МОСВ планира да посочи като добър пример проекта на DEVIN и БФБ за опазване на торфищата в Плана за възстановяване на природата

Министерството на околната среда и водите (МОСВ) пое ангажимент проектът на DEVIN и Българска фондация „Биоразнообразие“ (БФБ) - „Чаирски езера. Капсули биоразнообразие в Родопите“, да бъде включен в Плана за възстановяване на природата. Предстои да бъдат предприети и стъпки за създаването на национална работна група по торфищата, която да обедини усилията на институции, учени и бизнес в бъдещи проучвания, дейности по съхранение и възстановяване на тези уязвими екосистеми.

Намеренията бяха обсъдени на 24 септември по време на Националната кръгла маса за опазване и възстановяване на торфища и торфообразуващи влажни зони в България, организирана от DEVIN и БФБ. Домакин на срещата бе МОСВ, а зам.-министър Костадин Гешев откри дискусията. В разговора участваха представители на институциите, научната общност, природозащитни организации и бизнеса. Фокус бе поставен върху необходимостта натрупаните научни знания и опитът от конкретни проекти да се превърнат в основа за последователен национален подход към торфищата.

Макар да заемат малка площ, торфищата имат важно значение за водите, биоразнообразието и климата. Те съхраняват вода и действат като естествен буфер в периоди на засушаване, а в същото време са силно уязвими към промени във водния режим, климатични и човешки въздействия.

„В България торфищата са изключително силно уязвими и много трудно се възстановяват по естествен път. Важно е да допълним знанията за тяхното разпространение и състояние и да планираме реалистични мерки за възстановяването им. Настоящата кръгла маса ще даде възможност да поставим основа за координиран национален подход към опазването и възстановяването на торфищата чрез обмяна на опит, обсъждане на добри практики и изграждане на ефективно сътрудничество“, каза Костадин Гешев, заместник-министър на околната среда и водите.

Едно от основните предизвикателства остава липсата на цялостна информация за разпространението и състоянието на торфищата в страната. Затова сред необходимите следващи стъпки бяха откроени национална инвентаризация и използването на научните данни за определяне на приоритетните зони за възстановяване.

Конкретен пример за преминаването от научно проучване към практически действия е проектът на DEVIN и БФБ в района на Чаирските езера. Освен възстановителните дейности и дългосрочния мониторинг, сред ключовите цели е разширяването на защитена местност „Чаирски езера“, така че защитеният обхват да включи и най-големия торфен остров в района, който в момента остава извън него.

„Вярваме в публично-частните партньорства и в ролята на бизнеса да даде възможност на учените да си свършат работата. DEVIN е част от белгийската група Spadel, която има над 30 години опит в устойчивото управление. Като бизнес, който работи с природен ресурс, опазването на околната среда и водите е част от нашето ДНК, а за нас естественият фокус е Родопите – районът, в който работим. Надяваме се натрупаните знания от Чаирските езера да прераснат в нещо по-голямо и да намерят място в бъдещите планове на МОСВ“, каза Петя Манастирска, мениджър „Устойчиво развитие и качество“ в DEVIN.

Практическите дейности на терен вече дават важна информация за възможните подходи при възстановяването на подобни местообитания и за ефекта от различните мерки върху торфените острови.

„Заложихме три възстановителни етапа. Опръстенихме дърветата, растящи върху торфения остров. Отне ни 2 години да видим резултат, което ни показа колко много вода са задържали те. Някои дървета започнаха да падат, а торфът - директно да ги обраства, като по този начин нараства във височина. Премахнахме и част от папура, който задушаваше торфения остров. Така му дадохме възможност да се разширява. Не на последно място експериментираме с един интересен метод – заравяме пакетчета чай и проследяваме разграждането и стабилизирането на органичната материя, което ни дава информация за процесите, свързани със задържането на въглерод в торфището. Ключово за нас остава и разширяването на защитена местност „Чаирски езера“, обясни Румяна Иванова, еколог от БФБ.

Хюго Хенаф от Фондация „Майкъл Сукоу“, партньор от проекта „Бъдеще за торфищата“, финансиран от Европейската инициатива за климата (EUKI), представи европейската рамка за сертифициране на въглеродните поглъщания и въглеродното земеделие (CRCF). Тя дава възможност при определени условия повторното оводняване на дренирани торфища да бъде сертифицирано за постигнатото намаляване на емисиите, което може да създаде икономически стимул за възстановяването на деградирали или използвани за земеделие торфени територии. За прилагането на този механизъм обаче е необходимо да знаем къде се намират тези територии, как се използват и какво е състоянието им.

По време на дискусията беше предложено и създаването на национална работна група по торфищата, като МОСВ пое ангажимент да предприеме необходимите стъпки за нейното сформиране. Целта е съществуващата научна експертиза и опитът от терен да бъдат обединени и надградени в по-системен подход за опазването и възстановяването на тези екосистеми в България.

От МОСВ подчертаха още, че проектът на Националния план за възстановяване на природата вече е представен на Европейската комисия и предстои да бъде допълван в процеса на оценка и обществени консултации през 2027 г. Именно в този период министерството пое ангажимент инициативата в района на Чаирските езера и партньорството между DEVIN и БФБ да бъде посочено като добър пример в Националния план.