Годишната реч "За състоянието на Съюза“, произнасяна от председателя на Европейската комисия, определено стана по-симпатична, след като един от спичрайтърите на Жозе Мануел Барозу разказа как е бил командирован в Австралия и Нова Зеландия с него, за да съгласува посланията, но не е успял да го заинтригува преди Барозу да го намери в хотелския си апартамент да си взема вана в банята му.

Като цяло обаче това агресивно рекламирано събитие, макар и политически връх на сезона, не се посреща с кой знае какъв ентусиазъм, защото е протяжно и както се оказва, обвито в празни обещания.

Председателите на Европейската комисия бяха задължени с Лисабонския договор всяка година, по примера на САЩ, да правят равносметка на свършеното през годината и да посочват новите приоритети пред Европейския парламент.

Барозу беше пръв. Миналата година в жанра дебютира и Жан-Клод Юнкер. Той спечели с призива да се говори открито за големите проблеми на ЕС и с огорчението си, че на Съюза му липсва достатъчно Европа и достатъчно единство.

Повечето от заявленията, направени от сегашния шеф на Европейската комисия точно преди година, остават актуални и днес. Трябва ли и той да командирова в екзотични дестинации своите съветници, за да нахвърлят речта му, или просто може да прочете миналогодишната? При това, без някой да забележи, тъй като повечето от идеите, лансирани миналия септември си остават на хартия, а изпълнението им се отлага.

Бежанците

Основното послание на Юнкер миналата есен беше апел Европа да прояви съпричастност и солидарност към бежанците, да ги приеме и да им даде шанс. И възползвайки се от уменията им, да си върне залинялата конкурентоспособност. С мотива, че няма избор, той настоя ЕС да започне да управлява кризата.

Юнкер лансира инициативата за преразпределяне на 160 000 бежанци от Гърция и Италия във вътрешността на Съюза. Една година по-късно са прехвърлени едва 4741 души. През следващите 10 месеца, оставащи до края на схемата, трябва да се намери място на още 155 259 бежанци. Унгария и Полша, които още миналата година оспориха предложението, не са взели нито един, а Чехия и Словакия са приели съответно 12 и 3-ма. Българският принос е с шестима души.

Юнкер предложи и постоянни квоти за прием, които да се задействат при кризи, за да облекчават страните, които са обект на засилен имиграционен натиск. Тази идея е заседнала в Съвета с малък шанс за напредък, а Словакия я атакува пред европейския съд.

Европейската комисия започна 32 наказателни процедури за неспазване на европейските стандарти за прием на бежанци (включително срещу България). Днес те са напълно забравени и папките с досиета лежат някъде в Брюксел, потънали в прах. Предложенията за модернизиране на европейската политика за убежище се отлагаха няколко пъти и още не са приети.

Обещаното удвояване на усилията за борба с трафикантите на хора и за спасяването на мигрантите в морето продължават с променлив успех. В последните месеци в Средиземно море от лодките се свалят по 6000-7000 души всеки уикенд. Потокът се засили и в Егея след неуспешния опит за преврат в Турция през юли.

Според Международната организация по миграция на ООН няма съществена разлика между броя на нелегалните имигранти, влизащи в ЕС през Италия спрямо пика на кризата миналото лято (над 95 000 за 8 месеца). Намаление се отчита при идващите през Гърция, след сключването на споразумението за спиране на миграцията с Турция, макар че Гърция и България сигнализират за засилване на натиска по границите си напоследък.

Европейската комисия обеща легални канали за имиграция в ЕС, но се реализира само този за прехвърлянето на сирийци от Турция в замяна на върнатите от Гърция. Общият европейски списък на сигурните трети страни, който трябваше да ускори процедурите по обработването на молбите за убежище на вече пристигналите в ЕС, още не е приет. Затова пък европейската гранична и брегова охрана получи одобрение и би трябвало да започне да пази външните граници на ЕС от тази есен. Предложението на Юнкер да се разреши на кандидатите за убежище да работят, докато очакват молбите им да бъдат разгледани, не можа да стане европейска норма, и се прилага само тук-таме.

Юнкер обеща дипломатическа инициатива за спиране на войната в Сирия и за регулиране на положението в Либия, която за година стана основна база на ДАЕШ в Африка. Примирието в Сирия, договорено между САЩ и Русия, влезе в сила тази седмица, но краят на войната е далече.

Доверителният фонд за Африка, чрез който ЕС реши да помага на страните, за да не бъдат източник на имиграция към Европа, страда от недофинансиране. От обещаните 3,6 млрд. евро, налични са само 1,7 млрд.

