Корупция, нищоправене и удобството на дивана: Ще ни събуди ли Сияна?

Корупцията убива! Примерите от съседките ни Сърбия и Северна Македония още парят. На 1 ноември 2024 г. се срути козирката на жп гарата в Нови Сад, загинаха 14 души, включително едно шестгодишно дете. Пожарът в дискотека „Пулс“ в Кочани избухна в ранните часове на 16 март. Загинаха 59 души, повечето деца. В последния ден на март влекач с полуремарке навлиза в насрещната лента на пътя Плевен – Луковит, удря автомобил, в който пътуват 12-годишната Сияна, нейната баба и дядо. Детето загива, а дядото е в много тежко състояние в болница.

Тези три случая имат общ знаменател - корупцията убива!

От нас зависи дали и този случай ще бъде "чудо за три дни". Като общество сме пълен провал, част сме от корупционната схема, в която се е оплела цялата държава. Колко бащи и майки останаха почернени, техните деца загинаха заради нечие безхаберие? Всички сме ги виждали да протестират за по-тежки наказания за пияни и дрогирани шофьори, за наказания за виновните, които поддържат пътищата ни по начин, който убива. Само че сме ги оставили сами.

Пътят, на който загина Сияна, е натоварен. Ако прочетете стотиците мнения за него, ще се замислите дали въобще трябва да бъде в експлоатация - дупки, липса на маркировка, компрометиран асфалт... Единствено държавата, в лицето на АПИ, не вижда проблем, но пък бил за ремонт!? А сигнали са подавани. Диана Русинова, председател на неправителствената организация European Center for Transport Policies, на два пъти е сигнализирала за опасностите по него. И ако чиновниците се бяха раздвижили - Сияна можеше да бъде жива. Гневът обикновено се фокусира върху виновния шофьор, но сега е моментът да видим по-голямата картина. Тя е грозна, неприятна, ще ни покаже, че ние сме част от нейното "рисуване".

Царе сме на активност след подобни трагедии - министърът отстрани ръководството на ОПУ-Плевен, започват проверки на АПИ заради катастрофите край Телиш. И обичайно всичко завършва с нулев резултат. Пътищата ни не стават по-добри, говорим си на маса как потъват в нечии джобове постъпленията от тол таксите и винетките, казваме "да сме живи и здрави" и продължаваме да си затваряме очите за корупцията. Може би защото искаме да сме част от нея.

Случаят Сияна крещи корупция и престъпна нехайност. В същото време депутатите си се вълнуват от някакъв безсмислен вот на недоверие, за тях е важно да надвикат опонента кой е по-голям евроатлантик или подлога на Путин. За тях Сияна е бройка от статистиката. Статистика, според която по нашите пътища загиват най-много хора на пътя на милион души в ЕС. Ако някой се успокоява - Сърбия е на нашето ниво. Но там протестите вече продължават почти половин година. Ние не можем да се похвалим с подобна активност в новата ни история, а ако все пак започнем някакви протести - те бързо приключват в разединение.

Дебатът в парламента няма нищо общо с дневния ред на хората, с проблемите ни. Дотолкова сме свикнали с корупцията, че не обръщаме внимание как тя ни убива. Не само физически, но и духовно.

Ще успее ли да ни събуди Сияна?

Всички ние сме виновни за смъртта на това 12-годишно дете. Защото пропуснахме десетки години да си подредим държавата. Да оказваме натиск на нашите избраници, да им се напомня защо са в парламента. Когато правят закони да не бъдат водени от интереси, да не се превръщат в "бизнесмени", които определят всичко в тази държава в полза на определени кръгове.

Дали в парламента мислят за Сияна, когато се разпределя пица за милиарди? Нали няма заблудени? Тази пица е постна само за нас. Тези, които се правят на непримирими политически врагове отдавна са си разпределили парчетата. Дали ще доживеем времето, когато една магистрала няма да се строи 60 години, а километърът нов път да е сигурно най-скъпият в цяла Европа? Ще кажеш, че качеството у нас е някакво неземно, а не от сорта "след година ремонт на ремонта". Защо пътищата, строени от български фирми в съседни държави, са с различно качество от тези у нас? Дали пак не става въпрос за корупция? И не е ли тази корупция, която уби Сияна? Знаете ли коя е една от най-четените новини в Dnes.bg преди два дни? Че в Кипър пенсионерите ще получат по 250 евро добавка за Великден. У нас ще бъде 50 лева и то не за всички. Нали всички се досещаме защо тя е 10 пъти по-малка?   

Днес семейството на Сияна ще си вземе последно сбогом с нея. За тях е неизлечимата мъка, за нас като общество - срамът. Срамът, че въобще не сме общество. Ние се отчитаме с някой пост в социалните мрежи, теглиме по някоя майна към управляващите и смятаме, че сме изпълнили "гражданския си дълг".

Предстоят протести в София на 7 април пред Съдебната палата и на 12 април в Телиш. В памет на Сияна. И с искане за промяна. От нас зависи тази промяна. От нас зависи дали бащата на Сияна ще бъде поредният, който ще оставим сам да се бори срещу системата. Политиците си имат друг дневен ред.  Тях ги е страх от протести, нас ни е страх да излезем на улицата. Или всъщност ни е по-удобно да сме на дивана...