Къде висшистите най-трудно си намират работа в Европа и на кое място е България

Университетските дипломи би трябвало да дават предимство на завършилите на пазара на труда. Но в една все по-конкурентна икономика това често далеч не е гарантирано. В Европа тласъкът, който бакалавърската или магистърската степен дава на вашата автобиография, може до голяма степен да зависи от това къде живеете, пише Euronews.

Според данните за заетостта на Евростат безработицата сред завършилите е близка до нула в голяма част от Централна и Източна Европа.

В Румъния, Чехия, Полша и България по-малко от 1,5% от хората на възраст между 25 и 54 години с висше образование са безработни. Но нещата са много различни на места като Северна Македония, Турция и Босна и Херцеговина, където безработицата сред завършилите е около 7%. В рамките на ЕС Гърция има най-висок процент от около 6%.

Наскоро завършилите не се справят много по-добре и във Франция (4,7%) и Испания (5,7%), където безработицата е доста над средната за ЕС от 3,6%, докато Италия и Германия са около 3% всяка.

Какви са общите нива на безработица в ЕС?

Въпреки че Испания е една от най-бързо развиващите се икономики на ЕС, тя има и най-високия процент на безработица в блока, с над 9% сред хората на възраст между 25 и 54 години.

Това е дори по-високо от това в страни, които не са членки, като Сърбия (8,7%) и Турция (7,5%), докато средното за ЕС в тази възрастова група е 5,4%, като Италия (6,6%) и Франция (6,1%) също са над тази граница.

В другия край на спектъра, Чехия (2,4%), Малта (2,5%), Полша (2,7%) и Нидерландия (2,9%) поддържат безработицата под 3%, докато Германия не изостава твърде много с под 4%.

Колко млади европейци са напълно неактивни?

Повече от един на всеки десет млади граждани на ЕС на възраст 15-29 години са NEET, което означава, че не учат, не работят и не преминават обучение.

И тук отново се наблюдават значителни разлики в Европа – от 5 % в Нидерландия до впечатляващите 19 % в Румъния.

В 10 държави-членки са отчетени стойности над средната за ЕС от 11 %. Освен Румъния, Италия, България и Гърция отбелязаха най-високите проценти, като повече от 13 % от младежите са в кариерна или образователна несигурност.

От положителна гледна точка средната стойност в целия блок е спаднала с повече от 4% през последното десетилетие, като най-големите намаления на броя на младежите, които не учат, не работят и не са на стаж, са отбелязани в Италия (-12 процентни пункта) и Гърция (-10 процентни пункта), докато леко увеличение на неактивните младежи е отчетено в група от немскоговорящи държави, а именно Германия (+1,0 процентни пункта), Люксембург (+1,2 процентни пункта) и Австрия (+1,6 процентни пункта).

Освен големите географски различия, няма силен единен социално-демографски профил на NEET; процентите са сходни между мъжете и жените, като младите жени са малко по-склонни да бъдат неактивни (12% срещу 10%).