Икономически просперитет и реформи за Гърция

Съживяването на европейската икономика след кризата остава бавно и крехко. Безработицата в страните членки, особено в еврозоната, е все така висока, въпреки апела на Юнкер да се върви бързо напред. Преди година безработните европейци бяха 23 млн., днес те са 21 млн. Констатираните миналата година от Юнкер социални неравенства, продължават да се задълбочават и над 80 млн. европейци живеят под прага на бедността.

Целостта на еврозоната беше запазена, а Гърция изпълнява плана за социални и данъчни реформи, срещу който получава заеми по третата си спасителна програма. МВФ продължава да е скептичен, че Атина ще успее да измъкне и остава настрани от европейските усилия.

Планът „Юнкер“, с който трябваше да се търсят частни инвеститори за големи инфраструктурни проекти успя да събере над 100 млрд. евро. Неговите критици обаче казват, че се финансират проекти, които така или иначе биха успели да привлекат инвеститорския интерес.

Социална Европа

Системата за гарантиране на депозитите на банките все още не е приета, блокирана от Германия. Не се случи и обещаното равно заплащане за равен труд във всички страни членки, тъй като парламентите на 11 държави (включително българския), върнаха за доработване на Европейската комисия нейното предложение.
Обещанията за единния цифров пазар и реформата на системата за авторските права все още дори не са предложени.

Тържествено прокламираното отпадане на роуминга се изроди в сваляне за 90-дни годишно и Юнкер се принуди да го изтегли, преди депутатите да го разкъсат в пленарната зала. Стълбът за социалните права, който трябваше да гарантира на работниците модерна защита на трудовия пазар, си остава на хартия, както и намерението за изработване на обща консолидирана данъчна основа и въвеждане данък върху финансовите операции, които да пълнят европейския бюджет.

Увеличаване на справедливостта на данъчната политика, беше предложено само на Ирландия по отношение на несъбраните 13 млрд. евро данъци от Apple, а за останалите Юнкер може да препотвърди намерението си и през тази година.

Мястото на Европа в света

Търговските преговори със САЩ, които трябваше триумфално да завършат до края на годината, са в задънена улица, след като Великобритания реши да напуска, а Франция настоя те да бъдат прекратени. Не по-сигурно е бъдещето и на търговското споразумение с Канада, за което генералният адвокат на европейския съд обяви, че не може да влезе в сила в настоящия си вид, което предвещава юридически проблеми пред насроченото за октомври негово подписване.

Затова пък, както обеща Юнкер, ЕС запази водещата си роля в постигането на споразумението за опазването на климата и Парижката среща беше сериозен успех. ЕС ще депозира ратификацията на споразумението този месец в ООН.

Европа продължи да помага на Украйна със заеми, политическа подкрепа и санкции, но единството по последните е силно разколебано, а отпадането на визите – остава мираж.

Добрата сделка за Великобритания не се оказа достатъчна и поданиците на кралицата решиха да напуснат Съюза, въпреки, че както каза Юнкер „на ЕС ще му е по-добре с Великобритания и на Великобритания – по-добре в ЕС“. Британският референдум отвори още една криза, към многобройните, с които Европа трябва да се справя.

А заключението от първата реч на Юнкер за „Състоянието на Съюза 2015“, спичрайтърите могат просто да копират в тазгодишното ѝ издание, без някой да може да обвини председателя, че не е актуален:

„При встъпването си в длъжност казах, че искам да изградя отново мостовете, които са започнали да се рушат. Където солидарността е започнала да се разпада. Където старите демони се опитват да се завърнат.

Все още имаме да извървим дълъг път. Но когато, поколения по-късно, хората четат за този момент в книгите за историята на Европа, нека пише, че сме били единни в проявата на състрадание към хората, нуждаещи се от нашата закрила, и че сме отворили вратите си за тях.

Че сме обединили сили за справяне с глобалните предизвикателства, за защита на нашите ценности и за разрешаване на конфликтите. Че сме направили така, че данъкоплатците никога повече да не трябва да плащат за алчността на финансовите спекуланти. Че заедно сме осигурили растеж и просперитет за нашите икономики, за нашите предприятия и най-вече за нашите деца.

Нека пише, че сме съградили Съюз, по-силен от когато и да било преди. Нека пише, че заедно сме оставили диря в европейската история. Момент, за който внуците ни ще разказват с гордост.“
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase