Готово ли е родното образование да интегрира ефективно AI?

Близо 95% от българските ученици вече използват изкуствен интелект в образователния процес, показва ново проучване. Данните показват бързо навлизане на технологията както сред ученици, така и сред учители и директори, но поставят и въпроса доколко училищата са институционално готови да интегрират AI ефективно. В центъра на анализа стоят рисковете, свързани с качеството на използване, критичното мислене и липсата на единна организационна рамка. Това коментират д-р Александър Ангелов, член на УС на БАСКОМ, и д-р Лъчезар Африканов, главен изследовател, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

Данните от проучването, проведено от БАСКОМ съвместно с Министерството на образованието и науката, показват, че изкуственият интелект вече е широко използван в училищната среда, включително от ученици, учители и директори. Въпросът обаче не е в достъпа до технологията, а в начина на нейното прилагане и организационната подготовка на системата.

„Със сигурност използват изкуствен интелект и учителите, учениците и директорите на училища. Дали са готови е относително, от гледна точка на индустрията по-скоро не са готови. Но има силни страни в системата и това, че поставяме един инфраструктурен слой, така че който иска, може да има достъп до технологията“, посочи Ангелов.

Той допълни, че 95% от учениците вече използват AI ежедневно, но фокусът трябва да се премести от количеството към качеството на употреба и реалните образователни процеси.

Експертите предупреждават, че масовото използване на изкуствен интелект в училищата без структурирано обучение крие рискове за ефективността на ученето и за развитието на критичното мислене.

„Има рискове доколко това е ефективно за тяхното учене, защото те сами се учат как да използват изкуствен интелект“, каза Африканов.

По думите му ключовият проблем е балансът между използването на технологията като инструмент и нейното заместване на реалния учебен процес, особено когато липсва институционално насочване и контрол върху качеството на прилагане.

Според участниците в проучването една от първите ползи от изкуствения интелект в училищата е облекчаването на административната работа на учителите и директорите, което освобождава време за педагогическа дейност.

„Една от първите области, в които възрастните в образователните организации използват изкуствен интелект, е да облекчат своите административни задачи“, посочи Африканов.

Той обаче подчерта, че освобождаването на време само по себе си не гарантира по-високо качество на образованието, ако не бъде подкрепено с целенасочена педагогическа стратегия и организационна промяна.

„Те трябва да използват освободеното време за повече креативност, повече съвместни проекти с учениците, в които те да работят заедно в екипи, да има повече осмисляне на изкуствения интелект като инструмент, а не като самоцел.“

Според БАСКОМ решението не е в индивидуалните усилия, а в системен подход на ниво училища и институции. Организацията предлага създаване на устойчиви механизми за обучение, обмен на добри практики и намаляване на административната тежест чрез технологии.

„Трябва да работим на ниво организация, а не на ниво отделен човек“, подчерта Ангелов.

По думите му изкуственият интелект може да има реален ефект само ако бъде интегриран системно, така че да подкрепя учителите и да освобождава време за работа с учениците, вместо да се превръща в самоцелна технология.

Вижте целия разговор във видеото на Bloomberg TV Bulgaria