България е сред лидерите по консумация на алкохол в Европа, а и в света

България е сред лидерите по консумация на алкохол в Европа и в света. През 2022 по данни на СЗО в България средната консумация на човек от населението над 15 години измерено в еквивалент на чист алкохол е 11,2 литра годишно. От тях 4,7 литра се падат на бирата, 1,2 литра на вината, 5,1 – напитки с висок алкохолен процент, и 0,2 са друг вид алкохол. Докато за доста хора това е нещо нормално и даже повод за гордост, проблемите, до които потреблението на алкохол води, са често игнорирани и пренебрегвани. Това пишат икономистите от Институтът за пазарна икономика. Тук обобщаваме основните последици от подобно високо ниво на потребление на алкохол.

На пръв поглед числата на годишното алкохолно потребление нe звучат особено притеснителни, само че потреблението в този случай е измерено в литри чист алкохол, а не в брой напитки. За илюстрация, 4,7 литра чист алкохол от бирени напитки се равняват на 188 стандартни бирени бутилки от 500 мл. с 5% съдържание на алкохол. При виното 1,2 литра чист алкохол е еквивалент на 13,3 бутилки от 750 мл. с 12% алкохолно съдържание. И накрая –  5,1 литра чист алкохол при напитките с високо алкохолно съдържание се равняват на 18,2 бутилки спиртни напитки с обем 700 мл. и 40% алкохолно съдържание.

Тези числа означават, че средно за една година българинът (и то – всеки над 15 годишна възраст) пие по едно бутилка бира (500 мл.) всеки втори ден, по една чаша вино (150 мл) всеки четвърти ден и по една малка чаша (50 мл.) дестилат всеки два от три дни. Тази оценка всъщност е консервативна. Нивото на потреблението на вина и дестилиран алкохол в България е по-високо от данните на СЗО, тъй като тяхното изследване използва данни за официално отчетеното производство и продажби на алкохол и със сигурност сериозно подценяват действително произведените в домашни условия.

В допълнение към средната консумация сред населението от значение е и броят на хората, които редовно употребяват алкохолни напитки. По данни на СЗО за 2025 г. делът на  лицата над 15 години, които са тежки хронични пиячи (heavy continuous drinkers) е  9,1%, като при мъжете този процент е 16,6, а при жените – 2,1. Като такива се определят хора, които пият дневно над 60 мл. чист алкохол, което се равнява на 1,2 литра бира, 500 мл. вино или 150 мл. дестилиран алкохол.

Това ниво на потребление в България води до притеснителни ефекти. На първо място, количеството консумиран алкохол в България води до 6,4 години живот, прекарани в болест (DALYs), по данни на СЗО за 2019 година за населението над 15 години. За мъжете това число е 9,5, а за жените – 2,7. Този индикатор измерва броят загубени години в добро здраве поради преживяно заболяване или преждевременна смърт. Това означава, че българите губят средно над 6 години в добро здраве поради употребата на алкохол.

В допълнение към тази статистика възрастово коригираният брой на смъртни случаи на 100 000 човека за 2019 поради употребата на алкохол е 38,9, като при мъжете отново е по-висок (70,3), отколкото при жените  (13). Коефициентът на смъртност на 100 000 човека от населението над 15-годишна възраст от рак поради консумацията на алкохол е 10,7-  18,9 при мъжете и 4,3 при жените. Смъртността от чернодробна цироза е 15,7 –  27,5 за мъжете, и 5 за жените; а при трагичните случаи на автомобилни катастрофи процентът е 4,1 при общото население, 6,8 при мъжете, и 1,4 при жените. Статистика очаквано потвърждава, че вредите от прекомерната употреба на алкохол се понасят в значително по-висока степен от мъжете.

Важно е също да се отбележи, че проблемът засяга всички възрасти. По данни на Европейски училищен изследователски проект за алкохол и друга наркотици (ESPAD) повече от 40% от българските ученици през 2024 са били изпили първата си чаша алкохол на възраст под 13 години, а над 14% от тях за първи път са се напили на възраст под 13 години. Освен това близо 25% от учениците са изпивали поне по една алкохолна напитка в повече от 10 случая през 2024 година, а над 25% – в 3 до 9 случая. Над 73% от българските ученици смятат, че за тях би било лесно да се сдобият с бира, при виното този дял надхвърля 62%, а при дестилираният алкохол е над 56%. Това показва, че контролът над покупката на алкохолни напитки от непълнолетни не е ефективен въпреки изричната забрана в закона.

Накрая трябва да отчетем и ефекта на акцизите върху алкохолните напитки, които са с най-ниски размери сред страните в ЕС. В момента акцизът за стандартен кен бира с 5% алкохолно съдържание е на ниво от средно 9,6 стотинки, а за дестилирания алкохол тази сума е средно 3,08 лева на бутилка от 700 мл с алкохолно съдържание от 40%. Виното в България не се облага с акциз, като такъв е случаят и в 9 други държави в ЕС. В средносрочен и дългосрочен план може да се очаква повишаване на нивата на акцизите и оттам – на крайните цени, което на свой ред несъмнено влияе на поведението на потребителите.