Бащата на Сияна: Кой ще търси отговорност на държавата при лоши пътища?

Николай Попов, баща на загиналата в катастрофа 12-годишна Сияна, излезе с позиция относно приетите наскоро от парламента законови промени, насочени към пътната безопасност и завишаването на санкциите. Според него те са небалансирани и няма да решат проблемите, а само последиците. И задава въпрос защо няма текстове, които са свързани с отговорността на държавата при некачествени пътища и ремонти.

Ето и неговата позиция:

Смятам, че всяко усилие в тази посока заслужава уважение и адмирации. Въпреки това е необходимо ясно и точно прецизиране на законовите промени и съобразяване с реалностите в нашата страна. Считам, че небалансираното и необмислено увеличаване на отговорността само на водачите на МПС няма да доведе до необходимите резултати за намаляване на жертвите на пътя.

В никакъв случай не смятам, че едностранната трактовка и уклон в законодателството единствено към близките на жертвите трябва да бъдат толерирани и отчитани без наличие на квалифицирани експертни становища. Аз също съм пострадал – и то много тежко – загубих единственото си дете. През цялото време се опитвам да остана най-вече разумен и балансиран. Всяко залитане към крайности не води до нищо добро. Не е наша работа да пишем закони. Поне на този етап. 

Ние, близките на пострадалите, имаме право да изискваме справедливост, да даваме мнения и препоръки – както това право имат всички български граждани. Предложенията и съответните поправки трябва да идват от експертите. Същото се отнася и до политическата намеса в съдебната система. Тя е вредна и опасна. Прокуратурата и съдът трябва да разследват и съдят по закон и в рамка, поставена от законодателя. Именно това трябва да бъде и единствената политическа намеса – да бъде осигурена тази рамка по безспорен и безпристрастен начин.

Безцелното завишаване на наказателната отговорност не решава проблема и неговите причини, а само последиците. При това – необмислено и небалансирано. Наистина са необходими завишени наказания за пътните убийци, но чрез създаване на квалифицирани състави при наличие на определени обстоятелства, които ясно определят вината на извършителите.

Никъде не видях и не чух за законови промени, целящи търсене на отговорност и от самата държава и нейните представители. Липсват законодателни промени относно некачествено построени пътища и ремонти по тях. Липсва наказателна отговорност за такива престъпления и това сякаш е съвсем умишлено. Грозната истина е, че нямаме нормални пътища, които да ни пазят от така наречените джигити. Ако имахме построена магистрала „Хемус“, Георги Александров нямаше да убие Сияна, а просто щеше да катастрофира в мантинелата. Това, разбира се, не го оправдава. Все пак всички караме по същите тези пътища и не катастрофираме всеки ден.

Липсва ефективен и бърз контрол. Административната отговорност услужливо подминава и не санкционира чуждите водачи, които са десетки хиляди.

Липсва контрол на тежкотоварния трафик.

Липсва бърз и справедлив процес по наказателните дела. Подкрепям усилията на министъра на правосъдието Георги Георгиев за повишаване на контрола върху вещите лица и бързината на изготвяните експертизи. Разпитите на вещите лица чрез видеоконферентна връзка също са добро решение. Именно там са заровени основните проблеми на бавното правосъдие. Делата за ПТП се решават основно от вещите лица, а не от съда. Затова затягането на контрола върху вещите лица и намаляването на риска от корупция не е просто необходимо, а наложително.

От друга страна, измерването на средна скорост и санкционирането за превишаването ѝ е добра мярка, но само когато се уреди с необходимите подзаконови нормативни актове. В противен случай няма да получим търсения ефект.

Необходима е промяна на цялата система, а не работа на парче с кръпки. Така както се кърпят пътищата, се кърпят и законите. Това не може да продължава.

Колкото и високи наказания да приемаме, без ефективен и бърз контрол те няма да сработят. Заявявам го като човек, посветил живота и времето си в името на каузата за спасяване на човешки живот. Това дължа на моето дете, което никога повече няма да видя и прегърна.