коалиции в Швейцария и Финландия (без да се броят левите им аналози като СИРИЗА в Гърция). Те са начело в допитванията във Франция и Холандия, а подкрепата им е на рекордно ниво в Швеция. Льо Пен вероятно ще стигне до втория тур на президентските избори във Франция през 2017 г. Съвсем възможно е да спечели.

Популистите са различни, но всички те виреят добре в условията на икономическа и културна несигурност. Безработицата в Европа и замръзналите заплати в Америка засягат цяла категория от по-възрастни бели мъже от работническата класа, чиито работни места са заплашени от глобализацията и технологиите. Те се оплакват, че под тях са имигрантите и готованците, които грабят помощи, извършват престъпления и не зачитат местните обичаи. Над тях са грохналите егоистични елити във Вашингтон и Брюксел, които са отговорни за финансовата криза и застоя в Европа и които, изглежда, никога не плащат за грешките си.

Джихадисткият тероризъм подклажда това недоволство, а може дори да засили привлекателността на популизма. Всеки път, когато ИД вдъхновява или организира убийствени нападения, нараства страхът от имигрантите и чужденците. Когато терористите направят пробив, което неизбежно се случва, това подчертава неадекватността на управляващия елит. Когато в отговор лидерите предупреждават да не бъде очернян ислямът и се съсредоточават върху контрола над огнестрелните оръжия, както направи Барак Обама в реч от Овалния кабинет на 6 декември, популистите отхвърлят това като поредна проява на политическа коректност.

Необходимо е популистките идеи да бъдат победени. Тръмп сравнява своя план с отношението към американците от японски произход през Втората световна война. Точно така: както по-късно призна правителството на Роналд Рейгън, политиката на Франклин Делано Рузвелт е била "расов предразсъдък". Евентуално възраждане на ксенофобията ще причини огромна вреда на Америка и ще направи огромна услуга на ИД. Льо Пен може да издигне пагубни икономически бариери и да предизвика хаос, като предложи излизане от еврозоната. Унгарският министър-председател Виктор Орбан се зарича да изгради "нелиберална държава" и взема за модел Русия на Владимир Путин. Дори когато не са на власт, популистите изкривяват дневния ред.

Никой не бива да си прави илюзии, че е лесно да се противопоставиш на популистите. Някои политици от мейнстрийма отхвърлят техните аргументи, определяйки ги като фашистки или екстремистки. При подобно презрение обаче има опасност да се създаде впечатление, че елитът не се интересува от истинските недоволства, от които се възползват популистите. Други се опитват да заимстват някои не толкова безцеремонни идеи от популистите, като обещават, да речем, не да издигат огради по границите, а да спрат помощите за мигрантите. Често обаче подобна смекчена форма на ксенофобия просто потвърждава предразсъдъците на популистите.

Дългата борба

Има ли по-добър начин? Това издание на практика подкрепя всичко, което популистите презират: отворените пазари, отворените граници, глобализацията и свободното движение на хора. Ние не очакваме да убедим популистките лидери в нашите аргументи. Но избирателите са разумни и повечето от тях може по-скоро да чуят нещо по-оптимистично от гняв срещу един опасен свят.

Част от отговора е да се разчита на силата на либералните идеи. Новите технологии, благополучието и търговията ще съдействат в по-голяма степен от ксенофобията за премахване на несигурността на хората. Начинът за преодоляване на недоволството е икономическият растеж, а не издигането на стени. Начинът да бъде победен ислямисткият тероризъм е да се спечели подкрепата на мюсюлманите, а не те да бъдат смятани за врагове. Необходимо е основните партии да защитават тези аргументи силно и убедително.

Необходимо е също така политиците да се справят с оплакванията на популистите, че правителството често разочарова своите граждани. Да вземем заплахата за сигурността. Нежеланието на Обама да изпрати повече войски срещу "халифата" на ИД в Сирия и Ирак не е убедително за повечето американци, включително мнозина настоящи и бивши военни командири. Разузнавателните служби и правоохранителните органи в Европа не си споделят информация. Необходимо е ЕС да управлява потока от хора на границата, като позволи на тези, които отговарят на критериите за получаване на убежище, да работят и така да им помогне да приемат западните ценности.

Да си въобразяваме по-добро управление навсякъде - и в икономиката и в областта на сигурността, е отличен, но неизпълним съвет. От значение обаче ще са дори малките подобрения, ако те са съчетани с енергична защита на ценностите на западното Просвещение.

Изборът ще трябва да направят в крайна сметка избирателите, повечето от които не споделят десния популизъм. Тръмп има подкрепата на едва 30 на сто от близо 25-те процента американци, които казват, че са републиканци.

Но избирателната активност на първичните и вътрешнопартийни избори в Америка е под 20 процента. Избирателната активност във Франция беше малко под 50 процента. Начинът да бъдат победени популистите е чрез избори. Умереното мнозинство има отговорност да отиде и да гласува за кандидатите, които се застъпват за отвореност и търпимост.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase