НС прие бюджета на ДОО: Спор за минималните осигурителни прагове и максималния осигурителен доход

Парламентът прие на първо четене законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2026 г. със 131 гласа "за", 70 "против" и без "въздържал се". 

Подкрепиха го "Прогресивна България" и ДПС, против гласуваха от ГЕРБ-СДС, "Демократична България", "Продължаваме промяната" и "Възраждане". 

Според проекта на бюджет на ДОО през 2026 г. за изплащане на всички видове пенсии и добавките към тях са предвидени 13,503 млрд. евро, като тези разходи са със 1,179 млрд. евро повече за пенсии спрямо 2025 г.

Средният брой на пенсионерите за тази година се очаква да нарасне до около 2 070 700 души.

Общият размер на приходите и получените трансфери по бюджета на ДОО за 2026 г. е 15,265 млрд. евро, в т. ч. получени трансфери от централния бюджет в размер на 6,745 млрд. евро за покриване на недостига.

Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се от 1 август 2026 г. става 620,20 евро, колкото е и размерът на минималната работна заплата за 2026 година. От същата дата максималният осигурителен доход за всички осигурени се повишава на 2300 евро. Предвижда се още и увеличение на минималния осигурителен доход за определени икономически дейности.

От 1 август 2026 г. се предвижда държавните служители по Закона за държавния служител и заетите по Закона за съдебната власт да заплащат лични осигурителни вноски. От тази дата осигурителните вноски се разпределят между осигурителя и осигуреното лице в съотношение 80:20, а от 1 януари 2027 г. - в съотношение 60:40, както е предвидено за останалите работещи. 

Предвиденото повишаване на минималните осигурителни прагове и на максималния осигурителен доход от 1 август беше акцент в дискусията на първо четене по проектобюджета на ДОО за 2026 г. От опозицията критикуваха  планираната мярка държавните служители да си плащат личните осигурителни вноски, както и липсата на увеличение на обезщетенията за майчинство и за безработица.  

Министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова каза, че най-важният ефект от проекта на бюджета е, че той гарантира в пълен обхват социалните права на хората и осигурява средства за редовно изплащане на всички социално-осигурителни плащания – пенсии, болнични, обезщетения за майчинство и за безработица. Тя посочи, че Министерството на труда и социалната политика би искало да има по-ускорено развитие на някои от политиките по разходите, например по отношение на майките и безработните лица, но това за тази година са финансовите възможности на бюджета. 

Ако искаме веднага да увеличим пенсиите под линията на бедност, означава, че веднага трябва да вдигаме данъци. Никой в тази зала в мое ляво (дясната част на залата – б.а.) не е съгласен на такова движение и ние не сме заявявали, че ще вдигаме данъци. Ние изпълняваме закона и актуализираме минималните осигурителни прагове, за да достигнат в повечето случаи нивото на минималната работна заплата, обясни министър Ефремова. Никакво тежко затруднение за работещите и за бизнеса няма да има с това движение, допълни тя.  

Депутатите намалиха срока за предложения по проектобюджета между първо и второ четене на пет дни. 

Планираното повишаване от 1 август на минималните осигурителни прагове по икономически дейности и на максималния осигурителен доход бяха акценти в дискусията.

От опозицията критикуваха и планираната мярка държавните служители да си плащат личните осигурителни вноски и липсата на увеличение на обезщетенията за майчинство и за безработица. 

Илиана Жекова от ГЕРБ-СДС отбеляза, че се увеличава максималният осигурителен доход, но се запазва максималният размер на получаваните пенсии. Таванът на вноските расте, но таванът на правата остава, коментира тя. Относно плащането на осигуровки от държавните служители, Жекова отбеляза, че тази промяна не засяга служителите в МВР и Министерството на отбраната. Тревожен е подходът в този бюджет и по отношение на демографската политика, запазва се размерът за обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, посочи тя и каза, че ГЕРБ-СДС няма да подкрепи проектобюджета на ДОО.

Анна Бодакова от „ Демократична България“ (ДБ) коментира, че бюджетът не предлага реформи, а още от същото, по-високи прагове, още по-големи разходи и още по-голяма зависимост от държавния бюджет. Особено тревожен е подходът към максималния осигурителен доход, посочи тя. Българската средна класа не е банкомат, от който държавата да компенсира липсата на реформи с години, коментира Бодакова и добави, че ДБ няма да подкрепи законопроекта.  

Левент Али Апти от ДПС отбеляза, че разговорът за социалните плащания не може да бъде отделян от разговора за икономическото развитие на България. Той посочи, че сме изправени пред процедура по свръхдефицит и добави, че трябва да се възстанови устойчивостта на публичните финанси и да се предложи политика за намаляване на бюджетния дефицит. Подкрепата за младите семейства, насърчаването на раждаемостта са стратегически приоритет, отбеляза още Апти. Той каза, че ДПС ще подкрепи законопроекта на първо четене и ще направи предложения между двете четения.

Георги Георгиев („Възраждане“) коментира, че числата говорят, а не думите. Какво показват числата в този бюджет – майчинството остава същото. Това е демографската политика, както на предния кабинет, така и на този, посочи той. Пари за майки и безработни има, само че вие продължавате абсолютно същия ход на бюджета, какъвто ни предлагаха и от ГЕРБ и ДПС, коментира Георгиев.

