Българите не искат да гласуват, сърбите масово са на улицата

Демокрацията не умира единствено когато някой отнеме правото на глас. Тя започва да губи силата си и когато хората престанат да вярват, че гласът им има значение. В една и съща неделя две балкански държави показаха различни лица на демокрацията.

В България близо четирима от всеки петима избиратели останаха извън изборния процес. В Сърбия граждани масово отидоха до урните, а след това хиляди изпълниха улиците.

Едните не пожелаха да участват в изборите, докато другите превърнаха гражданската си активност в политическо събитие. Разликата не е само в избирателната активност, а и в усещането на хората, че могат да влияят върху бъдещето на страната си.

Протестът като вяра в промяната

В Сърбия месеци на протести, обществено недоволство и студентска мобилизация засилиха убеждението на много граждани, че активното участие може да доведе до политическа промяна. В България поредният вот открои дълбокото разминаване между политическата система и значителна част от обществото.

Негласуването обаче невинаги означава безразличие. То може да бъде израз на разочарование, недоверие или съзнателен отказ от участие. Понякога зад него стои и още по-тревожно усещане, че независимо кой ще спечели, нищо съществено няма да се промени.

Изборна апатия

Политиците често обвиняват избирателите в апатия. Но възможно ли е проблемът да не е само в нежеланието на хората да участват в политическия живот, а и в неспособността на политическата система да отговори на техните очаквания?

Какво превръща негласуването в заплаха за демокрацията? Откъде идват апатията и недоверието в изборите и как могат да бъдат преодолени?

Тези въпроси са във фокуса на дискусия в ефира на “Директно“ с ръководителя на катедра “Публична администрация“ в Софийския университет доц. Албена Танева и антрополога и изследовател на националната идентичност и обществените нагласи д-р Мина Христова.

Гледайте видеото на Bulgaria ON AIR.