Москов: Политиците трябва да спрат да харчат за сметка на бъдещите поколения

Коалиция "Синя България" предлага в Конституцията да бъде записан таван за увеличението на държавния дълг в размер до 0,5% от брутния вътрешен продукт (БВП) за предходната година. Според съпредседателя на формацията Петър Москов това би било "конституционна фискална котва и гаранция срещу политическата безотговорност."

Концепцията за конституционни промени беше представена пред представители на политическите сили, експерти и икономисти. На този етап предложението, което е изготвено по германски модел, е подкрепено единствено от парламентарната група на ГЕРБ-СДС.

Ограничение срещу харченето назаем

Москов обясни, че идеята е увеличението на държавния дълг да не надхвърля 0,5% от БВП за предходната година, като това правило бъде закрепено директно в Конституцията.

По думите му след валутния борд България се нуждае от нов фискален консенсус и от общо държавническо отношение към управлението на публичните средства.

"Конституционната фискална котва е правило, което връща отговорността в политиката и връща харченето на нашите пари в реалността. Предложението ни представлява конституционна гаранция срещу политическа безотговорност", заяви Москов, цитиран от БГНЕС.

Той припомни, че предложението е изпратено до президента, Министерския съвет (МС) и всички парламентарни групи. Според него отсъствието на повечето политически сили от дебата също представлява позиция.

Москов обвини останалите партии, че предпочитат да водят конюнктурни спорове кой е виновен, вместо да участват в разговор за бъдещото управление на публичните финанси.

Горанов: Конституцията остава последната възможна котва

Депутатът от ГЕРБ-СДС и бивш финансов министър Владислав Горанов заяви, че българското законодателство вече съдържа строги фискални правила, но политическите кризи през последните години са показали, че те не са достатъчни.

По думите му единствената възможна опора в подобни периоди остава Конституцията като основен закон, който задава правилата за поведение в обществото.

Горанов посочи, че публичните финанси са пряко свързани с доверието на хората, които предоставят част от собствените си средства на държавата и очакват те да бъдат управлявани разумно.

Според него проблемът възниква, когато управляващите започнат да разпределят ресурс, който още не е създаден, и по този начин натоварват бъдещите поколения.

Той отбеляза, че от 2014 г. в българското законодателство са въведени всички европейски фискални правила, като част от тях са дори по-рестриктивни от действащите в други страни от Европейския съюз (ЕС). Въпреки това политическата класа продължава да намира начини да заобикаля ограниченията.

Според Горанов Конституцията е "последният пристан на разума", когато става въпрос за разпределението на съвместно създадените блага в икономиката.

Фискалният съвет подкрепи идеята

Членът на Фискалния съвет Любомир Дацов също подкрепи предложението. Той заяви, че историята показва, че напред могат да вървят единствено държави, които спазват правилата за фискална устойчивост.

"Без да държиш макрорамката на бюджета под контрол, никога не можеш да направиш нито една смислена реформа", посочи Дацов.

По думите му сегашната ситуация показва, че повечето финансови министри са казвали по-често "да", отколкото "не" на исканията за допълнителни разходи.

Той обясни, че предложението предвижда бюджетът да може да се отклонява от структурния баланс с до 0,5% годишно.

Дацов предупреди, че вече се чуват твърдения, според които превишаването на дефицита от 3% не представлява нарушение на закона. Според него подобен бюджет изобщо не би трябвало да може да бъде внасян, ако противоречи на действащото законодателство.

Той определи инициативата като добра идея по швейцарски модел, която заслужава сериозно политическо обсъждане и подкрепа.

Кузман Илиев: Дефицитът изяжда икономиката

Икономистът Кузман Илиев също определи предложението като навременно и необходимо.

Според него моделът, при който чрез бюджетен дефицит се стимулира потреблението и се захранват чужди икономики, създава инфлация и крие риск от сериозни икономически сътресения и бъдещи фискални кризи.

"Темата за това, че в България вече свикнахме с дефицита, е всъщност тема за това, че свикнахме политиката да изяжда икономиката", заяви Илиев, цитиран от БГНЕС.

По думите му, когато на политиците не им достигат средствата, те увеличават дефицита, а последващото повишаване на данъците води до загуба на конкурентоспособност, натиск върху средната класа и отлив на инвеститори.

Илиев предупреди още, че държавните разходи и нуждите на хазната изтласкват частните спестявания и ограничават инвестициите.

Той посочи, че частните инвестиции в България са около 17-18% от икономиката, докато средното равнище в Европа е 23-24%.

Според него няма устойчив икономически растеж без силни частни инвестиции. Икономистът призова политиците доброволно да приемат подобни ограничения, ако искат да покажат национално отговорно поведение.