Колегата му Цончо Ганев заяви, че тъй като няма реформи, а замразяване на доходи, от „Възраждане“ няма да подкрепят така предложения бюджет. 

От ГЕРБ-СДС възразиха срещу увеличаването на минималните осигурителни прагове и заплащането на осигуровките от държавните служители. От ДБ поставиха въпроса дали ще се вдигат данъци и осигуровки, а от "Продължаваме промяната" - за хората с минимални пенсии под линията на бедност.  

Владислав Горанов (ГЕРБ-СДС) определи промяната относно осигуровките на държавните служители като грешка, която не постига подобряване на фискалното състояние, а ще нанесе вреди в две направления - увеличаване на осигурителни права и на средния осигурителен доход, който е база за определяне на всички отпускащи се пенсии. 

Деница Сачева (ГЕРБ-СДС) коментира, че този бюджет не е наказва сивата, а светлата икономика. Едно предприятие с 50 служители ще плаща 14 хиляди евро повече годишно, едно предприятие със 100 служители – 29 хиляди евро повече годишно, 200 служители ще плаща 57 хиляди евро допълнителен разход и то въведен внезапно от 1 август, посочи тя. Инвеститорите гледат не само корпоративните данъци, но и цената на труда и най-вече дали правилата са предвидими, посочи тя. 

Мартин Димитров („Демократична България“) припомни, че последните протести са били заради вдигане на данъците. Опасността от бъдещо вдигане на данъците и осигуровките я увеличавате, защото като направиш 5,7 процента дефицит, рискът утре да вдигнеш данъци и осигуровки е огромен, коментира той. След протестите, за съжаление, уроците не са научени, вие продължавате да правите същото и да носите същите рискове на България, допълни той. Димитров отбеляза, че се увеличават минималните осигурителни прагове без оценка на въздействието. Повишаването на максималния осигурителен доход е стрес за икономиката, коментира още той.

Милен Трифонов от „Прогресивна България“ посочи, че синдикалните организации пледират, че още трябва да бъдат вдигнати доходите и минималните осигурителни прагове, работодателските организации защитават обратното и тук работата на управляващите е да потърсим закономерния баланс, обясни той. По отношение на критиките към максималния осигурителен доход, Трифонов каза, че той не се вдига съществено. Нямаме опасение, че ще изгоним трудещите се. В голяма част от държавите членки и съседни нам държави или няма такъв максимален осигурителен доход, или е в пъти по-висок, посочи той. Ще има сериозен анализ на инвалидните пенсии, каза още депутатът от ПБ. Няма да разочароваме българските граждани, големите реформи тепърва предстоят и ще ги видите в бюджет 2027 г., заяви още той.  

Асен Василев от „Продължаваме промяната“ посочи, че минималната пенсия се отпуска за изплатени напълно осигуровки, пълен стаж, пълен работен ден, ако тя е под линията на бедност, това означава, че ние колективно сме я оставили под линията на бедност с натискане на копчето в парламента. През 2022, 2023, 2024 г. и втората половина на 2021 г. не го допуснахме, заяви той. Този бюджет вкарва 880 хиляди човека обратно под линията на бедност не с едно или две евро, а с 43 евро, коментира Василев. Той посочи, че въпреки заявките за допълнителни социални плащания за тези хора, не е видял такива текстове в закона. Освен това Асен Василев каза, че в проектобюджета има реформа - на всички хора, които работят на непълен работен ден, им се намалява трудовият стаж със задна дата от 1 януари. По думите му, ако работят на 4 часа, вече ще имат половин ден трудов стаж, а не цял ден. Това според него означава половин отпуск, вместо 20 – 10 дни, по-малко осигуровки за пенсия. 

Милен Трифонов (ПБ) обясни, че идеята е хората под линията на бедност да бъдат компенсирани със социални помощи за отопление, социален патронаж. Ако лицето си плащало адекватно социални осигуровки и пенсията му е под линията на бедност, това означава, че всъщност приносът му в осигурителната система не е достатъчен за по-висока пенсия, посочи той.

Министър Наталия Ефремова коментира, че се правят опити за внушения, че увеличават минималните и максималния осигурителен доход с единствена цел да напълнят хазната и това да е за сметка на бизнеса и на работещите. Ние сме длъжни да правим това нещо ежегодно и то просто не се прави, посочи тя. Увеличението на минималните осигурителни прагове целят да повишат защитата на трудещите се хора, защото при риск от болест получават по-високо обезщетение и след време по-високи пенсии, допълни Ефремова.

Ако искаме веднага да увеличим пенсиите под линията на бедност, означава, че веднага трябва да вдигаме данъци. Никой в тази зала в мое ляво (дясната част на залата – б.а.) не е съгласен на такова движение и ние не сме заявявали, че ще вдигаме данъци, ние изпълняваме закона и актуализираме минималните осигурителни прагове, за да достигнат в повечето случаи нивото на минималната работна заплата, обясни Ефремова. Никакво тежко затруднение за работещите и за бизнеса няма да има с това движение, заяви тя.