Сирил Шаке пътува от гъмжащите с акули води на Флорида до неопитомения бряг на бразилска Амазонка, като междувременно изпитва свирепостта на алигатор, бори се с голи ръце с огромен сом и се бие с гигантска риба меч в Мексико.

Със съдействието на Viasat Explore ви запознаваме със Сирил, който разкрива още за екстремните му приключения.

Какво ви вдъхнови и как се зароди идеята за това шоу?

Живея в Канада, но съм израснал във Франция. Може би идеята се зароди именно там. Бях добър риболовец и страни ме наемаха, за да проуча основно техния риболовен потенциал, да открия места, в които да се инвестира. Пътувах много, известно време работех и в Куба. Изследвах кубинското крайбрежие, за да видя къде става за риболов, къде би имало ефект да се вложат пари за изграждането на хижи. Веднъж ме изпратиха да видя район, който никога не е бил проучван. И единственият начин да отидем там беше да използваме бивши съветски лодки, военни лодки, с картечници на тях.

Прекарах една седмица в проучване на някои места, живеейки с местните жители, изсушавайки ризите си върху картечница, делейки всичко с момчета от армията.

Изследвал съм отдалечени острови, направих това на Малдивите, в Африка. Опознавах местните жители, използвах техните риболовни методи. И това може би ме провокира да си кажа: "Защо не създам шоу, което би било напълно различно от предаванията, познати от телевизията. Защо не направя пътешествие с раница на гърба, един човек, който открива света чрез риболов?".

Вашата поредица се казва "Преследване на чудовища". Това ли ще видят зрителите?

В предишната поредица Fishing Adventurer изследвах света чрез риболова. В "Преследване на чудовища" има еволюция към повече приключения и по-големи риби, също мое голямо желание. Въпреки че обичам риболова на пъстърва, израснах с него. Но гигантските екземпляри е нещо, което наистина харесвам - има предизвикателство да хванеш огромна риба.

- Колко често сте всъщност на терен, извън дома, на реката?

Бих казал около шест месеца в годината заради телевизията, отделно има и лични пътувания. Да, понякога ме няма твърде дълго, но обичам работата си и риболова. Понякога е трудно, защото пътуването е сложно, особено когато правиш телевизионно предаване, има камери, има цялата логистика, която върви със заснемането. Така че понякога си казвам, добре, защо не метна въдицата в малката река за пъстърва?

Как се подготвяте за даден епизод, предполагам, че вече знаете каква риба ще намерите на мястото, където отивате?

По същество това, което правим, е да намерим познат район или поне да съм чул за него. След което с екипа правим правим някои проучвания за това място. Често сме един и същ екип, хора, които са ми станали приятели, защото прекарваме толкова много време заедно. Ние избираме място и след това действа екип от координатори, които правят цялата документация, административните аспекти на отиването до тази дестинация. В интерес на истината не правим твърде много изследвания, защото в повечето случаи така или иначе е невъзможно да изследваме местата, които посещаваме. Защото те често са много отдалечени. А и ако всичко е подготвено предварително се губи спонтанността при снимките.

Кои са незабравимите моменти от снимачните дни?

Имам много. Сещам се за Оклахома, САЩ, където ловихме рижа с ръце по индиански традиции. Трябва да се гмурнете в дупка в реката и да пъхнете ръката си и да накарате рибата да атакува ръката ви. И когато се случи я хващаш. През цялото време съзнанието "крещи" - "не си пъхай ръката в тази дупка, защото може да има бобър, костенурка, плъх или змия". Но когато го правиш, всъщност е много забавно. Друг ярък спомен е, когато бяхме нападнати от слонове в Габон. Разхождахме се в гората и в един момент два слона се появиха от нищото. Трябваше да бягаме за живота си.

В южната част на Тихия океан пък бях до кръста във водата - хванах търсената риба и вече като бе близо до мен изведнъж акули я атакуваха. Изядоха я в непосредствена близост до мен, а аз не можех да избягам. 10-15 акули, на два метра от мен, изядоха тази риба и всичко бе запечатано на лентата. Не бих се страхувал от акулите, но когато във водата има кръв, те губят ума си, просто хапят всичко. И става опасно.

Може би следва логичният въпрос - страхували ли сте се някога?

Важно е да се страхуваш иначе поемаш твърде много рискове. И ние сме на ръба риска, но понякога по телевизията те изглеждат всъщност по-опасни, отколкото са, защото анализираме ситуацията. Знаех, че има акули за последния случай, който ви разказах. Преминавайки тази гора в Габон, говорихме с рейнджъри. И бяхме предупредени за слоновете, които не харесват хората. И ни казаха - ако ги срещнете, бягайте на зигзаг и не поглеждайте назад. Защото можете да се спънете в нещо, а те ще ви смажат. Голяма част от изследванията, които правим, са именно да сме готови за рисковите ситуации и как да излезем от тях. Страхът е здравословен, той те държи жив.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase