Градове като София и Бургас са пред екокатастрофа заради депонирането

България все още депонира 62% от битовите си отпадъци Това се превръща в проблем, защото все още депонираме много отпадъци, което струва скъпо на общините, а капацитетът на депата се изчерпва. Ако обемът на депата намалява със сегашните темпове, големите градове като София и Бургас са пред екологична катастрофа. Ако не се вземат успешни мерки в близко бъдеще, депата ще бъдат запълнени и просто няма да има какво да правим с тези отпадъци. Това заяви инж. Петър Дишков от Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост в предаването „Made in Green“ по Bloomberg TV Bulgaria с водеща Роселина Петкова.

У нас се рециклират едва 38% от битовите отпадъци, далеч под заложените в законодателството цели от 55% до края тази година, които според плановете трябва да нараснат до 65% в следващото десетилетие. Според инж. Дишков основният проблем не е липсата на съоръжения, а недостатъчното разделно събиране и липсата на изградени навици у гражданите.

„Бизнесът вече инвестира в инфраструктура. Проблемът е в навиците – хората не изхвърлят отпадъците си разделно. Дори при наличие на различни контейнери, най-пълният си остава този за смесен отпадък. „Това води до натрупана много голям процент смесен битов отпадък.“

Необходима е масирана информационна кампания, за да се изгради доверието в системата. Все още съществува предубеждението, че един камион събира всички разделно събрани отпадъци, а това не е така – има камиони с отделни клетки или събират различните отпадъци в различни дни. Нужно е властите да разяснят какво се случва с отпадъка щом е разделно събран и да се изложат високите разходи от депонирането на битовата смет.

Предстоят и важни законови промени. Такса смет ще стане индивидуална – въз основа количеството отпадък, което според госта ще насърчи личната отговорност. Той добави, че трябва да се възприемат добри практики от страни като Чехия, които адаптират решения според съществуващата инфраструктура.

В същото време 2024 г. е най-тежката година по отношение на горските пожари в последните поне 16 години, като над 170 000 декара са били опожарени.

„Грижата за гората не е само екологична, но и социална и икономическа отговорност. Истината е, че добре стопанисваните гори са много по-малко уязвими на пожари, вредители, бедствия. За това трябва да се доверим на лесовъдите – те знаят как да управляват горите така, че да бъдат здрави и устойчиви.“

Проблемът е многопластов – от остаряла и влошаваща се инфраструктура до липса на обществена подкрепа за активното стопанисване. не. „В Австрия има по 45–50 метра горски пътища на хектар, у нас – едва 6–7 метра. Без пътища няма достъп, няма реакция при пожари“, подчерта инж. Дишков.

"В момента основното предизвикателство е властите да обяснят на обществото защо горите трябва да се управляват. Горите в България са дело на нашите лесовъди, защото само 8,7% от горите ни са естествени – останалите са резултат от човешка дейност. Но те застаряват. Необходими са възобновителни дейности – чрез сеч и залесяване.“

В това отношение предизвикателство е и сривът в добива на дървесина у нас. Събеседникът съобщи, че спадът в добива на дървесина до под 50% от прираста е тревожен сигнал. „Това ще доведе до следващите проблеми за горите – нови пожари и съхранения.“

И все пак има надежда. „В новия програмен период са предвидени средства за залесяване, подобряване на здравословното състояние на горите и изграждане на инфраструктура“, съобщи експертът и призова за по-голяма държавна подкрепа.

„Горското и дървообработващото стопанство дават над 3% от БВП и осигуряват заетост на десетки хиляди души. Нужни са инвестиции и доверие в професионалистите.“

Целия коментар вижте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria