Цените на заведенията в София сравними с Прага, Варшава, Букурещ

Старши икономистът от Института за пазарна икономика Адриан Николов коментира, че за период от 10 години цените в ресторанти и кафенета са се вдигнали с близо 110%.

“Никакво увеличение на труд, ток или суровини не отговаря на този двойно по-висок ръст за 10 години. Това сочи официална статистика, изготвена от Института за пазарна икономика за Националния статистически институт”, обясни икономистът пред Нова тв.

"Всеки път, когато се говори за данъчни облекчения, възниква въпросът как сектор, който е увеличил цените си над два пъти, продължава да настоява за различно третиране от това, което има цялата останала икономика. Ако разгледаме индекса на потребителските цени, няма сектор, който да поскъпва повече от хотелите и ресторантите. Самите ресторанти поскъпват дори повече от хотелите", каза Николов.

Експертът е на мнение, че има големи разлики, които са необясними - ако сравним дори само с храните, които са основният входен елемент на разходите на едно заведение, при тях увеличението е от порядъка на 85%. 

“Има разлика от 30% само между храната и индекса на потребителските цени в ресторанта, която е необяснима. Оттам насетне увеличението на разходите за труд и ток е по-малко за същия този период. Има разлика, която е отишла някъде, можем да спекулираме, че е отишла в печалби. Дали това е вярно, могат да кажат самите ресторанти”, каза Николов.
 
"За съжаление няма добър официален източник, който по-системно да показва как изглеждат нещата. Но въпреки това усещането е за много големи разлики. В София цените в заведенията вече са сравними по цени с Прага, Варшава, Букурещ, но това не е официална статистика", заяви Николов. 

"Когато един бизнес отиде при държавата и каже: "Дайте ми отстъпка от данък", се намираме в една от две хипотези. В единия случай този бизнес се смята за системно важен за българската икономика и по тази причина трябва да бъде фаворизиран на фона на всички останали бизнеси. Другият казус е този бизнес да е изправен пред системни проблеми и затова да се нуждае от държавна подкрепа", каза икономистът.

Николов е на мнение, че в момента е трудно да се правят прогнози, защото външната среда е особено несигурна. Икономистът прогнозира все пак, че ще има дългосрочна инфлация, но тя няма да сотстигне нивата до 2022-2023 година.

"Тогава стигнахме двуцифрена инфлация. В момента очакванията са по-скоро за около 4 процента", прогнозира икономистът.