Омбудсманът: Промените в трудовия стаж не бива да минават през бюджета

Омбудсманът Велислава Делчева призова народните представители да преразгледат между първо и второ четене предложените промени в Кодекса на труда, включени чрез преходните и заключителните разпоредби на проекта за изменение на Закона за държавния бюджет за 2026 г., съобщиха от институцията.

Становището е изпратено до председателя на 52-рото Народно събрание Михаела Доцова и до председателя на парламентарната Комисия по труда, социалната и демографската политика Венко Сабрутев.

Според омбудсмана промените, които засягат начина на изчисляване и признаване на трудовия стаж, както и механизма за определяне на минималната работна заплата, не бива да бъдат приемани в рамките на бюджетната процедура, тъй като имат пряко отражение върху основни трудови и социални права.

"Предвид значимостта на предлаганите изменения за трудовите права на работниците и служителите, считам, че те заслужават самостоятелно обсъждане извън бюджетната процедура, доколкото засягат трайни институти на трудовото законодателство и имат отражение върху упражняването на редица трудови и социалноосигурителни права", посочва Делчева.

Промяна в начина на изчисляване на трудовия стаж

В становището си омбудсманът подчертава, че предложените изменения в чл. 355 от Кодекса на труда променят действащия модел за изчисляване на трудовия стаж, като заменят календарния принцип с изчисляване според действително отработените часове.

По думите ѝ това е най-съществената промяна в режима на трудовия стаж от приемането на Кодекса на труда досега и не може да бъде разглеждана като съпътстваща промяна към закона за държавния бюджет.

"По същество това представлява най-съществената промяна в режима на трудовия стаж от приемането на Кодекса на труда досега. Доколкото трудовият стаж е юридически факт, от който зависи възникването и упражняването на множество трудови права, подобна промяна следва да бъде предмет на самостоятелно обществено обсъждане и мотивиране, а не да бъде въвеждана чрез преходните и заключителните разпоредби на закона за държавния бюджет", подчертава Делчева.

Тя обръща специално внимание и на последиците за хората, които работят на непълно работно време. При сегашната уредба служител, който работи по четири часа дневно в продължение на една календарна година, придобива една година трудов стаж. Ако предложените текстове бъдат приети, при същата заетост ще се признават приблизително шест месеца трудов стаж.

Според омбудсмана това може да засегне голям брой хора, сред които родители на малки деца, хора с трайни увреждания, пенсионери, учащи и всички, за които непълното работно време е единствената възможност за заетост.

Риск за трудовите права

Велислава Делчева посочва още, че липсва оценка как новите правила ще се отразят върху редица права, свързани с трудовия стаж. Сред тях са правото на платен годишен отпуск, допълнителният платен отпуск, допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, обезщетенията, както и условията за заемане на длъжности, за които законът изисква определен трудов стаж.

Тя поставя въпрос и за начина, по който ще се изчислява трудовият стаж на хората, работещи едновременно по повече от един трудов договор. Според омбудсмана не е ясно как ще се прилага ограничението стажът да не надхвърля календарното време и как работодателите ще определят признатия трудов стаж при наличие на няколко действащи правоотношения.

Делчева обръща внимание и на липсата на преходна уредба, която изрично да гарантира, че новият начин на изчисляване ще се прилага само за стажа, придобит след влизането на закона в сила. По думите ѝ подобна разпоредба е необходима, за да бъдат защитени принципите на правната сигурност, предвидимостта и придобитите права.

Резерви и за минималната работна заплата

Омбудсманът изразява сериозни резерви и към предложението през 2026 г. да бъде спряно действието на механизма за определяне на минималната работна заплата. Според нея подобна мярка трябва да има изключителен характер и да бъде подробно мотивирана, тъй като засяга доходите на най-нископлатените работници.

Делчева отбелязва още, че едновременно със замразяването на минималната работна заплата законопроектът предвижда увеличение на минималните осигурителни доходи и на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се, което според нея създава риск от нарушаване на баланса между политиката по доходите и осигурителната политика.

"Преди приемането на измененията е необходимо да бъдат извършени задълбочена оценка на въздействието, широко обществено обсъждане и анализ на отражението им върху всички права, които законодателството свързва с придобития трудов стаж. Смятам, че това е един от най-важните въпроси в целия бюджетен пакет и заслужава самостоятелна дискусия, а не разглеждане единствено в рамките на бюджетната процедура", допълва омбудсманът.

В заключение Велислава Делчева призова депутатите внимателно да преценят всички предложени промени в Кодекса на труда между първо и второ четене, като осигурят необходимия обществен и експертен дебат и гарантират, че всяка промяна ще бъде съобразена с принципите на правната сигурност, защитата на придобитите права и интересите на работниците и служителите.