Икономист: Минималната заплата е достигнала до линия на безразличието

Нова формула за определяне на минималната работна заплата одобри кабинета “Радев”. С наложените промени тя вече няма да бъде 50% от средната заплата, а ще се определя по четири показателя чрез преговори между работодатели и синдикати, като окончателно ще бъде изчислявана от правителството. 

Икономистът и преподавател в СУ проф. Косьо Стойчев коментира промените и каза, че на пръв поглед те са положителни, а методиката добра. 

“Притеснява ме, че това дава сериозна оперативна власт на правителството как да определя тежестите. Много е важно как ще бъде разписана наредбата за определяне. Изчисляването зависи и от статистиката на НСИ, много е важно какви данни ще подаде", коментира икономистът в студиото на "България сутрин". 

Проф. Стойчев обърна внимание, че винаги трябва да може да се изчислява в полза на работещите хора.

Бившият министър на труда и социалната политика Георги Гьоков също изказа притеснението си от формулата.

“Неадекватните показатели от НСИ едва ли би била в подкрепа на доходите на работещите, каза Гьоков в ефира на Bulgaria ON AIR и добави, че около 500 хиляди българи са осигурявани на МРЗ.

Позицията на синдикатите

Проф. Стойчев коментира, че синдикатите нямат силата да налагат вето, а решенията винаги са на правителството.

"То може да настройва стойността на МРЗ съобразно бюджетите на държавата. Очакването ми е да има повишаване. Дава се инструмент управляващите да си помагат в настройването на макроикономическите показатели", обясни проф. Стойчев.

Гьоков отбеляза, че синдикатите подкрепят, че трябва МРЗ да отговаря на издръжката на живота, но попита дали тази формула постига точно това. "Три години е дълъг срок и това едва ли би било добре. Правилата трябва да се разглеждат всяка година. МРЗ трябва да расте по-адекватно от това, което предлага това правило", категоричен е бившият министър.

По-високи заплати

По думите на икономиста МРЗ е достигнала до линия на безразличието - достига средния доход в някои региони.

"Работниците очакват по-високи доходи. Ако обаче в тази институция или организация не се е повишила производителността на труда, единственото решение е увеличение на цените на продуктите, които тези хора произвеждат. Темпът на нарастване на цените обикновено е изпреварващ разходите. Колкото по-долу във веригата увеличаваш нещо с 1 евро, има ефект, който в горната част на веригата е 1,60-1,80 евро, понякога 2 евро. Трябва компаниите да произвеждат повече", обясни проф. Стойчев.

Той обясним че ако просто увеличаваме МРЗ, ще вкараме икономиката в режим, в който не можем да управляваме процесите по стария начин.

Гьоков изтъкна, че европейската директива не определя таван.  "България по никакъв начин не покрива критериите. Разликата от 40 евро не е малка, що се касае за МРЗ. Позиционирам се като защитник на старото правила. Новата формула не е толкова социална реформа, която цели да пести пари на държавния бюджет и бизнеса на гърба на работещите", каза още Гьоков

Гледайте видеото с целия разговор.