Ръка за ръка с алкохола: Как да се преборим със зависимостта?

Алкохолната зависимост, позната и като алкохолизъм, е хронично заболяване, при което човек изпитва силна потребност да употребява алкохол без възможност да преустанови консумацията волево. Невъзможността за контрол, толерансът към все по-големите количества и продължаването на употребата въпреки щетите, които тя нанася, са три от класическите белези на коварното състояние.

На 1 ноември от 10.00 ч. в хотел „Витоша“ терапевтичен център ЖИВА организира национална конференция на тема „Да се справим със зависимостта: Заедно срещу алкохола, наркотиците и хазарта“, посветена на едни най-опасните и разпространени зависимости в наши дни, отнемащи животи. Центърът прилага био-психо-социален модел за възстановяване на хора, страдащи от зависимости, както и работа с техните близки. 

В сегмента от мероприятето, посветен на хазартната зависимост, се включиха двама доказани експерти със сериозен опит в областта.

Доц. д-р Расен Калпачки е невролог с над 25-годишен стаж и началник на клиниката по нервни болести в УМБАЛ „Св. Анна“. Той е създател и ръководител на най-големия специализиран център за лечение на инсулти в България и е преподавател, съосновател и пръв председател на Българското дружество по инсулт.

Александър Илиев е основател на терапевтичен център за лечение на зависимости ЖИВА. Той е сертифициран за работа със зависимости по модела Change and grow – Португалия. Прилага авторска лицензирана програма за лечение на зависимости, което е мултидисциплинарен био-психо-социален подход с голям процент на успеваемост.

Историята на зависимата М., майка на три деца

М. е майка на три деца и преминава през няколко изпитания през живота си. М. е зависима. 

„Аз започнах да пия на 14-годишна възраст, не знам поради каква причина, но си спомням едно усещане, което алкохолът ми даваше - че мога да бъда спокойна“, започва своя разказ тя.

Употребата се съчетава със стремежа ѝ да излъчва сила и самоувереност в по-зряла възраст. 

„Всеки път, когато съм имала някаква емоция, аз знаех, че мога да се обърна към чашата“, обобщава тя. 

Зависимостта ѝ продължава както в ученическите, така и през студентските ѝ години. 

„Случвало ми се е преди изпит, сутрин, в 7 часа, да пия, за да мога по-лесно да изкарам изпита“, припомня си жената. Консумира алкохол дори по време на бременностите си и когато кърми. Въпреки опитите да спре да пие, не успява да преустанови приема на алкохолни напитки. Води си дневник с приетите количества и спортува, но това не разрешава проблема.

През 2022 г. се разболява от онкологично заболяване. Преживява две големи операции с пълна упойка. Бори страха си от тях по познатия ѝ до болка начин – с пълна чаша. Диагнозата обаче се завръща при нея за втори път и това изкарва състоянието на М. извън контрол. „Сутрешното пиене започна да се случва може би 1-2 пъти в седмицата“, припомня си зависимата.

Тогава, по време на провеждането на химиотерапията, М. решава, че времето за промяна вече е настъпило. По време на едно от изследванията, които провежда, лекарите установяват, че М. има уголемяване на черния дроб и начална форма на стеатоза.

Според нея в България не се обръща достатъчно внимание на зависимостите и един от показателните примери за това е липсата на специфична дума за означаване на зависимост, каквато например съществува в английския език – addict. 

„Ако обществото знаеше, че повече от 2 чаши вино седмично не са нормални, със сигурност, статистически погледнато, щеше да има някой, който да може да каже, че това не е нормално и познаването на това заболяване щеше да се увеличи“, смята М.

Освен това стигмата, която пада върху жените, употребяващи алкохол, е в пъти по-голяма от тази при мъжкия пол.

Историята на А., която има връзка с алкохола над 20 години

Подобна е и историята на А. Връзката ѝ с алкохола продължава около 22-23 години. Описва го като партньор, който я освобождава от всичките ѝ проблеми. „Още много-много малка си дадох сметка, че алкохолът ме променя до степен на неузнаваемост и че трябва да направя нещо по въпроса“, признава тя. Опитва се да спре алкохола, на безуспешно. „Вместо обаче да спра до пия дългосрочно, аз намирах всякакви всевъзможни нови техники за това да пия контролирано“, споделя А.

Тя достига до заключението, че не иска да живее без алкохол. Така започва да води двойнствен живот – представя се по един начин в обществото и по съвсем различен, когато е сама вкъщи, в компанията на бутилката. През 2020 г. взема решението да потърси професионална помощ.

„Аз работя в клиника, в която всеки ден умират между двама и трима души“, казва доц. д-р Росен Калпачки. „Една огромна част от тази смърт е предотвратима“, допълва той. Един от факторите, които са отговорни за настъпването на преждевременна смърт е алкохолът. По думите му, алкохолът увеличава „калциевите дупки“ на всяка нервна клетка. Така алкохолът се явява един вид „награда“ за нашите неврони, при отемането на която настъпва свръхвъзбуда. Освен това консумацията на алкохол е и водеща причина за настъпване на мозъчни кръвоизливи.

„Най-честата причина за когнитивен дефицит също е алкохолът“, продължава да изброява вредите от употребата изтъкнатият специалист.

Забързаното ежедневие, в което живеем, дава своите негативни ефекти върху подрастващите, които често неспособни да се справят с огромните предизвикателства търсят временна утеха в употребата на различни субстанции, сред които и алкохола. Една от причините за подмладяването на инсултите по света и у нас е свръхупотребата на алкохол.

Дори да не става въпрос за зависимост в класическия смисъл, честата консумация на спиртни напитки може да нанесе непоправими щети върху човешкия мозък. 

„През последните 18 години, според СЗО, ние сме най-много умиращата от инсулт нация. И разликата между нас и вторите е колосална – 4 пъти повече от средния европеец“, информира доц. Калпачки.

Хората отхвърлят проблема, а трябва да осъзнаят истината

Една от характеристиките на зависимостта е т.нар. минимизиране или отхвърляне на проблема от засегнатия. „Всеки зависим човек в представите си се сравнява с друг зависим, чийто случай е по-тежък от неговия“, обяснява Александър Илиев. Така болният стига до заключението, че другият трябва да се подложи на лечение, а не той. Съществуват различни видове критерии за това сравнение – от вида на поетите питиета или времето на консумация. 

„Аз също мисля, че когато един човек е в активната форма на зависимостта, когато консумира – когато състоянието не е поставено в ремисия, аз не мисля, че той има реална представа за собствения си начин на употреба“, казва Александър Илиев. 

По думите му, първата стъпка към успешната терапия е осъзнаването на истината. „В много от случаите, докосването до истината за реалността на неговата консумация се случва по време на лечението“, споделя наблюденията си специалистът.

Трудността на приемането на проблема е свързано от една страна с егото, което отразява начина, по който искаме да изглеждаме както в очите на околните, така и в собствените си очи, и от друга – с тоталната промяна на навиците, която често изглежда плашеща. „За мен в опита за приемане беше много странно как ще живея без да консумирам алкохол, при положение, че аз нямам случай в тези години, в който да седна някъде на обяд и да не си поръчам бира. Нито един ден“, откровена е М.

Въпреки това, съчетанието на професионална помощ с комплексен интегрален подход към пациента може да редуцира драстично симптомите и да върне пациента към нормалния и пълноценен живот.