ДБ: БСП така и не събра смелост да осъди кървавото си наследство

На 5 септември 1944 г. Съветският съюз обявява война на България. Превратът, извършен на 8 срещу 9 септември, сваля от власт кабинета на Муравиев, който към онзи момент вече е обявил война на Хитлеристкия блок, нацистките войски на българска територия са обезоръжени и са започнати преговори със САЩ и Великобритания за излизане от войната, припомни Йордан Иванов в декларация от името на ПГ на "Демократична България" (ДБ). 

"На власт е инсталирано сталинистко правителство, което започва да правораздава със закони-наредби. Една такава наредба-закон е Законът за Народния съд – за един ден смърт са осъдени трима регенти, 67 народни представители, 22 министри, генерали, полковници и общественици. Произнесените присъди са 147“, каза Йорданов и подчерта, че цветът на нацията е разстрелян пред безименна яма от бомбардировките пред Централните гробища.

Случва се най-голямата национална катастрофа, заяви той и посочи, че започва най-позорният и мрачен за българската държава период в новата ни история. „Престъпната комунистическа диктатура отне свободата на българските граждани и унизи човешкото им достойнство, обрече държавата на икономическа катастрофа и на тотална политическа и военна зависимост от Москва“, каза Йорданов и отбеляза, че европейският път на страната ни, предопределена още през XIX век от строителите на съвременна България, беше преграден с висока червена стена. 

Депутатът припомни, че Народното събрание (НС) на Република България има оценка за тази дата и тя е осъдителна с декларация на 39-ото НС от 9 септември 2004 г.

„Комунистическият режим е обявен за престъпен със закон от 2000 г. А на 20 януари 2011 г. Министерски съвет обявява 1 февруари за ден на почит към жертвите на комунизма. От своя страна Върховният съд отмени присъдите на Първи състав на Народния съд и реабилитира убитите с решение още през 1996 г.“, добави той.

Йорданов обърна внимание, че българските демократи положиха огромни усилия в търсене на път към преодоляване на раните от политическото насилие в миналото и постигане на национално помирение – такова, от каквото се нуждае българското общество, но в тези си усилия са останали сами.

„За всичките години на прехода партията – пряка наследница на Българската комунистическа партия (БКП), не събра смелост да се покае, не осъди кървавото си наследство, никога не поиска прошка“, подчерта той.

По думите му показателно е било и мълчанието, което получиха в отговор на призива си към президента Румен Радев през 2018 г., а именно под егидата на президентската институция да бъде събран екип от български историци и чуждестранни експерти, който да изготви цялостен доклад за историята на политическото насилие в България – от преврата срещу Княз Александър Батенберг през 1886 г. до края на т.нар. Възродителен процес през 1989 г., да бъде постигнат консенсус за изучаването и еднозначното осъждане на това насилие в различните му проявления, да бъде утвърден официален национален ден в памет на жертвите и пр.

„Днес мисля, че можем по-добре от всякога да разберем защо получихме това мълчание – защото, колеги, върху живата травма на колективната памет е лесно да наслагваш пропагандни внушения, да експлоатираш носталгия и да събуждаш митологеми и може би заради това, близо 40 години след краха на комунистическия режим, българското правителство си позволява да реставрира реторика от времето на „Студената война“ – период завършил без всякакво съмнение съкрушително за Русия“, каза още народният представител от ПГ на ДБ.

В заключение Йорданов каза: „Ние, от декоратичните сили, оставаме насреща за разговор за постигане на национално помирение и осъждане на политическото насилие във всичките му проявления. Поклон пред жертвите на червения терор!“.