Филип Гунев: Политическите въртележки в МВР трябва да спрат

Бившият зам.-министър на вътрешните работи Филип Гунев е на мнение, че без прекратяване на политическите въртележки и политизацията на МВР няма как да имаме правова държава.

"Тези, които говорят за връщане на правовия ред, за това, че ще сменим главен прокурор и ще оправим правосъдната система - без прекратяване на тези политически въртележки и тази политизация на МВР ние няма как да имаме правова държава. Дори да имаме най-перфектният главен прокурор и прокуратура, ако имаш политизирана полиция, няма как да може да постигаш резултатите за борба с организирана престъпност, корупция”, каза Гунев в интервю за БНР.

По думите му деполитизацията е сложна програма, но не и непредвидима. “Трябва да се отнеме право на министър да може да прави такива дълбоки политически назначения, да може да си назначава и уволнява който иска, и да се изгради една система, където висши ръководни кадри, включително и главен секретар смятам, че трябва да се назначава от парламент. Надолу в системата трябва да има реална деполитизация, т.е. да се махне правото на политическо ръководство да маха всички в системата".

По повод сегашните кадрови промени в МВР бившият зам.-министър коментира, че това се е превърнало като “неизбежно зло”.

“Това е някаква нова система за управление на МВР - политизирано управление, което вече може би 10-15 години го гледаме. С честите политически промени в последните 5-6 години набожда на очите. Проблемът там е от една страна в мащаба. Стават близо 200 души екип, който ако трябва да го сменяш всяка година - това е точно политизацията”, на мнение е Гунев.

Според него рокада от типа - директор да се смени със зам.-директор, не е толкова деструктивна за системата. Друга промяна обаче е:

"Но когато имаме това звено за подпомагане на министъра на вътрешните работи, което е някакъв фризер за кадри. Бойко Рашков го направи важно, защото там бяха запратени всички висши кадри от времето на ГЕРБ. Никой не може без причина да бъде уволнен, само защото му нямаш доверие. Затова по-лесният вариант е рокади. Но там, където искаш да го изолираш изцяло - и от областна дирекция, и от всичко, тогава го пращат в това звено. Сега част от хората, които се връщат, са които престояха във фризера, чакайки си реда, и ги връщат обратно в системата. В това звено в някакъв момент нямаха нито служебни компютри, нито нищо - седяха и нищо не правиха, само взимат големи заплати. Ако психиката им издържи да не правят нищо достатъчно дълго време - на част от хората не им издържат нервите и напускат системата, те си чакат реда да се върнат”, обясни Гунев.

По думите му третият тип промени са "политически асансьори", когато не извървяваш стълбицата на професионално развитие и директно ставаш шеф. Според него това е деструктивно в системата. Тогава кариерното израстване става с политически връзки, уточни Гунев и подчерта, че това го наблюдаваме често.

Случаят “Петрохан”

По повод дискусиите по случая “Петрохан” Гунев е на мнение, че обществото има очакване да получава периодично информация. Въпреки това, според бившият зам.-министър е неуместно да се изнася детайлна информация, която е усилила конспирациите и недоверието. Гунев не е оптимист, че случаят ще може да се разреши преди изборите.

"Политическият интерес на прокуратурата, част от действията ѝ по комуникацията по този случай, включително изявленията на Борислав Сарафов, бяха такъв тип политически интервенции, които показаха, че те използват случая за някакви техни политически интереси. В момента и мълчанието им до изборите би било също такъв знак, ако те решат повече нищо да не споделя. Това не значи, че не се работи по разкриване на истината", коментира той.

Според него за прокуратурата е риск да спре да работи, защото министър Дечев ще види и ще каже. "Има много неща, които се правят. В този смисъл той би трябвало да може да балансира от части информацията, без да се разкрива точно какво се прави, ако прокуратурата не позволява", смята бившият зам.-министър.

По думите му истината и анализът на всички тези експертизи трябва да се разглеждат в разкриването на мотива. Според него трябва много по-широка картина, докато се стигне до разкриване на случая.